Кой е любимият ви виц? Нека се посмеем заедно... 44

Пътуват сърбин и сръбкиня (непознати) в едно купе на влак. Сърбинът гледа, гледа и по някое време пита:
- От Београд сте?
- Нье сум.
- От Ниш сте?
- Нье сум.
- От Нови Сад сте?
- Нье сум! Защо?
- А бре, сум та йебал негде, ама не знам дека...

Хубаво, ама това не е целият виц. Има още:
- Може, ама ни сам вас запаметила – ни со паре, ни со курец!

Благодаря !:blue_heart:

Изкопирах го от нета за всеки случай, не е моя вината ако има грешка

- Извинете, колко струва пицата?
- 12 лева. Но правим намаление за красиви жени.
- За мен колко ще струва?
- 12 лева.

---

На интервю за работа:
- Какво образование имате?
- Средно и две години съм живял с една доцентка.

---

Отива човек при шивача:
- Добър ден, искам да си ушия панталон.
- Здравейте! Добре, няма проблем. Плат има те ли?
- Не нямам.
- Такааа, ето този черния харесва ли ви? Добрееее, значи ето ви плат, сядайте зад тая шевна машина и си шийте...

Мъж се пазари с проститутка:
- Колко вземаш за свирка?
- 50 кинта...
- Много скъпо, ма!!!
- Що, ти за колко я правиш?


- Ех, Миме,  какви мъже се навъдиха само - изобщо не си искат...
- Ти остави, че не си искат, ами и не дават...

Мама ме приготви за училище!
Пресметнато в пари, все едно ме ожениха.

Сутринта получих съобщение на телефона: 48М.4040. Викам си – Това е само Митко! Той е едно старо гадже, което живее в Монтана. Мерцедесът му е с регистрационен номер 4040. Звъннах веднага – Мите, как се сети за мен? И аз си мисля за… таковата, пък той ми отговаря някак си отчуждено – имате грешка, кого търсите, моля. Затворих веднага, не съм толкова тъпа.
Седя и аз и си мисля. Леле, сетих се… това е тате – ул. Морска 48 тел.40-40. Случило се е нещо! Я кръвното, я нещо друго… Знаех си! Казвах му – смени си личния лекар, много завеян ми се вижда, не ти гледа диагнозата, ами само ЕГН-то – той не, та не! Докато набера номера, сърцето ми щеше изхвръкне… Тате, питам, как си? Работата върви на зле, вика… Едва го чувам… Кой е зле, бе тате? Пък той ми вика – половината разсад не ще да никне, а чесъна го изядоха охлювите. Да, ама аз като съм притеснена и емоционална… докато се разберем, че не ми е писал, доста се навикахме. Затварям и си мисля… леле, колко съм тъпа! От ясно, по-ясно – това е код, сбъркали са телефона и го пращат на мен. Марихуана. 40 пакетчета по 40 грама, до 48 часа… А може и да са терористи, 48М – туй е Москва… или Маями. Тука вече изгорях! По мобилния, по шифъра, колко му е да ме издирят. Чакай, викам си, да взема да звънна в полицията. Отсреща някакъв приятен мъжки глас ми каза – дежурният шесто РПУ слуша. Започвам подробно да обяснявам от началото и тъкмо стигнах до голите охлюви и той ме прекъсва – момент, ще ви дам телефона на специалния отдел. Набирам аз номера и чувам: Добър ден. Диспансера за психично здраве…и биииип – записват разговора значи. Веднага затворих, не съм толкова тъпа. В този момент мъжът ми се прибра ухилен и с цвете в ръка. Хайде, вика, муцка – честит празник! Чочо, лягай си, пил си. Знаем се много добре, какви празници, какви глупости ти бръмчат из главата? Бутнах го в кревата и чак тогава ми светна. Отворих отново съобщението и каквато съм емоционална, държа телефона и плача. Никакви шифри, никакви терористи нямало, ами било – „Честит осми март – Чочо“.

Един украинец попада на небето и веднага почва да се оплаква на Господ:
- Боже, защо си дал на русские всичко - нефт, газ, злато, оръжия, а ние нямаме нищо?
- Ааа, и на вас ви бях дал същото.
- Кога, Господи?
- Когато бяхте русские...

Тейлър Суифт да каже кое ДПС подкрепя и да се свършва тая драма, че вече не се трае...

Отче съгреших... Изневерих на съпруга си.
- Изяж един лимон, дъще! Не можеш да се изповядваш с такава доволна физиономия...

Полицай към млада дама зад волана.
- Пили ли сте нещо?
- Да, мляко.
- Я духнете, за да проверим. Оп-а-а, 2,8 процента масленост.