Спор за името на бебето

Не можах да изчета темата докрай, извинете!
Но искам да споделя моя случай: И двамата в ММ имахме различни идеи за име на второто хлапе и не намерихме пресечна точка. Тогава се разбрахме да сме неутрални и справедливи: той написа на 2 листчета неговите избори за 2 имена, аз - за моите 2 имена. След това голямото ми дете избра едно от листчетата. Честно беше.
Елиминира всякакви борби.

Интересно, оказа се точно именцето, с което аз наричах бебчето през цялта бременност. Няма манипулация.

Предложени бяха много варианти, но проблемът е, че човекът отказва да съдейства. Нищо добро не се очаква.

По-добре да я беше изчела.
Няма кой знае колко опции. А ти си щастливка.

Що да няма опции. Опцията за бай бай е винаги налична,или бъркам? Авторката да каже? Ако му кажеш "абе ей, аз няма да кръстя с това име и ако ти не искаш да обсъдим други, ще го кръстя както си искам и ти не го припознавай" кво ще стане? Можеш ли? Подплатена ли си за тая опция? Щото ако е не, няма кво да говорим изобщо... Мълчиш там и кимаш.

Много сексистко изказване, ще рече човек, че една двойка има избор, кой ще ражда и кърми. Ами като тя ще го носи, ражда и кърми и тялото си е нейно, ще прави каквото си иска, да си го пише с баща неизвестен и да си поеме всички грижи и разходи.
Все пак това дете е колкото на жената толкова и на мъжа независимо дали на някой това му харесва или не.
Без хромозомите на бащата, няма бременност, няма раждане, няма кърмене, няма човек.
Авторката не си подбира битките, вместо сега да му угоди на таткото, пък после да му стъпи на врата, тя ще налива масло в огъня.
Човека си е мечтал за това, представял си го е, заредил е това име с толкова любов и мечти, ще бъде много привързан към това дете, защото е сбъдната му мечта и авторката може да се възползва много в бъдеще от това, тя се е запънала като магаре на мост.
Иначе суеверна, ами може това дете да си е избрало този баща и това име ако ще  говорим за суеверия.

И аз не съм чела цялата тема. БНД искаше да кръсти сина ни на баща си. Беше много настоятелен, но аз му заявих, че няма да е това. Името за мен е остаряло и не си представям бебе и малко дете да се обръщат към него с това име. Предложих друго име, което той категорично отхвърли. Спряхме да го обсъждаме, за да не се караме, решихме, че ще си дойде, но не ни дойде разговора хич за това нещо.
Влязох да раждам без изобщо да сме се разбрали. Като родих ми подадоха детето с конкретно име (акушерката ми обърка името). По телефона БНД ме пита как ще се казва, в това вълнение изобщо не е спорил. Казах, че си е дошло с името. Това, което ми каза акушерката в мъжки вариант.

Между другото символиката на името на сина ми е същата като първото име което аз избрах,  и което той отхвърли и не хареса.

Инчи, ами не, няма избор... На жената се пада и е добре да получи поне минимално отношение насреща. Като гледам не е оценил всички компромиси, които е направила досега, и този няма да оцени. Напротив, все повече ще я натиска в бъдеще.

Ох, 20 страници вече обсъждаме защо авторката не трябва да "угажда" на мъжа си. Ама четете ги тия теми преди да ме нападате, моля. Толкова сложно не е. 🤓

Ся вместо само авторката и мъжът да спорят - спорим всички сборно

euphoria555, ако отстояваше мнението си пред мъжа си, така като го отстояваш тук в темата, нямаше да си в тази ситуация.

Интересно включване, при това право в целта

Дано стигне и до истината цел.🙏

Изумява ме патриархалното мислене на някои дами тук. Мъжът само повтаря като развалена грамофонна плоча името, което той иска, обижда я и нейните любими имена - и после тя била тропала с краче и тя трябвало да го разбере и той бил мъжът, та той да реши? Авторката е готова на компромис, той не. А и две от имената на детето идват от таткото, сега и трите ли да са негови? А и това жената, че ражда, че било привилегия... Ми не, бреме е. Затова се казва бременност, не привилегированост.


Към авторката - с мъжа ви живеете в различно светове. Вие живеете в един свят на отворен диалог, взаимно уважение и обсъждане. Което е много добре. Но мъжът ви живее в свят, в който е той рече и отсече. Вие искате равенство, уважение и тн. Той иска да се наложи и успява. Ако целта ви е да намерите начин за разумен диалог - няма такъв начин. Мъже като него нямат никаква причина да си смалят позицията, защото винаги получават това, което искат по силов начин. Работи си за тях този начин и никакъв съвместен диалог няма да го убеди. Все пак винаги всичко е постигал без него. Такива хора разбират само от друго налагане, но естествено, не се дават никак лесно.

