Не знам какво да правя имам нужда от съвет

  • 7 973
  • 180
  •   1
Отговори
# 90
  • Мнения: 2 506
Жена, която не е гледала дете, трудно може да прецени отстрани колко грижи изисква едно 4 годишно, с което си половината време заедно. Опитала е няколко месеца и е решила, че не е за нея това нещо. То на майките им дотежава, камо ли пък на някоя, която по принцип не я кефят децата.

# 91
  • Мнения: 10 352
Те ако схващаха и можеха да разсъждават, нямаше да ревнуват и да се борят с малко дете за вниманието на баща му.
Е, хайде, 30 годишна не била чувала колко внимание искат децата... сериозно?

# 92
  • Мнения: 2 506
Едно е да чуваш, и да гледаш отстрани как се гледа малко дете, друго е да го изпиташ на собствен гръб.

# 93
  • Мнения: 10 352
И като го изпиташ на собствен гръб, е нормално да поискаш от бащата да го разкара, че да има повече време и място за теб? Joy

# 94
  • София
  • Мнения: 18 302
само една раждала жена ще знае,как да изгради връзка с едно дете.

5 съм родила, но не мога и не харесвам да общувам с чужди деца.

# 95
  • Мнения: 2 506
Не, тя жената се е разкарала.
И като го изпиташ на собствен гръб, е нормално да поискаш от бащата да го разкара, че да има повече време и място за теб? Joy

# 96
  • Мнения: 10 352
Да, след като не са били уважени желанията й:

Тя все по-често правеше проблеми за това че си взимам детето,че е с нас почти навсякъде,че му купувам разни неща, че давам пари за него, от времето си , като цяло всичко. Много пъти се карахме за това , като тя излиза с това,че искала да съм само нейн, че не искала да ме дели,че сме нямали свободно време заедно,което далеч не е точно така. Постоянно казваше как детето ѝ пречи, ,как постоянно спъва нещата, как нямала да го приеме никога(нещо което не съм искал от нея).

Изобщо, трябва да си с големи дефицити, за да чувстваш едно дете, като конкуренция за нечие внимание.

# 97
  • Мнения: 2 506
Елунария, ти колко чужди деца си гледала? То лесно се дават квалификации кой е с дефицити.

# 98
  • Мнения: 10 352
А някой карал ли я е да гледа чужди деца? Била е наясно със ситуацията, като вижда, че не се получава, събира си багажчето и си тръгва с малко повече достойнство, не започва да се бори с 4 годишно за баща му. Абсолютно си е индикация, че нещо й липсва, щом й се струва приемливо малко дете да бъде лишено заради нея.

# 99
  • Мнения: 2 022
Хора, няма нищо лошо да не можеш да гледаш чуждо дете. И аз не знам дали бих могла. Но да изискваш от родител да неглижира детето си, за да има повече време и пари за теб е безкрайно нагло и бездушно. Да, това показва сериозни дефицити в един човек. Като е виждаш, че не ти харесва, ставаш и си заминаваш, не правиш скандали, че бащата си гледа детето като нормален родител.

Грешката на автора е, че така се е вкопчил във връзката с жена, която не понася детето му. Очевидно не са един за друг и е добре, че си е проличало отрано.

# 100
  • Мнения: 2 506
Ми тръгнала си е, нали. След 2-3 месеца, след като е видяла, че за нея нещата не се получават. Успокойте се. Дефицити, достойнство, егоизъм, бездушие.. . Много високопарни квалификации. Авторът е този, на когото тя липса и иска съвет как да си я върне.

# 101
  • Мнения: 10 352
Нормално е човек да страда след раздяла. Дори за хора, които не му трябват. Ще му мине.

# 102
  • Мнения: 1 786
Тук много важни са и подробностите около ситуацията. Защото едно е, "Не искам да обръщаш толкова внимание на детето", друго е "Когато детето е тук му обръщаш внимание, а когато го няма на мен - не, и си все уморен". Както и "Не искам да харчиш пари за детето си" е различно от "Не ми е приятно да купуваш на детето си всичко, каквото поиска, а после да трябва аз да плащам тока или да нямаме пари за една вечеря навън".

# 103
  • Мнения: 10 352
А тези подробности откъде се появиха? Свободни съчинения?

# 104
  • Мнения: 14 677
Е, явно е, че няма да го бъде. Добре е, че на време го е разбрала. Не виждам чак такава драма.
Не мога да кажа,че е "навреме", тъй-като първите няколко месеца тя показваше,че приема нещата такива каквито са. ....
Ето какво пишеш, авторе: първите месеци всичко е било наред.
Какво се е променило? Какво промени ТИ лично? Ето това се замисли. Защо няколко месеца тя е приемала нещата и после е спряла да ги приема?
Тук има нещо.

П.П. Подкрепям sorscha.
Скрит текст:
Тук много важни са и подробностите около ситуацията. Защото едно е, "Не искам да обръщаш толкова внимание на детето", друго е "Когато детето е тук му обръщаш внимание, а когато го няма на мен - не, и си все уморен". Както и "Не искам да харчиш пари за детето си" е различно от "Не ми е приятно да купуваш на детето си всичко, каквото поиска, а после да трябва аз да плащам тока или да нямаме пари за една вечеря навън".
Едно и също нещо може да е казано и възприето по коренно различен начин и в различен контекст. Ние не сме били там, но авторът е бил. Може би той недооценява някои детайли на ситуацията.

Общи условия

Активация на акаунт