Спор за името на бебето

  • 14 551
  • 363
  •   1
Отговори
# 75
  • Мнения: 28 954
С какво това заслужава по-малко уважение и повече инатене срещу нея, отколкото мъжът?

Въпросът не е кой какво заслужава или не, а как да се излезе от патовата ситуация. Все пак има дете в картината, то е най-важното, а не егото на родителите.
Започвам да разбирам смисъла на някои нашенски традиции – като тази кумът/кръстникът да дава името на детето. Няма сръдни, няма драми, а ако има сърдити, да се цупят на кума. Simple Smile

# 76
  • Мнения: 194
Аз не разбрах в крайна сметка, авторката има ли име, което усеща, като най-подходящо за детето, или въпросът е как да е всичко друго, само не и това, което харесва мъжът й?

Изобщо не съм останала разбрана, може и да е моя вината. Да, имам избрано име. Мъжът ми каза категорично "не". Предложих друго. Беше отхвърлено и то. Не отхвърлям неговото име само за да спечеля в спор. Не ми харесва името за нашето дете, не го чувствам близко, не ми звучат добре галените имена които биха могли да се използват, освен това не искам да носи името на човек от семейството. Да, имам си любимо име, но щом таткото е против него се опитвам да намеря начин да изберем друго. Не съм се събудила една сутрин с идеята "хм, за какво да споря с мъжа си днес", та за това да започвам спор.

# 77
  • Мнения: 10 352
Тогава я кръсти с това име, като му оставиш правото, живот и здраве, той да избере името за второто ви дете.

# 78
  • Beyond the stars
  • Мнения: 9 172
Авторката има толкова право да иска своя фаворит, колкото и мъжът.
Значи, всеки път, когато жена поиска нещо, с което мъжът не е съгласен, се търси причината ТЯ да е толкова глупава. Не мъжът, а жената. Защото има наглостта да има свое виждане. Хормони, бременност, инат... Втф, бе, вие сериозно ли?!

По същата причина по която мъжът няма право, щото видиш ли не го ражда/носи/кърми и го иронизираме, че имал бил мечта за име.
По скоро обратното съм забелязала из форумските дебри - като поиска мъжът нещо, автоматично става черен и лош.

Не казвам, че в конкретния случай не е.

# 79
  • Мнения: X
Лелее аз бях в почти същата ситуация:) Преди вече много години.
Само че ние не спорихме дълго, аз се съгласих, че мъжа ми има мечта и кръстихме детето както той искаше.
На мен името не ми беше любимо (и защото беше името на починал роднина на мъжа ми), но разбира се ми стана любимо, сега не си представям инак да се казва детето ми.

Впоследствие (защото както и ти вече си усетила, такъв спор всъщност показва нещо повече), та впоследствие ние се разделихме, изцяло по моя инициатива. Той замина за чужбина и мноого рядко вижда детето.
А аз съм му казала, че това име го е избрал татко му, мисля че му хареса идеята. Стори ми се, че на сина ми му стана приятно, като някакво потвърждение, че е бил желан, искан, че е обичан от баща си, макар че не е до него, но му е дал такова едно голямо име:) И го е искал и го е чакал и мечтал и е създаден с любов. Защото то си е така.
Не бих живяла с бившия ми мъж, той не е баща мечта нито съпруг мечта, не го обичам, но е баща на детето ми, което сме създали с любов някога. И понеже името все пак беше хубаво име, не гадно или неприятно, обидно, ( а аз нямах име фаворит) аз в твоята ситуация избрах да сбъдна мечтата на мъжа си тогава. И не съжалявам и до днес.
Не смятам, че нещо кой знае какво щях да постигна ако бях настояла или напук го бях записала с друго име в болницата. (освен скандал, сълзи, обиди, стрес и в крайна сметка пак раздяла).
Човек създава, гради сам името си.

# 80
  • Мнения: 11 963
Значи детето е момиче все пак, не така мечтания син. И се инати така за име на момиче? Това да не е името на първата му любов нещо? Grinning Абсолютно ми е странно, че голям мъж си има мечта от години как да кръсти дъщеря си...

Вълшебство, няма какво да се засягаш. За мен тези драми с името са ми глупави. Братовчед ми е изоставен в родилното от баща си, защото леля не е искала да го кръстят както той иска. Отгледан е от дядо си и майка си и чак след 30 години, този идиот се сети, че има син, като вече беше остарял и нямаше кой да го гледа. Та и аз си имам причини да иронизирам и да не приемам тези мечти, драми, инати и то за глупости.

# 81
  • Мнения: 194
Проблемът е, че имахме много месеци да го решим, а той все се надяваше, че аз ще склоня и не обмисляше нищо друго защото си знаеше, че ще ме убеди. И сега като не успя виждате резултата - сърдене и така нататък. Имам чувството че каквото и име да кажа ще бъде отхвърлено, а сърце не ми дава да направя каквото аз си реша и да го запиша както аз желая. Мисля, че това е много крайно и грубо и не бих си го позволила. Ако мен някой ме постави пред свършен факт ще се почувствам ужасно.

# 82
  • На изток от Ада
  • Мнения: 10 586
А производно на неговото? Прим с еднаква буква , няколко букви?
Ти не знаеше ли още преди бременността Какво иска той?