Смятам, че предложението със списъка е най-доброто. Дайте му списък, кажете му спокойно и твърдо, че името ще е от списъка и ако той не избере, вие ще изберете - все пак детето ще има две от имената му така или иначе, та е редно вие да изберете поне едно от тях. Оставете го да се тръшка, да се муси и каквито и други детинщини му хрумнат. Като родите, кръстете си детето с име от списъка и толкова. В случая вие имате предимство тук. Използвайте го. Иначе пак ще направите поредния компромис и пак ще ви е зле. Като вие изберете името, пак ще има намусени, но поне едно нещо ще сте постигнали както вие го искате.

И аз имах две имена, които от години си ги бях харесала и си представях бъдещето дете с едно от тях. Мъжът ми каза твърдо не и на двете. Стана ми тъпо, но го уважих, той също уважи моето не на неговите любими. Все пак това дете е на двамата

Изчетох цялата тема! Бутончето "полезно" не работи и за съжаление маса мнения, които ми допаднаха не можах да подкрепя, включително такива на авторката.
Сега: това, че някакъв роднина е починал и затова да не си кръсти детето така е смехотворна. То винаги ще има някой починал със същото име.
НО!
Тук става въпрос за нещо много по-важно и по-огромно: умението да слушаш другия и да го УВАЖАВАШ!
Аз уважение при този мъж не виждам!
Името се избира и от двамата. А също имах мечтани имена и за момче и за момиче.
 Едното даже съм си го измислила аз.
Няма такова име! Когато бях бременна, не знаехме пола до раждането, но така или иначе мъжът ми не го одобри. Веднага проведохме диалог и стигнахме до някакви компромисни варианти. Същото беше и за момиче. Предложих нещо - той не го хареса. Той предложи друго - аз не го одобрих. И една вечер (около 5 месец бременна) сме си легнали, аз през деня съм измислила друго любимо име и той от нищото го изръсва. Ясно беше, че ако е момиче ще това. Както и стана.
Но пак казвам имаше диалог, докато стигнем до компромис. А тук нашичкият се е запънал и туй то. Няма да стане така.
Писала съм го - така популярното и обичано навред мъжко име Калоян. Нямам познати роднини с него, ситуации, някаква негативна мисъл. Просто не го харесвам. И няма начин да си кръстя детето така, освен, ако не дойдат от някоя терористична организация с пряка заплаха за живота ми! Затова, ако мъжът ми го иска ще трябва да обсъждаме, докато стигнем до компромисен вариант.
Подозирам, че целта на мъжа на авторката с отказването на водене на диалог е точно тази - авторката няма смелост след раждането да го кръсти с име, което тя реши и подозирам, че накрая ще седя глава и ще се примири с неговия вариант. Както е правила многократно. И накрая той ще каже "Ами аз ти оставих избор, ти реши така". И ще е прав - решението си е било нейно.
Има резон и в това, че детето носи двете имена на мъжа, но пак казвам - трябва диалог, до постигане на съгласие. "Аз го износвам, раждам и т н" не е вариант! А този тук, понеже е свикнал да се налага въобще не желае да води такъв.
Вариант е просто наистина да оставиш две-три имена, ако избере - избере. Ако не - ти избери и точка. Но по-добре нещо неутрално, тоест нещо, което не сте коментирали.

По-големият проблем не е името на бебето, а това че няма разбирателство в двойката. Мъжът се налага, авторката страда. Изкушавам се да питам защо изобщо е с него, но няма смисъл. Ако у дома не ти е уютно и спокойно, ако все "стъпваш на пръсти", търпиш налагане, това какъв живот е.
За името, каквото и да изберете, по какъвто и начин да го изберете, има голяма вероятност детето въобще да не си хареса името и да не се чувства добре с него.Особено сред жените масово е срещано да не харесват имената си. Авторката щом наистина категорично не желае името, предложено от мъжа, да му даде възможност да избере между две, три приемливи за нея и ако не се съгласи, тогава тя да избира.

Аз не виждам той да е по- неотстъпчив от нея. Двамата са еднакво неотстъпчиви. Толкова ли не се обичат тези хора? Семейството ли е мястото да се доказваш?