При всеки проблем заплашва, че ще ме напусне

  • 19 133
  • 367
  •   1
Отговори
# 195
  • Мнения: 4 050
Две години и половина са си заминали, но и брака и той е на заминаване.
Човека ще си тръгне. Ще им е чоглаво и на двамата месец два, но ще мине. На него по-бързо. Затова много мъже не искат да се вкарват във филм при връзка с жена и дете. Нормално е. В една такава ситуация може да се привържеш към детето, и при раздяла да си никой за него или нея. Може и да береш ядове в "трудните" за децата години и пак нищо не можеш да кажеш  "щото къв си ти да ми даваш акъл". Ама като си с "нея" щели да ти готвят, да те перат, да ти дават секс от време на време. Не е чак толква трудно за сам мъж да си изчисти, да си изпере, да си сготви или намери нещо за ядене. И секса не е първа необходимост за спокойно съществуване. Така че как щял да се върне "на село" и щял да да изпростее още повече мунчото неден - не е нещо трагично.
Аз имам две момичета, и хем са мои и пак ми идва да им скъсам главите от време на време. Така, че разбирам го и него. Разбирам и авторката. Той е пътник. Тук го изкарахте манипулатор, готов да пребива деца, една колежка го заподозря в подли помисли спрамо невинната и много умна дъщеря.... А на него просто му е преляла чашата. Дано наистина си тръгне. Пожелавам му го. Колкото и да е влюбен ще му мине. И на авторката ще и ми е. Не им било писано.

Последна редакция: чт, 15 авг 2024, 21:18 от Абуто

# 196
  • Мнения: 40 373
Истинските мъже не плащат гаргите - като кажат и правят. Simple Smile

Именно. А тоз десетки пъти само си ляля, че ще си ходи и ето на, още седи.

Айде авторке. Ето, следващия път като каже, че си тръгвал му кажи, пак ли ще плашиш гаргите или наистина ще си тръгваш. И му подай куфара, с усмивка.

Кой адекватен мъж стои някъде, където не му е приятно, щом няма нищо, което го задържа, и заплашва, че си тръгва? Това не е привично държание за мъж, а по-скоро за жена тип драма куин. Този мъж търси оправдание за собствените си провали. Не знам дали прочетохте, че обвинява жената и дъщерята дори като колата му се развали. На мен ми говори за лабилен, неадекватен мъж, обвиняващ винаги другите, може би дори и шефове, колеги, държавата, господ; агресивен, злобен, несоциален, без цел в живота, неадаптивен, песимистичен, въобще много опасен тип.

И на мен ми направи впечатление.

# 197
  • Мнения: X
Не разбирам мъжете в темата. Да оставим и детето/децата настрана. Вие бихте ли искали да имате партньорка, която обвинява всички (най-вече вас) за личното си неудовлетворение, постоянно заплашва как ще си тръгне (но никога не го прави), изпада в мелодраматичност при всеки житейски проблем и се държи сякаш е направила голямата саможертва, от нея да мине, за да е с вас? Звучи доста натоварващо.

За мен това не е любов, а тиха ненавист. А представете си да има и дете, което усеща цялата тази... негативна енергия, да кажем.

# 198
  • Мнения: 467
Този няма да си тръне. Авторката ако тръгне да го гони ще прави панаири и драми големи. Ще има сълзи, сополи, обвинения, той жертвата, ще спи пред вратата и подобни. Една приятелка все такива привлича,за това им знам номерата. Ще заплашва със самоубийство. И тя като е податлив пак ще го приюти, и ще си плаща вносчицата всеки месец.

# 199
  • Мнения: 1 309
Дъщерята е заела позиция на възрастен, даже твърде възрастен съдник, защото майката е заела позиция на инфантил. Тя въвлича дъщеря си във връзката си, обвинява я за проблемите им, лабилна е, изпитва ужас, че мъжът ще си тръгне. В това семейство за мястото на авторитетна фигура се борят дъщерята и мъжът. Майката трябва да си заеме мястото и да започне да взима решения, избори, а не да трепери.
Точно! Ролята на майката е второстепенна. Буфер между млада, красива девойка със силен характер и комплексиран мъж с травми в детството.

