Самотата при жените

Канили са ме и съм ходила. Не съжалявам. Прекрасно беше. Мъжете, обаче, бяха познати или приятели на мои добри познати и приятели. У непознат, срещнат в интернет няма да ида.

+1
Отношението към движението е и отношението към живота. Всеки човек има уникална походка и по нея можеш да прецениш дали би бил подходяща партия за теб. Но за съжаление повечето хора предпочитат заведенията.

Аз лично каня жените вкъщи, когато ми спечелят доверието и съм ги харесал достатъчно. Понякога се случва на първа среща, понякога даже преди първа среща. Разбира се, всяка жена си преценя и е съвсем ОК да ми откаже.

Случвало ми се е да съм на среща с момиче и тя да мирише на куче, защото си има куче у тях и явно се беше отъркала добре с него. Харесвам животните, но като не мирише на жена .. няма да има покана за вкъщи.


Много интересно какви неща ти правят впечатление и ги считаш за важни за едно опознаване. "как чете афиша!?" По колко различни начина може да се чете .. от ляво на дясно и толкова. Все пак не е хайку, че да става за четене в 4 различни посоки, или може би имаш предвид да го чете викайки пред киното.


Ако първият път не те разбере правилно, ще идеш пак след наколко дена да видиш дали не ги е пренаредил мебелите.

Шанс да направиш първо впечатление имаш само веднъж.
Като онази с кучето. Покани ли я пак след няколко дни да я помиришеш отново?

Супер.
Повечето първи виждания, срещи, излизания са си с идеята "набързо", в смисъл да се видите и на 4 очи, на което да се прецени какво ще се случва между вас, и дали въобще, на кафе, бар, на по питие, в сладкарницата, в Мола. Много пъти нищо не съм искал след това, за тангото трябват двама. Друг път аз съм предлагал след взаимно приятно прекарване да продължим с нещо друго, или утре еди си какво, уикенда и т.н. То си личи, понякога декларира, но другата страна не е била 100% сигурна и й е трябвало повече време и т.н.
Какво ти се е случвало? Някой да си носи чипса и семките и да чопли, или да срита куче?
На разходка ходя или с нищо, или с малка вода, или на място отнякъде си взимам, ако ми се допие.
Все пак не говорим за 5 ч. ходене в планината. Нали говорим за приятна лека, лежерна разходка, може и след хапване за по-добро храносмилане.

Луудзман, подбирай, и няма да ти миришат на "куче". Дори не мога да си го представя.
Животните ги харесвам дотолкова, доколкото да не са ми в къщата, особено в апартамент, особено котка.
Знаеш ли кога ще ми драска по дървения масив, и не само.
В жилище, имало животни, винаги мирише след това.

Леко е частен случай, но с последната ми приятелка се запознахме по време на пандемията, началото на 2021 г.
Точно тогава имаше един прозорец, когато беше масова паника и нямаше къде едно кафе да изпиеш. Тя тогава беше на квартира. 3 пъти се виждахме служебно, налагаше се по работа да ходя до нейния офис, заприказвахме се, разменихме контакт. Още от първото ни виждане си личеше, че ще има нещо, и двамата го усещахме. Грабна ме с невероятната си коса, очи и усмивка, леко общуване.
След около седмица писане, не постоянно, основно за 2-3 ч. вечерно време, защото се работеше през деня решихме да направим заветната "първа" среща. Беше ден събота и валеше, буквално нямаше къде да излезем. Бъзикахме се или в колата, или под някое дърво някъде да се намокрим на кокошки.
Покани ме в тях да хапнем и да поговорим. Отидох без никакви задни мисли и за "нещо повече" на всяка цена, въпреки симпатиите, в смисъл исках постепенно да се случват нещата, не от вратата за краката. После имаше и от това. А другото е история.

В никакъв случай не бързам с гостенките, поради много причини.
По-добре да направим един, два маратона, разнообразен уикенд с излизане и движение навън, може за 1 вечер някъде, ей го Боровец примерно, па след това, ако всичко е ок, лесно ще започнем да си гостуваме, ако толкова не можем един без друг.

Спрях тотално да ѝ пиша - т.е. тотален игнор. Не беше проблема само в миризмата на куче. В крайна сметка, това се оправя с едино къпане с шампоан примерно. Имаше и други неща, които ме отблъснаха, иначе какво да ви кажа на снимките в тиндъра си беше доста прилично. Спокойно нещо средно от типа на 5 от 10. За съжаление се оказа, че е по-дебела от колкото е на снимките, гласа ѝ беше гаден и писклив. Затова са срещите, за да си направи човек реално впечатление. Мен като цяло не ме бива особено по срещите и затова гледам да ги прескоча максимално бързо и да минем към съществената част.

Пък после мъжете нямали големи претенции

В какъв смисъл не те бива в срещите?
Не можеш да общуваш с жената ли?
Че то така се засилва и изгражда и "напрежението," и желанието за другото - с общуването. Иначе ще е секс за спорта. Е, освен ако не е това целта на срещата, за едното.

Ще си помисля, че може би гостоприемен, но и доста вероятно  - пресметлив.
Но неканене у тях изобщо, би било сериозен червен флаг, че вероятно крие нещо или има нещо смущаващо там.

Ако ме покани у тях на първа среща, в най-добрия случай ще реша, че иска само секс, в най-лошия, ще се притесня за сигурността си. Изключение са хора от приятелска компания, с които се познаваме предварително и от доста време.

Оставям настрана миризмата на куче, щото не ми се разсъждава къде и как се е търкала в това куче, щото и аз имам куче, нали….
Това другото не са даже никакви претенции, просто жената не му е приятна.

Няма мъж-жена. И аз не понасям човек да ми мирише на куче.
Не като да не съм имала гаджета с кучета и то огромни. Къпане и пране му е майката.

Лъвица, а какво правиш, ако сексуалността ти толкова се "отвори" по време на срещата, че "не издържаш", и искаш да я изконсумираш? Че така, де било ти е самoтно толкова седмици, месеци и т.н. в тон с темата.
Ще отидете ли след кафето, хапването, разходката някъде, защото нали няма да го правите в парка. Е, може да се мляскате, няма лошо, ама малко като тийнове ще е?

Revoker, хората се отличават от животните. Контролират си нуждите.

Принципно, да, Есме.
Но понякога "дивото зове".
Ти не си ли имала случай с някой да имаш такава химия?