Скрит текст:
Още когато разбрахме пола, мъжът ми веднага заяви кое е името което е избрал за съответният пол, и си каза че това го е знаел години наред.Здравейте, бъдещи и настоящи мами!
Доста се чудих дали моят пост е за тук, или за раздела семейни отношения, тъй че дано съм на правилното място.
Както предполагате от заглавието бременна съм с първото си дете и с таткото имаме ожесточен спор за името. От суеверие не искам да казвам имената, които всеки от нас харесва, а и това няма такова значение, тъй като е субективно и ще чуя колкото "за", толкова и "против".
Въпросът ми към вас, които сте минали през подобен спор е как се справихте с инатлив мъж? Давам малко разяснения:
Доста се чудих дали моят пост е за тук, или за раздела семейни отношения, тъй че дано съм на правилното място.
Както предполагате от заглавието бременна съм с първото си дете и с таткото имаме ожесточен спор за името. От суеверие не искам да казвам имената, които всеки от нас харесва, а и това няма такова значение, тъй като е субективно и ще чуя колкото "за", толкова и "против".
Въпросът ми към вас, които сте минали през подобен спор е как се справихте с инатлив мъж? Давам малко разяснения:
Скрит текст:
Името е хубаво, но в неговият род има починал роднина със същото име. Доколкото знам не е хубаво да се кръщава дете на покойник. Неговият аргумент е, че не го кръщаваме конкретно на този човек, а просто името му харесва и не го прави за да почете паметта на човека, а защото това име иска за детето си.
Аз от своя страна смятам, че не е лошо името, но не ми е фаворит и не го "усещам". Не ми се иска да го кръщаваме с името на човек, който вече не е между нас и не ми допадат и галените имена които са възможни за това име. Аз имам съвсем друга идея, която той отхвърли категорично. Опитвах се да му предлагам няколко други, но той настоява, че неговият избор трябва да тежи. Дори излезе с аргумента, че аз си ги "измислям" просто ей така без да влахам нещо в тези имена, които му предлагам, а той винаги е знаел какво иска. Това доста ме ядоса, защото не смятам, че е състоятелен аргумент. Все едно аз съм длъжна да съм измислила името 20 години по-рано за да има моята дума същата тежест като неговата. Той отхвърля другите опции. Доста пъти му казах, че каквото и друго име да избере, ще се съглася с него, но той просто отказва да мисли за други опции. След един пореден спор просто полудях. Не можех да повярвам колко егоистичен и вдетинен може да бъде и в комбинация с хормоните, които ме тресат му казах, че просто няма да се съглася с него и няма да склоня. Бях малко рязка и груба, но вече започна да ми писва. От тогава насам се опитах да повдигна въпроса веднъж, но той ми вкарва реплики като "прави каквото искаш", "не ме интересува" и подобни. Това ту ме наранява дълбоко, ту ме ядосва. Термина ми наближава, а вместо щастливо и заедно да вземаме тези решения става някакъв ужасно излишен спор, защото той не иска да отстъпи. Аз смятам, че достатъчно съм отстъпила, като съм се отказала от своята идея и съм му дала свобода да избере каквото друго му харесва (освен първоначалната му идея). Искам вече да вземем решение, но познавайки го знам че ако пак опитам да говоря с него пак ще каже да правя каквото искам, което не е никакво решение. Доста дълго стана, така че просто ще се радвам да чуя от мами с опит как сте излизали от такъв спор и имате ли тактики за справяне с такъв инат?
Аз от своя страна смятам, че не е лошо името, но не ми е фаворит и не го "усещам". Не ми се иска да го кръщаваме с името на човек, който вече не е между нас и не ми допадат и галените имена които са възможни за това име. Аз имам съвсем друга идея, която той отхвърли категорично. Опитвах се да му предлагам няколко други, но той настоява, че неговият избор трябва да тежи. Дори излезе с аргумента, че аз си ги "измислям" просто ей така без да влахам нещо в тези имена, които му предлагам, а той винаги е знаел какво иска. Това доста ме ядоса, защото не смятам, че е състоятелен аргумент. Все едно аз съм длъжна да съм измислила името 20 години по-рано за да има моята дума същата тежест като неговата. Той отхвърля другите опции. Доста пъти му казах, че каквото и друго име да избере, ще се съглася с него, но той просто отказва да мисли за други опции. След един пореден спор просто полудях. Не можех да повярвам колко егоистичен и вдетинен може да бъде и в комбинация с хормоните, които ме тресат му казах, че просто няма да се съглася с него и няма да склоня. Бях малко рязка и груба, но вече започна да ми писва. От тогава насам се опитах да повдигна въпроса веднъж, но той ми вкарва реплики като "прави каквото искаш", "не ме интересува" и подобни. Това ту ме наранява дълбоко, ту ме ядосва. Термина ми наближава, а вместо щастливо и заедно да вземаме тези решения става някакъв ужасно излишен спор, защото той не иска да отстъпи. Аз смятам, че достатъчно съм отстъпила, като съм се отказала от своята идея и съм му дала свобода да избере каквото друго му харесва (освен първоначалната му идея). Искам вече да вземем решение, но познавайки го знам че ако пак опитам да говоря с него пак ще каже да правя каквото искам, което не е никакво решение. Доста дълго стана, така че просто ще се радвам да чуя от мами с опит как сте излизали от такъв спор и имате ли тактики за справяне с такъв инат?
Мъжът ми също ми заяви, че от години имал име за момче. Но това го възприех като "Имам предложение", а не като "Решено е", съответно намислих имена. Успях само три и бях убедена, че неговото предложение го няма в моя списък. По някаква огромна случайност се оказа едно от тях.