# 200
  • София
  • Мнения: 37 655
И аз с мъж с деца в градинска или училищна възраст не бих била, знам го откакто съм осъзната личност.
Са, че той си следва нагона, а не е обмислил хубаво нещата - негов си с проблем, с който да не товари жената и детето. Да си решава и да си заминава.
Ама скимти някакви първолашки манипулации и чисти женски мелодрами и авторката, бидейки сама голяма бяла птица и не може да каже баста!

Така, де. Надеждата е в децата да подредят този луд, луд свят.

# 201
  • Столичанин ама не в повече :D
  • Мнения: 2 141
Здравейте, дами и честит празник!

Нека Богородица закриля вас и семействата ви!

Първо искам да уточня, че съм анонимна не, защото искам да пързалям, или да се подигравам с някой.

Имам следния проблем и след ескалиране на напрежението и поредна безсънна нощ, реших, че имам нужда от безпристрастни мнения и съвети.

Омъжена съм от 2 години и половина, втори брак и за двамата, той няма деца, но аз имам момиче в тийнейджърска възраст. В началото те двамата се разбираха перфектно.

В последствие, тя създаде проблеми няколко пъти, което съответно рефлектира между нас и брака ни.
Но лошото е, че всеки път, когато нещо лошо се случи, дори от битов характер виновни излизаме ние, или факта, че изобщо е дошъл при мен (от далечен град е) оставил е родителите си и се мъчи за нас на вятъра-тя не е негово дете, а наше не можем да имаме, не по моя вина.
Изпаднахме във финансова криза преди няколко месеца, защото той остана без работа-преживяваше го ужасно драматично и всеки път казваше, че е по-добре да си отиде, че просто нищо, с което се захванел тук не вървяло и преливаме от пусто в празно.Разбира се всичко падна на моите плещи, включително вноската по кредита му, но аз приех, че ние сме семейство и сме заедно, защото в брака всеки може да се опре на другия при катаклизъм.

За всеки проблем с работа, кола, детето обвинява факта, че изобщо е попаднал при мен.
Един ден, при едно скарване, което сам предизвика от буквално нищо, скочи и започна да си събира документите, а аз изпаднах в тих ужас, че се вече наистина ще си отиде, но не го направи.
Друг път-дъщеря ми искаше да излезе с момче, той забрани, информира баща и за проблема, бившия ми съпруг, който е повторно женен ми звънна само за да разбере какъв е проблема с детето, но мъжа ми откачи, че ето аз поддържам контакти с бившия зад гърба му. Следователно пак бях заплашена с напускане.
Имахме последни месец-два затишие на проблемите, но вчера с дъщеря ми се сдърпаха за мача, след което отново аз бях на кладата, че не съм я възпитала на време.
Той очаква тя да замълчи, когато направи забележка независимо от тона му, но когато тя се почувства засегната и отвърне следователно идва края на света и аз съм виновна винаги.

Вчера, когато се случи поредната драма, отидох при дъщеря ми и водихме дълъг разговор, но когато се върнах в спалнята ми каза"Марш, върви си оттатък да си шушкаш".

Съответно за поредна нощ не спах, една гадна буца е заседнала на гърлото ми и се чудя какво да правя. Техните отношения са извън моя контрол, не винаги мога да предвидя каква тема ще се отвори вкъщи, кой на кого ще прехвърли реплика и как ще бъде прието, отреагирано.. аз не съм конфликтна личност, напротив, много съм отстъчпива и винаги готова на компромис, но вече съм на ръба на нервите и силите си.

