Самотата при жените

Има, има, и хетеросексуални романтични мъже има, знам, че е табу да се каже във форума.

За мен на авторката главният проблем е друг - тя мъж ще си намери. Работата е там, че от нея струи вялост и неувереност. И така рискува в пъти повече да си губи времето с неподходящи за нея.

И аз познавам един. Радва се на балкона ми.
Не ме е карал да го гоня, да му пера дрехите на ръка и да му давам пари, след като е издънил анализа на тримесечието.
Не е гей, мисля. Т.е.надявам се, че като гледам какви са уж стрейт алтернативите - по-добре с котките. По-умни и чисти са. П.п. и не пишат в мамата за семейните отношения, докато жена им домакинства в неведение какъв спец-философ има вкъщи.

Мноооу по-добре! 👍👍👍😻 И по-добре остаряват. Меао. Поздрави от умника.

И аз самата точно това усещам! Но не мога да съм иначе, сякаш не си позволявам. Все се свивам и се подценявам. А знам, че не трябва и определено имам постижения, за които е дори редно да имам самочувствие! Тук трябва да работя, но си оставам често пъти с “трябва” и не правя нищо по въпроса. Един ден реша, че ще съм самоуверена, със самочувствие, и все се намира някой, който да каже нещо, за което не съм подготвена и - пак ме срива и затваря. Понякога в разговори искам да кажа нещо, но в следващия миг си казвам “това защо да го казвам? Излишно е, по - добре да не се включвам.” Как да съм уверена? Вие как сте уверена? Кое ви държи такава?

Помисли, огледай се дали средата ти, обкръжението не те правят неуверена, дори и неосъзнато - те те приемат мълчалива, ти пък вече така си влязла в образа, че не знаеш как да излезеш. Млада си, грамотна и интелигентна, търси си своя комфорт и място. Самочувствието не е нещо, на което друг ще те научи, то е усещане да си ценен, приет, забелязан.
Пишеш, че "трябва да работиш" върху самочувствието:) Давай го по-лежерно, стига с тоя академичен стил Почивай, гледай си хобитата, отвори се за пълноценно общуване, подбирай си хора, с които ти е приятно, купи си грим, рокля, шапка
Убедена съм, че ще намериш и сродни души, ще успееш да излекуваш и раните си.
Подходящите партньори, мъжете не идват от нищото, не падат през сито, те идват в живота ни като част от цялата тумба близки хора.
Та с две думи моя съвет е да се отръскаш, да вдигнеш глава и да си налееш някакво лятно питие!

Най -добре се успокой и не мисли толкова за самочувствието си и дали ще намериш правилен мъж.Премислянето и пренатягането никога не са в плюс .Дай си малко време и бъди отворена към хората без прекалени очаквания .Насочи вниманието си навън и не се спичай каква си и каква не си.

Ставаш "уверен", когато осъзнаеш, че в този живот можеш да си само себе си и никой друг. И, че всъщност всички си имат своите комплекси и съмнения и това е нормално. Също, на никой не му пука кой знае колко за тебе не се вторачвай толкова в другите, а в себе си повече. Ти си ти и друга няма да бъдеш. Embrace it.
А и, разбира се, клишето fake it till you make it също работи.

Аз продължавам да залагам на това, че въпросната "увереност" се развива с много [качествени] контакти с хора на всякакви възрасти. Моят опит е, че самотниците са хора със странна представа за близост - или искат хора от сой да са им приятели, или смятат, че са несъвместими с "другите" или им трябва непременно само мъж/жена. Тия идеи им пречат да имат качествени връзки

Ще спреш да се чувстваш нелепо, когато казваш нещо или говориш (поне от време на време), когато изградиш вътрешна връзка със себе си и се почувстваш добре в кожата си.
И най-вече, когато спре да ти пука. Не да не ти пука за теб, за хората, за важните неща. А да не ти пука за дивотии и суети. Как си щяла да изглеждаш в нечии очи, ама какво и защо да казваш, нужно/ненужно. Строгият съдия е предимно в твоята глава. Трябва да се научиш да Не се притесняваш дали ще изглеждаш или изтръскаш нещо глупаво. На кого му пука. Имай предвид, че в главите на другите е същата каша.
Как да стане това. Научаваш се да се отпускаш. НАчините – всеки има различни. Пробвай твоите. Един пуши, друг пие, трети яде и споделя/бърбори глупости с приятели на по пица/питие. Има хора, които се отпускат като спортуват. Търси твоите начини.
ЕДва когато човек е свободен в кожата си, започва да излъчва и за другите очарование, показва персоналност.
Ще откриеш, че хората се държат много по-интересно и вълнуващо, когато и ти даваш подобни сигнали.

