Кога е редно да запознаем детето с новата половинка

Точно. Нищо лошо не е направила авторката.

Аз не бих размишлявала по бъдещите планове на БНДто. На моето дете му се налага да се запознава с 4 лелички от 7 до 17 годишна възраст. С две, БНД сключи брак и има деца (не едновременно разбира се ), с две само живя. За нито едно запознанство не подходи както БНДто на авторката. От далеч и с кратки срещи. Директно детето се изсипваше в новосформираното семейно огнище. Имало е случки когато очаква да прекара дните с БНДто и леля Т. и му сервират леля (не и помня името) и нейното дете, което моето не познава, но ще дели стая. Директно го взима и вече е в друга конфигурация и т.н.
За бебетата научаваше когато корема вече не може да бъде скрит и т.н.
На двата брака на БНД, детето му не е било поканено, нито предупредено, че ще се състоят.  

Нито съм се чудила защо, нито съм си блъскала ангелите да се занимавам с БНДто. Когато детето е било подтиснато, с въпросителни или нещо не е било ОК, просто сме говорили и съм му обяснявала, че така стоят нещата, без да допринасям за изостряне. Само веднъж беше брутално тъжен и съм говорила с баща му. Детето много харесваше леля Т., то и аз я харесвах много. Страхотна жена. И когато го взе и леля Т., я нямаше, а в колата имаше някаква нова жена и дъщеря и, синоквеца беше наранен. Първо, че не е знаел, второ се почувства излъган, трето му беше мъчно за Т. и т.н. С баща му нищо не се постигна, защото си продължи по старо му. Но с детето се разбрахме, че винаги може да се вижда с Т. и да и се обажда,  ако тя е съгласна. Е, чуват се, виждат се. Когато го приеха студент и се обади да и се похвали. Ходят и от време на време на обяд. Аз лично се радвам на тази връзка и че жената го е приела като приятелче, защото той много я цени.

Каква ми е мисълта:
БНДто на авторката, дори и да изглежда, че бърза, не е точно така. Той реално ги запознава плавно. Без да натрапва. Детето е на 4, следователно, ако новата жена е приятелка на татко, то е ОК.
Аз не бих се обяснявала на детето, че баща му не ме обича и сега обича нея, защото това не е правилно. Нито ще обяснявам на детето колко често ще я вижда, защото не е моя работа!
Просто не правете от мухата слон. Ако детето има въпроси се отговаря по пътя на най - малкото съпротивление, без детайли за бъдеще и т.н На 4години те нямат идея за нещо различно от днес и след два дни. И няма нужда да бъдат вкарвани в сложни житейски ситуации и конфигурации.

Е как ще е редно да ги запознава още от началото на връзката им,още докато аз си нямам и на представа какво се случва,още докато се прибира при мен вечер и мен целува.Ами не ,не е редно.Не е редно и това което е направил твоят бивш.
Редно е след като се разделим и разведем ,да  опознае първо въпросната жена и тогава да запознае детето ни с нея.
Това което ще кажа може да прозвучи грубо и някои от вас да се обидят ако са били в ролята на "какичката",но за мен такива жени не са за уважение,особено и когато започнат да си правят тънки сметки на гърба на съпругата и детето.Същото се отнася и за такива мъже в ролята на "баткото".
Явно аз не съм възпитана правилно и грешката е в моята глава.
Когато нещо не е наред,сядате,обсъждате,разделяте се и тогава който както иска да си го развява и с когото иска.

Mirena00, разводът е точно защото вече не можеш да се разбираш с този човек вече. Именно затова "Когато нещо не е наред,сядате,обсъждате,разделяте се и тогава който както иска да си го развява и с когото иска." не се получава.

Аз искам да се разведа,искам по взаимно съгласие,за да може да бъде по-бързо,за да може аз да не се тормозя с безкрайни дела ,за да се разберем нормално и да има по-малко щети на моята психика и на психиката на детето.Човека обаче както бързаше да се развежда ,сега само отлага срещата с адвоката.

Отлага срещата, защото се е отметнал от първоначалната ви уговорка за издръжката и апартамента. И се чуди сега какво да измисли. Не може ли с адвокат да изготвите споразумение и да му го връчиш да го подписва, щом е толкова зает? И вече, ако не се съгласи на условията, ще трябва дело при всички положения.

Наеми си адвокат и заведи дело по исков ред, пък винаги можете да се споразумеете в хода на делото. Ако е по взаимно съгласие и той не подпише, делото пада и пак ще чакаш месеци за нова дата за исков ред. Така, че направо по исков, пък ще предложиш споразумение след насрочване.

Край мен две семейства се мъчат с исковия ред от месеци. Никой не отстъпва по въпроса с апартамента и детето. Всеки иска и двете. И така си тече времето. Дори не проумявам защо хората си го причиняват, но те си знаят най-добре.

Е как "защо си го причиняват" ? За да не си го причиняват, някой трябва да се откаже от детето и апартамента. Ти би ли се отказала?

Причиняват си го, за да не се прекарат, защото са лакоми. Не ми е жал за такива хора. Когато се развеждах преди много години си мислех: мъжът ми не ме обича вече, аз да страдам за апартамента и мебелите ли? Или за всичко останало, което заедно сме изградили? Мне. Продължавам и ще успея.

Ми, може би, защото не всеки разполага с няколко жилища и има няколко деца, че да му е все едно.
Бившият на memyself направо ме втрещи.
Да не е някой едър бизнесмен, актьор, певец, шумен... Толкова жени, деца...
От къде ги намира? [
Жените имам предвид, децата ясно.
quote author=B2022 link=topic=1683251.msg48433699#msg48433699 date=1723970041]
Край мен две семейства се мъчат с исковия ред от месеци. Никой не отстъпва по въпроса с апартамента и детето. Всеки иска и двете. И така си тече времето. Дори не проумявам защо хората си го причиняват, но те си знаят най-добре.
[/quote]

Да не се отказват - нека - ама и да не се чудят защо разводът се точи с години. Единият може да отстъпи за едно, другият - за друго. Като са се вкопчили един срещу друг и никой не отстъпва, какво печелят? Ще се очернят с години в съдебната зала? И пак няма и двамата да вземат и детето, и апартамента, нали?

Освен това ако апартамента е общ, половинката на всеки не се губи. За детето е по-важно разбирателството между родителите.

Хубавото е, че има повече работа за адвокатите.

Сигурно и други деца може да си направите. Въпросът е принципен. Не мисля, че човек, искащ да си запази жилището, за което се е трудил, може и да се е лишавал е "лаком". Много сте ларж и над нещата - евала. Мечтата на всяка кака.

Ако не ви пеем в хора, значи сме "какички", много ясно. Ами добре, наранявайте си децата и се успокоявайте, че който не е съгласен, е "какичка". Важното на вас да ви е добре, децата като пораснат, ще си ходят по терапевти, техен си проблем.

Ако иска да запази жилището, редно е да се съобрази и да помисли - изцяло негово ли е то? И ако не е всъщност изцяло негово, какво може да се направи. Също и кое му е приоритет - детето, жилището, собствените му нерви и т.н. Многопластови са нещата.

Не са - имам си жилище, някой иска да ми го вземе.