Ако някой ме изчете и посъветва, ще бъда наистина благодарна.
В случая ти си тази която трябва да постави границите, след като с този мъж имате различни възгледи към възпитанието на дъщеря ти, и смяташ че ти напълно правилно я възпитаваш, тогава би могла да му обясниш, че той не и родител и съответно по никакъв начин изобщо не трябва да се занимава с възпитанието и, а единствено просто да се държи с уважение към детето на жената за която се е оженил и заради която се е преместил в друг град, защото след като е направил такива огромни компромиси, значи е преценил че си струваш достатъчно за да го направи, същия разговор обаче трябва да го проведеш и с дъщеря си, а не само с мъжа си и не шушукайки си и меко от страх да не отиде при баща си, а твърдо и ясно, защото ти не си и приятелка ти си и родител, което са две съвсеем съвсеем различни неща, и това как тя ще се отнася към твоя мъж зависи основно от теб. Защото ако тя не се отнася с уважение към него, значи не уважава и теб. Разбира се другия вариант е да приемеш обичайните глупости тук, че ти и дъщеря ти сте света вода ненапити и нямате ама нииикакъв пръст в отношението на мъжа ти и да се разделяте. За една връзка са нужни компромиси, за една връзка с дете са нужни още повече компромиси, а при една връзка с дете, което не е и на двамата компромисите стават огромни и подчертавам компромиси от всички страни, въпреки че е ясно, че винаги този който приема чуждото дете прави по-големия компромис. Сигурно има и някакъв проблем, заради който не сте си направили и общо дете, защото обикновено мъжът се свързва с жена с дете от предишна връзка именно заради това и наличието на общо дете обикновено уталожва нещата.

# 202
  • Мнения: 8 417
Вината е твоя. Разбирам, че го обичаш и искаш мъж за съжителство, но детето ти е най- важното. И как се примиряваш, човек който и куче не е възпитал, да налага ограничения и терор над детето ти? Да, децата са трудни в тоя период, дори невъзможни понякога, но твое задължение е тя да се чувства добре с човека до теб. Като не става, да си събира багажа.

# 203
  • Мнения: 7 717
Най-добра приятелка с дъщеря си, тийнка- това си е рецепта за доста сериозни проблеми. Не знам как да го обясня и то точно в този форум: Вие не сте приятели с децата си, защото приятелите ви не ви готвят, не ви чистят, не ви бършат посраните задници. Работата на родителя е друга, може да бъде близък с детето си, но да има ясни граници и изисквания един към друг. Просто връзката е друга. Така че с този начин на мислене и в тази обстановка на всеки мъж би му писнало. Както вече писах няколко страници назад, той е най-прее**н в ситуацията. Преди на село е работил, плащал си е кредита и си е имал уреден живот. Сега това не е така. Противно на голяма част от потребителки тук с върхово достижение в живота да се преместят от прованса в големия град, има си хора на които големия град просто не им понася. Което в комбинация с другите подробности прави цялостната картинка зле.
Раздялата е неизбежна, рано или късно ще си тръгне и нито кредите, нито манджата, нито секса от време на време ще го задържат. Може да има драма, може да няма, може много неща, които няма как да предполжим тук, но нямат общо бъдеще заедно.

# 204
  • Мнения: 5 060
Той сам ще се махне, малко му е останало.
Какви позитиви има толкова. На чуждо място, в чужда къща, с разбесняла се тийнка и майка- приятелка.

Издържат го, плащат му кредита, а накрая близките ѝ му намират и добре платена работа.  Дали, ако си тръгне, те ще продължават да го държат на работа? Никога няма да си тръгне сам и доброволно.
И на цялата тая работа има наглостта да твърди, че се грижи за тях.

# 205
  • Мнения: 2 340
Подкрепям мнението,че родителя има друга роля,а не на най-добър приятел.
Този брак няма да го бъде. Не изчетох цялата сага,но само при думата "Марш отатък.." бих събрала багажа на господина лично.
Знам,че във форума има много случаи на прекрасни втори бракове,но този не е такъв.
Детето ще порасне,ще си тръгне по своя път но е много възможно отношенията с майката да са разрушени,а отношенията с мъжа от сега не са прекрасни.
Бих посъветвала за временна раздяла пък после времето ще покаже.

# 206
  • Down south
  • Мнения: 9 267
Наистина, щом той не се чувства щастлив, да си ходи. Камък ще ти падне от плещите.
Прочетох само  пилотния пост и първите отговори,  напълно съм съгласна с това, което цитирам.

Ще допрочета цялата тема, но мисля, че авторката трябва да намери спешен изход за нея и за дъщеря си.

