Самотата при жените

Не търся връзка само за да бъда в такава. Не ми е нужен мъж, за да имам щастие в денят си. Достатъчна съм си. Не ми е нужен мъж, за да съм цял човек. VS Нужен ми е партньор, с който да създам семейство, деца, с който да споделям ежедневието с хубавите и лошите мигове. Търся си приятел, който да е до мен и да ме подкрепя или да ме спира по грешният път. Търся някой, на който аз да бъда опора и смисъл. Не се увличам по годините просто заради годините и очакването, че предлагат нещо повече. Вероятно подсъзнателно и това е налично като фактор, но в моменти и чисто визуално усещам, че ме привличат. Не бих казала, че имам липси, както се споменава и по - горе, които искам да се запълват, а по - скоро търся споделеност, интимност, доверие.
До сега не съм имала неангажираща връзка. Не мога да си представя да си легна с някого без емоция. Това е ключово за мен и нещо, по което първоначално се водя. И обикновено до сега първо е емоцията и после преход в чувства. Не съм преживявала по - различен сценарии и не знам как се постига “неангажираща” връзка.
Някой по - горе ме определи като прекалено фокусирана, анализираща и конкретна - да, определено го наблюдавам у себе си. Постоянно анализирам, а много искам да се освободя от това. Трудно ми е да водя разговор дори, защото постоянно премислям какво да кажа, как ще прозвучи, да не би да се изложа, което е страшно обременяващо. Може би това остана поради опитите ми преди последната раздяла спасително да се харесам, за да не приключат нещата. Уви - глупаво решение. Преди бях толкова освободена в общуването, изобщо не премислях, бях радостна, просто се забавлявах, а сега се вглъбявам и анализирам постоянно. Много е неприятно, как да сложа край на това и да започна да живея спокойно?

Не се опитвам да се харесам на всяка цена, не се натрапвам, набутвам, но при разговори с мъжете - те си вървят, но когато приключат - те не ме търсят, не ме намират например в социалните мрежи, не търсят контакт с мен.
А уж в живият разговор всичко върви гладко, усмихваме се, смеем се и е приятно, но до там…

Просто това не са твоите мъже. Впрочем и ти самата не пишеш да си особено запленена от тях.

Не е трудно да накараш мъж дори да се обсеби от теб. Сега, за някакви от сорта на форумните ни мъже не знам, не са ми в таргета 😀, но за що-годе нормални мъже си мисля следното:

1) Трябва да усещаш с кого можеш да "мелиш брашно", с кого би си паснала, кой би ти допаднал. Разбира се, изключения има винаги и те са много сладки, но дори при двама на пръв поглед несъвместими хора е имало нещо, някаква невидима сила, която да ги привлече един към друг.

2) Много зависи тия разговори как са протичали. Тук е разковничето дали ще искат да излязат с теб на всяка цена, или няма да те потърсят. 😀 Трябва да умееш да задаваш въпроси и да показваш интерес (немалко мъже са ми се оплаквали от липса на това в общуването си с жените), да изслушваш, да показваш, че ти пука какво казва другият, да вмъкваш някоя кокетна или по-предизвикателна реплика... Погледът и езикът на тялото също издават доста. Използвай въображението си - флиртът е изкуство. Ако тия разговори са протичали както като те заговори някоя леличка във влака, няма как да станат нещата. И не, изобщо нямам предвид ти да каниш непременно на среща, да си свръхдиректна с намеренията си и тн.

Имаше един епизод на Сексът и градът, в който Миранда, която е адвокат по професия, излизаше по срещи и лъжеше, че е стюардеса, защото мислеше, че е по-секси професия. Срещите наистина бяха по-успешни... но не защото мъжете се плашеха от интелекта й и от работата й, а защото тя винаги беше на тръни с тях. Когато си измисляше и играеше другия образ, се виждаше, че всъщност си позволяваше да се отпусне и да покаже, че е много чаровна и интересна жена. Винаги е било вътре в нея, но просто под пластове самокритика и недоверчивост.

И аз познавам един. Радва се на балкона ми.
Не ме е карал да го гоня, да му пера дрехите на ръка и да му давам пари, след като е издънил анализа на тримесечието.
Не е гей, мисля. Т.е.надявам се, че като гледам какви са уж стрейт алтернативите - по-добре с котките. По-умни и чисти са. П.п. и не пишат в мамата за семейните отношения, докато жена им домакинства в неведение какъв спец-философ има вкъщи.

Esmee

Не си зле финансово, нямам предвид хора като теб, които имат пари и свободно време. Освен това съпругът ви може да ревнува, как ще реагира той на вида на красив мъж с мускули?

Ако сте много красива още по лошо, мъжете са много ревниви при вида на друг хубав мъж.

Ама ти нали искаше мениджър (и забравих кви други изисквания имаше), па се сгаджоса с мъж дето живее на квартира, така че май не е по-добре с котките, което за кой ли пореден път показва, че жените сте френемис, и тея жени дето слушат другите жени, защото вярват че им мислят доброто си заслужават съдбата.

Лъвице,

Когато срещнеш на улицата по-красива жена от теб в добра форма, не се възхищаваш?

Аз живея с мъж и котка... Пък той живее с две котки Как му се вика сега на това