Публикувана: 9 авг. 2024, 11:25 ч.
Последно мнение: 12 авг. 2024, 10:28 ч.

Спор за името на бебето

14 533
363
1

# 60 9 авг. 2024, 13:19 ч.

Beyond the stars
Мнения: 9 172

Цитат на: Fever Ray в пт, 09 авг 2024, 13:13

Имаме 5 деца. По отношение на имената винаги съм държала той да ги избере, понеже аз имам привилегията да износя децата, да ги чувствам още преди раждането, да ги кърмя и все неща, които ми даваха много по-силна връзка с децата. Исках поне той да си ги визуализира преди раждане с имената им и това д в неговият принос.
Името на последното дете той пък държеше да избера аз, понеже е от ДЯ и така пък аз се сближавах още повече с детето НИ.

Семейството не е място, където да се правят компромиси, защото компромисите винаги остават някого неудовлетворен. Семейството е "кооператив", където целта е постигане на общи интереси, желания и разбирани.
Стигне ли се до борба за надмощие, става много рисково борбата да се превърне в непримирима войн, от която печеливш няма.

Прекрасна гледна точка. Heartpulse

# 61 9 авг. 2024, 13:21 ч.

Мнения: 18 084

Авторката има толкова право да иска своя фаворит, колкото и мъжът.
Значи, всеки път, когато жена поиска нещо, с което мъжът не е съгласен, се търси причината ТЯ да е толкова глупава. Не мъжът, а жената. Защото има наглостта да има свое виждане. Хормони, бременност, инат... Втф, бе, вие сериозно ли?!

# 62 9 авг. 2024, 13:23 ч.

Мнения: 101

Както казаха и други по-горе, факта, че спорите така за името, не говори добре за това как ще сте занапред като родители. Родителите трябва да бъдат екип, да се подкрепят и да се допълват. В нашия случай, към момента, все още не знаем пола, имаме няколко идеи за момчешки и момически имена - нашия принцип е, да го изберем заедно, да стигнем до консенсус, и да е име, което да харесва на двама ни. Ние, за себе си, сме против да го кръстим на баба/дядо - решението е наше, това е наше дете, а ако на някой не му хареса или се цупне - негов проблем. За мен лично, водещата инициатива/решение, е редно да е на майката. Две от имената ще са моите, както и факта, че го носи 9 месеца, накланя везните натам. Но, всичко става с общуване и с взимане на общо решение. Ако сте така за името, как ще общувате и взимате решения занапред, много по-важни и решаващи за благото на детето? Било му мечта.... нямам думи, вместо да е благодарен, че Господ Ви е дарил с най-хубавия Дар, някои хора чакат с години, други така и не получават този прекрасен Дар - а той се инати, щото от 20 години тва име му е фикс идея??? Нямам думи... Успех!

# 63 9 авг. 2024, 13:24 ч.

София/Севлиево
Мнения: 12 426

Аз също знам,че първо дете не се кръщава на починал,но само ако е някой от родителите на родителите (баба или дядо), всички други нямат значение...Моите деца са кръстени на свекъра/вуйчо ми,и свекървата,на сестра ми-на втория баща на мъжът ѝ/и също на вуйчо,и на мама(която почина преди 19 години).За малкият ми син харесах името още като бях на 17, съвпадение е че ММ предложи същото име, когато разбрахме ,че ще е момче(ако беше момиче щеше да носи име колаборация между тези на свекър,свекърва и девер, което име мама измисли преди да почине и ми каза ако имам дъщеря тъй да я кръстя).

# 64 9 авг. 2024, 13:24 ч.

Мнения: 3 649

Цитат на: Persona7 в пт, 09 авг 2024, 13:09

Впрочем не знам в България как стоят нещата, но наистина има много хора, които вярват, че детето си идва с името и даже изчакват да се роди и/ли прекарат малко време с бебето, за да го "усетят".

Аз например съм кръстена на роднина по настояване на баща ми и в крайна сметка това име цял живот не го усетих като мое. Все ми седеше неудобно в устата.
....

Persona7, има много истина в това. Моето име също е дошло с раждането ми. Имало е избрано и утвърдено име още преди да се родя, без спорове и компромиси, харесвано от двамата ми родители.

