- Публикувана: 31 юли 2024, 16:34 ч.
- Последно мнение: 26 окт. 2024, 22:03 ч.
Кой е любимият ви виц? Нека се посмеем заедно... 44
Колега, от човешки ресурси казаха, че само ти не си попълнил анонимната анкета!
Пепеляшка много искала да отиде на бала. Дошла вълшебницата и махнала с вълшебната си пръчица - появили се рокля с обувки, и огромна каляска. Пепеляшка казала:
- Благодаря ти добра магьоснице, обаче има един проблем...
- Какъв? - попитала вълшебницата
- Ами... Неразположена съм..
- О-о-о няма проблем!
ЦЪНК! И тампонът се появил.
Оправила се Пепеляшка и предоволна тръгнала за бала.
Внезапно магьосницата се сепнала:
- И-и-и-и! Малееее! Забравих да й кажа, че в полунощ тампонът се превръща на тиква.
- Благодаря ти добра магьоснице, обаче има един проблем...
- Какъв? - попитала вълшебницата
- Ами... Неразположена съм..
- О-о-о няма проблем!
ЦЪНК! И тампонът се появил.
Оправила се Пепеляшка и предоволна тръгнала за бала.
Внезапно магьосницата се сепнала:
- И-и-и-и! Малееее! Забравих да й кажа, че в полунощ тампонът се превръща на тиква.
- Мамо, днес Гошко искаше да играем на чичо доктор, - казва момиченцето.
- Как така? - ужасява се майката. - Какво стана?
- Ми нищо, първо ме остави да го чакам 45 минути, а после каза, че съм нямала направление за клинична пътека.
- Как така? - ужасява се майката. - Какво стана?
- Ми нищо, първо ме остави да го чакам 45 минути, а после каза, че съм нямала направление за клинична пътека.
Петре, къде е бутилката с ракия?
- Обработих си раната.
- Каква рана, бе?
- Душевната....
- Обработих си раната.
- Каква рана, бе?
- Душевната....
Между приятели:
- Вкъщи са напъплили едни хлебарки - ужас! С какво ли не пръсках - няма отърване...
- Пробва ли с тебешир за хлебарки?
- Тебешир, що за глупост, помага ли?
- Разбира се! Седят си кротко в ъгъла и си рисуват.
****
За последно използвам двупластова тоалетна хартия! Писна ми да докосвам вътрешното си аз!
- Вкъщи са напъплили едни хлебарки - ужас! С какво ли не пръсках - няма отърване...
- Пробва ли с тебешир за хлебарки?
- Тебешир, що за глупост, помага ли?
- Разбира се! Седят си кротко в ъгъла и си рисуват.
****
За последно използвам двупластова тоалетна хартия! Писна ми да докосвам вътрешното си аз!
Решава арменец да прави бизнес и започва да продава гевреци в морската градина. Още първия ден един от бягащите за здраве спира при него пита колко струват гевреците, нашия му казва че са по лев, човека му хвърля 1 лев и заминава без да си вземе геврека. На другия ден човека пак минава бягайки от там и без да спира му хвърля лев и отминава. Това се повтаря десетина дена и на единадесетия арменеца го спира и му вика:
- Чакай бе човек, чакай да ти кажа нещо ...
- Знам какво ще ме питаш бе човек, не взимам гевреците щото не ги ям, много съм богат и ми харесва да помагам на хора, които с честен труд си вадят хляба.
- Не, бе приятел, спрях те да ти кажа, че вдигнах цената на 1,20
- Чакай бе човек, чакай да ти кажа нещо ...
- Знам какво ще ме питаш бе човек, не взимам гевреците щото не ги ям, много съм богат и ми харесва да помагам на хора, които с честен труд си вадят хляба.
- Не, бе приятел, спрях те да ти кажа, че вдигнах цената на 1,20
Баща, докато оправя играчката на три годишния си син, я счупва. Малкият:
- Е*а ли ѝ мамата, тате?
- Е*а ли ѝ мамата, тате?
Срещат се двама приятели:
- Здрасти, Жоре! Какво ново при теб?