Иначе това е проблем. Но трябва да е /сте благодарни на Бог за дара!
Аз съм с няколко спонтанни аборти..

# 83
  • Мнения: X
сърце не ми дава да направя каквото аз си реша и да го запиша както аз желая
Тъжното е, че май във вашата връзка той така си действа.

# 84
  • Мнения: 10 352
По-добре да е име, което поне един от двама ви усеща за правилно, отколкото компромисен вариант, който нищо не означава за никого.

# 85
  • Мнения: 47 352
Имаме 5 деца. По отношение на имената винаги съм държала той да ги избере, понеже аз имам привилегията да износя децата, да ги чувствам още преди раждането, да ги кърмя и все неща, които ми даваха много по-силна връзка с децата. Исках поне той да си ги визуализира преди раждане с имената им и това да е неговият принос.
Силната връзка идва с грижата за децата, като започне да се грижи за тях от ден 1. При мен беше същото. Никаква връзка не усещах преди това.
А мъжете си имат привилегия по отноешение на имената, цели 2 от 3 са техни, по-голяма привилегия от това, здраве му кажи. Относно женската привилегия за износването и раждането, така е, на повечето жени им остават "спомени" от тази привилегия, които до края на живота им всеки ден им напомнят за тази радост. И за тези прекрасни болежки, някои от които налагат още хирургични "спомени", мисля че жените имат и право на малко уважение поне за едничко име да имат думата. Които се отказват доброволно, ок, но не всички са така.

Ето така, кръстих детето на баща ми, който ми е обич, опора, пример, подкрепа и т.н. И да, мечта беше.
Да видя радостта в очите му, да ги гледам сега как си пеят за "двамата адаши", да пребъде той в детето ми.
 И не, по-съществена мечта нямам.
Сори, с малките мечти сме така.
Повечето млади са с по 2 двойки родители и голяма част са им опора и подкрепа. Ако се родят 4 навъднъж - перфектно, но иначе... И те са хора, и те искат да имат радост в очите. Ама няма...

# 86
  • Мнения: 18 095
Авторката има толкова право да иска своя фаворит, колкото и мъжът.
Значи, всеки път, когато жена поиска нещо, с което мъжът не е съгласен, се търси причината ТЯ да е толкова глупава. Не мъжът, а жената. Защото има наглостта да има свое виждане. Хормони, бременност, инат... Втф, бе, вие сериозно ли?!

По същата причина по която мъжът няма право, щото видиш ли не го ражда/носи/кърми и го иронизираме, че имал бил мечта за име.
По скоро обратното съм забелязала из форумските дебри - като поиска мъжът нещо, автоматично става черен и лош.

Не казвам, че в конкретния случай не е.
Мъжът не е автоматично черен и лош, но тропането с краче е неприемливо, а в случая тропа той. Тя предлага да решат заедно. Не става. Ако тя тропаше, нямаше да заемам нейната страна, но случаят просто не е такъв. Съжалявам всеки, който е изпуснал някъде по трасето, че не живее в гората, но неговата незрялост задължава в най-добрия случай майка му. Никого другиго.

# 87
  • Мнения: 194
А производно на неговото? Прим с еднаква буква , няколко букви?
Ти не знаеше ли още преди бременността Какво иска той?

Иначе това е проблем. Но трябва да е /сте благодарни на Бог за дара!
Аз съм с няколко спонтанни аборти..

Предложих производно на неговото. Отказа. Иначе когато сме обсъждали темата за деца преди да забременея просто не е ставало дума за имената. Съжалявам за загубите Ви! Благодарни сме, разбира се и осъзнавам че далеч не е най-важното дали ще е Пенка или Иванка, само се надявам да се появи на бял свят живо и здраво, но все пак исках да чуя странични мнения, защото хем не искам да избираме това име, хем се чувствам притисната в ъгъла без друга алтернатива.

# 88
  • Beyond the stars
  • Мнения: 9 172

Ето така, кръстих детето на баща ми, който ми е обич, опора, пример, подкрепа и т.н. И да, мечта беше.
Да видя радостта в очите му, да ги гледам сега как си пеят за "двамата адаши", да пребъде той в детето ми.
 И не, по-съществена мечта нямам.
Сори, с малките мечти сме така.
Повечето млади са с по 2 двойки родители и голяма част са им опора и подкрепа. Ако се родят 4 навъднъж - перфектно, но иначе... И те са хора, и те искат да имат радост в очите. Ама няма...

За това имат избор. Аз обясних моята мечта в светлината на съществеността на мечтанията за име.
Не претендирам, че е издържана откъм вселенска справедливост по отношения на именната традиция при други семейства.

Нарцùса спорно ми е в случая чие краче тропа по-силно.

# 89
  • София
  • Мнения: 35 252
Проблемът е, че имахме много месеци да го решим, а той все се надяваше, че аз ще склоня и не обмисляше нищо друго защото си знаеше, че ще ме убеди. И сега като не успя виждате резултата - сърдене и така нататък. Имам чувството че каквото и име да кажа ще бъде отхвърлено, а сърце не ми дава да направя каквото аз си реша и да го запиша както аз желая. Мисля, че това е много крайно и грубо и не бих си го позволила. Ако мен някой ме постави пред свършен факт ще се почувствам ужасно.

Нали виждаш, къде ти е грешката?

Общи условия

Активация на акаунт