Съболезнования Джасте! Дано намерите вътрешните си сили! Никой не иска да е на майчиното място в такъв момент...
- Публикувана: 1 авг. 2024, 08:28 ч.
- Последно мнение: 3 септ. 2024, 11:37 ч.
Как се отразява липсата на пандемия на вашите СО и интимни запознанства? – Августовска страстна
Повалява тук при нас, захладнява на моменти, даже слънце - днес няма. Бутнах се у фейса аз /щото и хора няма много, на работата съм/ и си гледам снимките от морето ... ми хубуу е там, спор няма. 
А, доста бързо всъщност 
Аз го бъзикам за това онова, той се хили и после ме хока, че го боли като се смее. Калпазанин. Другия път добре ще си помисли като реши да прави щуротии
Аз го бъзикам за това онова, той се хили и после ме хока, че го боли като се смее. Калпазанин. Другия път добре ще си помисли като реши да прави щуротииНе е моя мисъл, но го споделям на 99%.
Скрит текст:
ЗАЩО НЕ КАРАМ С 200 КМ/Ч
Казват ми защо не изкарвам максимума от мотоциклета си, който спокойно вдига над 200 километра в час,a го карам само до 100 км. Причината е, че вече съм карал тази машина достатъчно, за да знам обхвата й, сега дори я карам от време на време с 80/60 километра в час и виждам как новаците ме подминават наляво и надясно, чувствайки това щастие, че могат да ме изпреварят.
Преди много време реших да намаля от страх, но не от скорост или опасност, а по-скоро от страх да не се насладя на това, което ме заобикаля и да оставя тези пейзажи и хора, които са по пътя, да минат.
До ден днешен все още се наслаждавам на всяко каране, което предприемам, защото винаги съм бил пристрастен към карането на моя мотоциклет, но не за да видя колко е мощен или дали е по-бърз от друг, а за да имам комфорта и сигурността, че неговият въртящ момент никога няма да ме изостави.
Днес не се смятам за стар или остарял, просто се научих да започна да се наслаждавам на това което ме заобикаля. Има разлика между това да си самохвалко и да си моторист.
Посвещавам тези редове на начинаещите, но не за да спрат да карат бързо, а за да осъзнаят, че когато карат и забавят от време на време ,ще видят всичко, което оставят да мине бързо.
"По Маршрута вървим и по пътя ще се видим."
ВЗЕТО ОТ ПРОФИЛА НА ДРУГ МОТОРИСТ, КОЙТО ОЩЕ ЖИВЕЕ И КАРА...
Казват ми защо не изкарвам максимума от мотоциклета си, който спокойно вдига над 200 километра в час,a го карам само до 100 км. Причината е, че вече съм карал тази машина достатъчно, за да знам обхвата й, сега дори я карам от време на време с 80/60 километра в час и виждам как новаците ме подминават наляво и надясно, чувствайки това щастие, че могат да ме изпреварят.
Преди много време реших да намаля от страх, но не от скорост или опасност, а по-скоро от страх да не се насладя на това, което ме заобикаля и да оставя тези пейзажи и хора, които са по пътя, да минат.
До ден днешен все още се наслаждавам на всяко каране, което предприемам, защото винаги съм бил пристрастен към карането на моя мотоциклет, но не за да видя колко е мощен или дали е по-бърз от друг, а за да имам комфорта и сигурността, че неговият въртящ момент никога няма да ме изостави.
Днес не се смятам за стар или остарял, просто се научих да започна да се наслаждавам на това което ме заобикаля. Има разлика между това да си самохвалко и да си моторист.
Посвещавам тези редове на начинаещите, но не за да спрат да карат бързо, а за да осъзнаят, че когато карат и забавят от време на време ,ще видят всичко, което оставят да мине бързо.
"По Маршрута вървим и по пътя ще се видим."
ВЗЕТО ОТ ПРОФИЛА НА ДРУГ МОТОРИСТ, КОЙТО ОЩЕ ЖИВЕЕ И КАРА...