- Ох, да ти разправям! Изпращат ме командировка от Москва във Владивосток, с влак. Седем дни в едната посока, мамата си трака. Но Бог не ме беше изоставил съвсем и в купето се случих с млада и красива жена. С помощта на бутилка водка, успях криво-ляво да я навия. Цяла нощ правихме страхотен секс. Да, ама на сутринта оная като ревна...
- Аз съм омъжена! Имам чудесен мъж, много ме обича, а аз тука се чукам с първия срещнат непознат...
Реве та се къса, ти казвам. Гледах я, гледах я, прегърнах я нежно през раменете, па се разревах и аз...
- И после какво стана?
- Ми какво, чак до Владивосток беше все така - чукаме се и ревем, чукаме се и ревем...
- Здрасти, Жоре! Какво ново при теб?
- Ох, да ти разправям! Изпращат ме командировка от Москва във Владивосток, с влак. Седем дни в едната посока, мамата си трака. Но Бог не ме беше изоставил съвсем и в купето се случих с млада и красива жена. С помощта на бутилка водка, успях криво-ляво да я навия. Цяла нощ правихме страхотен секс. Да, ама на сутринта оная като ревна...
- Аз съм омъжена! Имам чудесен мъж, много ме обича, а аз тука се чукам с първия срещнат непознат...
Реве та се къса, ти казвам. Гледах я, гледах я, прегърнах я нежно през раменете, па се разревах и аз...
- И после какво стана?
- Ми какво, чак до Владивосток беше все така - чукаме се и ревем, чукаме се и ревем...
Майка пита детето си:
— Какво правихте днес в детската градина?
— Рисувахме мама.
— Ама как така, и вчера ме рисувахте, и по-миналия ден?
— Ами всеки ден госпожата ни поглежда намръщено и казва: „Рисувайте, ваш'та мама!"
****
Истинска случка:
Пред лекарския кабинет чакам с детенцето си за бележка, чакалнята пълна. То на висок глас:
- "Мамооо, устата ти мирише...." И добавя тихичко: - "На теменужки."
— Какво правихте днес в детската градина?
— Рисувахме мама.
— Ама как така, и вчера ме рисувахте, и по-миналия ден?
— Ами всеки ден госпожата ни поглежда намръщено и казва: „Рисувайте, ваш'та мама!"
****
Истинска случка:
Пред лекарския кабинет чакам с детенцето си за бележка, чакалнята пълна. То на висок глас:
- "Мамооо, устата ти мирише...." И добавя тихичко: - "На теменужки."
Мирисането ме подсети за друг виц.
Иванчо пише някаква бележка и я подхвърля към Марийка. Обаче учителката бди, спуска се като ястреб и конфискува бележката. Разгръща я и чете:
- На г-жа Петрова задникът и смърди.
Учителката кипва, хваща Иванчо за ухото и право при директора.
- Г-н Директор, не издържам с този простак, вижте какво е написал за мен!
Чете директорът и изревава:
- Калпазанин, хулиган, дай веднага телефона на баща си да му обясня какъв хубостник е възпитал!
Иванчо казва един телефонен номер, директорът набира и отсреща отговарят:
- Здравейте, свързахте се с кабинета на министъра на образованието. С какво мога да ви услужа?
Тогава директорът затваря и се обръща към учителката:
- Ама мийте ги тези задници, бе г-жо Петрова, в кой век живеем все пак?
Иванчо пише някаква бележка и я подхвърля към Марийка. Обаче учителката бди, спуска се като ястреб и конфискува бележката. Разгръща я и чете:
- На г-жа Петрова задникът и смърди.
Учителката кипва, хваща Иванчо за ухото и право при директора.
- Г-н Директор, не издържам с този простак, вижте какво е написал за мен!
Чете директорът и изревава:
- Калпазанин, хулиган, дай веднага телефона на баща си да му обясня какъв хубостник е възпитал!
Иванчо казва един телефонен номер, директорът набира и отсреща отговарят:
- Здравейте, свързахте се с кабинета на министъра на образованието. С какво мога да ви услужа?
Тогава директорът затваря и се обръща към учителката:
- Ама мийте ги тези задници, бе г-жо Петрова, в кой век живеем все пак?
Само аз ли трябваше да питам Гугъл какво е климбар? 
Препоръчани теми