# 207
  • Мнения: 2 270
Тoзи мъж явно е от хората, които обвиняват другите за собствените си провали.
1.Той сам доброволно е взел решение да дойде при жена с голямо дете, никой не го е карал, да беше помислил какви трудности ще има
2.Когато някой заплашва да си ходи, на мен винаги ми изглежда като начин да те накара да му се молиш и да си почеше ниското его, колко ти е важен
Който наистина си ходи, не заплашва.

Аз на този етап щях да съм пoзагубила уважение и чувства към такъв мъж.
Много жално и неблагодарно поведение

Последна редакция: сб, 17 авг 2024, 03:31 от TheSickn3ss

# 208
  • Мнения: 24 166
И двете страни ми се струват не на център.
Колебливият мъж, който е направил крачка за събиране и после като е видял, че не може да упражнява контроли и изфирясва.
Гневен е, защото губи контрол – над ситуацията, над жените (майката и дъщерята), над парите си и работата.
КАто авторитет на родител явно не струва – девойката не го уважава. И има защо. Държи се като слабак и льольо.
//
От друга страна двете заговорнички – авторката и дъщеря ѝ. Авторката сама дава пример за дисреспект към новия си партньор – нормално е и дъщерята да копира това поведение. Момиче, което може да кълне и осъжда някого за бездетие на тази възраст, обикновено го е чуло от близки/роднини, надали в училище в междучасието си говорят на кого се полага да ражда и има дете.
Всичкото това добро представено от нея (авторката), което е направила за мъжа, едва ли е така. Тя всичко поела и дала, той неблагодарника. Винаги монетата има 2 страни.
//
Ситуацията ми изглежда без изход. Не са достатъчно зрели и стабилни участниците да се разберат.
ТОй лабилен и очевидно неподготвен за родител.
Тя като развален телефон между дъщеря си и партньора си. Липсва усещане за цялост и уважение с партньора. Присъствие на бивш и близост с него. Опити за свръх угодия на тийн (най-добри приятелки не бива да сте, близки да). Липса на зрялост.
Дъщерята няма да хареса този нов човек, тя вече е усетила властта да ги манипулира и двамата.
Та така.
Като да е по-добре всеки да си гледа живота поотделно напред и да не се тролят един друг.

# 209
  • Мнения: 38
Добро утро и благодаря на всички за мненията!
Бих искала да направя едно уточнение: да бъда приятелка с дъщеря ми не означава да облека кроп топ и да се крием да пушим вейп във входовете. Имах предвид, че винаги съм опитвала да я уча да споделя всичко с мен, защото има деца, за които родителите не знаят абсолютно нищо и разбират едва, когато се забъркат в проблеми. Близостта между нас не означава на всяка цена разрушаване на родителския ми авторитет.
Не разбирам този буквализъм.
Разбира се, не се "шушкам" с нея-разговарям, за да и обясня кое е добро и кое-лошо.
Много добре знае как да се държи, кое е правилно и кое-не, но на моменти е както и изнася. Както една дама коментира, тийнеджърите понякога са трудни за понасяне, дори да са наши собствени. Нито веднъж не написах в темата, че е перфектна-наоротив, именно това казах, че понякога езика и изпреварва мозъка и оттам идват проблемите. И аз, разбира се никога не съм неглижирала това.
Съпругът ми е знаел къде отива, с какво се захваща.
Уредения му в миналото живот е само на приказки.
Баща му е пропилял всичко каквото са имали(незнам точно историята) и е трябвало да правят къща с кредити, и двамата му родители нямат стаж за пенсия и други неща, от които лъха лека безотговорност, и други примери мога да дам, но не искам да се отклонявам.
Не съм скрила нищо в началото, картите са били на масата-поне от моя страна.
Не се изкарвам ангел небесен, в един конфликт има винаги две страни, просто споделих с вас как се чувствам.
А темата я пуснах не, за да се изпокараме всички и да настанат конфликти, а за мой собствен коректив, тъй като усетих, че поведението му е наказателно и манипулативно и ме използва като сурогат, който да износи всичките му нереализирани амбиции и неосъществени планове.
И наистина благодаря за съветите, защото има хора и мнения, които изключително много ми помогнаха да сглобя пъзела.

Общи условия

Активация на акаунт