Последна редакция: пт, 09 авг 2024, 17:42 от Sysly

# 65 9 авг. 2024, 13:24 ч.

Melmak
Мнения: 9 270

Те нека и двамата си имат фаворит, аз не омаловажавам нейното виждане. Обаче да си мерят ината за това просто е загуба на ресурс.

# 66 9 авг. 2024, 13:26 ч.

Мнения: 10 711

Детето така или иначе ще носи две имена от бащата - презиме и фамилия. Моето разбиране, както и това на мъжа ми е, че аз избирам първото. Детето не е кръстено на абсолютно никой - нито буквичка, нито сричка. Не съм чула да има сърдити, а ако има - тяхна воля.

Авторката, вие до консенсус няма да стигнете. Мъжът ти няма да хареса твое име, защото вече имате разногласия и той явно не е окей с компромис. На твое място го записвам с име, което ми харесва и толкова.

# 67 9 авг. 2024, 13:28 ч.

София
Мнения: 35 236

Цитат на: Нарцùса в пт, 09 авг 2024, 13:21

Това и мен ме впечатли.
Едва ли не мъжа му е позволено да тропа с краче, докато на жената ѝ е "позволено" да отстъпва...
Много балкански манталитет.

По принцип би трябвало мненията и желанията на двамата да са с еднаква тежест. Но в конкретната ситуация второто и третото име "идват" от мъжа, справедливо е първото да "дойде" от жената. Иначе къде остават нейните права в тази ситуация?

# 68 9 авг. 2024, 13:29 ч.

Мнения: 10 352

Аз не разбрах в крайна сметка, авторката има ли име, което усеща, като най-подходящо за детето, или въпросът е как да е всичко друго, само не и това, което харесва мъжът й?

# 69 9 авг. 2024, 13:31 ч.

Мнения: 2 073

Моят мъж също е традиционалист и държеше детето да е кръстено на баща му, а и свекъра щял да се разсърди. Аз му обясних кротко и спокойно, че след като детето ще носи неговото бащино име и фамиля, а аз съм изтърпяла всички инвитро процедури изобщо да го има, аз ще го нося и аз ще го раждам, няма начин някой мъж да ми налага как да го кръстя. Не харесвам името на свекъра и предложих на мъжът ми компромиса да си избера име със същата буква. Съгласи се без да роптае. В крайна сметка се спряхме на име, което и двамата харесахме.

Последна редакция: пт, 09 авг 2024, 13:36 от Tessaria

# 70 9 авг. 2024, 13:31 ч.

Мнения: 16

Ами не постъпва честно мъжа ти спрямо теб. Защо той да може категорично да отхвърли твоето име, а ти неговото не? Поне за маалък компромис трябва да е готов. Той се държи все едно, че е само и единствено негово право да избере името. Имал мечта, хубаво, но не може да не дава никакво право на другия родител да избере името на детето си. Все пак и ти си човек.
Единственото, което се сещам е да му обясниш всичко, точно както го чувстваш и да наблегнеш, че отношението му те наранява.
Имала съм подобни спорове. Аз също имах мечта за името, но все пак е нормално, докато човек си мечтае за това да разбира, че ще трябва да се съобрази малко и с партньора си...

# 71 9 авг. 2024, 13:31 ч.

Мнения: X

Авторке, какво ще стане, ако не кръстиш детето с името, което мъжът ти иска? Ще ви помрачи деня на раждането, няма да иска да види бебето, няма да го обича, какво? С ултиматуми любов не се гради.

Малко ми напомня на някакви хорър истории, където баба и дядо предпочитат някой внук само защото е кръстен на тях.

Elunaria, написала е, че тя е имала друго име предвид, мъжът го е отхвърлил категорично, но и изобщо не иска да чуе за някакво трето, четвърто, пето и тн.

PS. Много ще се изненадам, ако детето от темата не е момче.

# 72 9 авг. 2024, 13:32 ч.

Мнения: 18 084

Загуба на ресурс е инатенето на двамата, ама на нея ù обяснявате, че малко я перат хормоните и тя да се кротне. Не, никак не е едностранчиво, не.
Проблемът не е, че човекът бил умрял, авторката писа, че и в нейния род има човек със същото име, който даже е жив още. Просто не иска да кръщават на роднина. С какво това заслужава по-малко уважение и повече инатене срещу нея, отколкото мъжът?