Романтик и чувствителен ли търсим?
Ок, да кажем че има и такива, които си нямат свои мъже, т.е свободни са и харесват жени, но са рядкост. Аз поне не знам, сега освен ако смотаните са броят да такива става малко сложно

Романтиката и чувствителността, бих добавила и чувственост, не знам защо се смята, че вървят с гей предпочитания.
Има мъже, поне аз познавам, които са мъжествени и секси, притежавайки и горните качества. Харесва им да доставят радост, удоволствие и комфорт на жената. И да виждаш такъв мъж как надскача предразсъдъка за мачовщина е тооолкова секси.

О, аз съм същата, сигурно и по-зле съм била, чак в последната година има промяна.

На първо място - житейският опит е манна небесна. Когато се нагледаш на какви ли не хора и случаи, осъзнаваш, че тези хора с нищо чак толкова не те превъзхождат, че да им даваш "власт" над теб и емоциите ти. Понякога някой може да ти реагира остро, защото наистина си постъпила по неприятен начин. Понякога може другият човек да не е на кеф, да е вечно сърдит, да си е просто кисел и да си го излива на теб, защото си там, а не защото си с нещо по-специална. Понякога може и двамата да сте страхотни поединично, а заедно да се докарвате до токсичност. Много, много нюанси има при нас, хомо сапиенс.

При мен стана така, че колкото повече нюанси от себе си приемах, толкова повече изпитвах чувство на баланс и ми ставаше по-лесно в общуването, започна да изчезва нервността, която имах. Колкото повече се познаваш и приемаш, толкова повече се изкристализира себеобразът ти в главата ти, което е като един вътрешен амулет в света.

Когато приех, че винаги ще бъда сравнително чувствителна, не само ми стана по-леко, а и стана по-лесно да разбирам на другите хора "слабите места" и да не се чувствам объркана, когато някой ми каже нещо накриво. Ти да видиш.

Животът е пълен с препъникамъни, но накрая осъзнах, че хората, които си знаят и плюсовете, и лимитите, но не се самобичуват заради тях, не живеят с чувство за вина или на неудовлетвореност, всъщност много по-често попадат на точната среда и точните хора за тях; или извличат позитиви дори в такава, която е различна от тях.

Ако не тръгнеш с мисълта, че "нещо не е наред с мен и трябва да го махна", а с "аз също съм човек и заслужавам уважение и разбиране дори когато съм на дъното", не само намалят срамежливостта и страхът, ами и започваш да водиш наистина пълноценна комуникация с другите и да откриваш всичките им нюанси. Последните две изречения на BasilA са право в целта.

А накрая като срещнеш някой, от когото ти блестят очите, и ти каже, че всички неща, които си смятала за проблемни, са привлекателни и привличащи... е, от това по-голямо вдигане на самочувствието - здраве му кажи. ☺️

Да си романтичен и чувствителен не е едно и също.

Старата връзка просто е отключила някаква дълбоко спотаена травма и затова сега се чувстваш така. Било е някакво травматично свързване, което отново те е вкарало във водовъртежа на отхвърленото дете с непосрещнатите нужди.
Имаш и сериозен проблем със самооценката, което отново е свързано с травмата.
Аз бих те посъветвала да потърсиш специалист и поработиш над това.
В такива случаи съветват да се обърнеш към вътрешното си дете и да го обгрижваше така, както то е имало нужда, като е било пренебрегвано и неразбрано, но в първия случай ще стане може би по-бързо.

Авторке, според мен пък си я преболедувала тази връзка, но я споменаваш, защото е последното събитие, което ти се е случило в любовен план и няма с какво да го заместиш. Ето, имаш желание за връзка и семейство, изпитваш разни трепети, привличат те мъже, дори се притесняваш, че няма да те харесат. Това е далеч от "наранена съм и не съм готова".
Казваш "комуникираме, но мъжете не ме търсят повече". Първо, колко са тези мъже и към всичките ли си имала интерес? Не можеш да броиш за неуспех всеки непринуден разговор, който не е продължил в серенади под прозореца ти. Има жени, които наистина ги свалят повече, но и те комуникират и се показват на света повече, много повече. Ежедневно и ежеминутно.
Излизала ли си на официална среща?
Как протичат тези разговори с мъжете? Флиртувате ли, има ли някаква химия, скъсяване на дистанцията? Това, че разговорът върви, не означава, че мъжът ще реши да се жените. Но ако има сексуално привличане може и да се реши да те покани на среща.
Задавай въпроси или вметни някакви бъдещи събития, които да дадат лесен начин на мъжа да те покани на среща.