Не смятам, че връзка с човек с дете, ако ти нямаш такова, значи, че непременно си "причиняваш" нещо. Изключваме случаи като съседната тема. Ако наистина обичаш един човек, го приемаш с цялото му минало, защото то го е направило човек, който обичаш в настоящето, нали? Мен личностни дефицити, лошо отношение, несъвместимост в манталитет могат да ме отблъснат, но дете - защо да ме?
Да, със сигурност става по-сложно, ако е замесено дете, бившата жена и негова майка, така нататък, честно си признавам, че нямам опит в тази сфера, но на много (млади) хора им се получава, включително мъже със самотни майки.
Та... толкова от моя младежки идеализъм. Допускам, че след 10-15 години може да имам друго мнение. Засега си мисля, че love wins all и има предостатъчно примери в живота, които доказват, че (за някои) е така.
Виж, ок, съгласен съм за любовта, човека и т.н., приемането на другия, просто ти казвам, че за един млад човек на 20-25-30 не би бил най-правилният житейски избор такова обвързаване. Ти няма да си на преден план, а трябва. Тук няма лош, добър. Винаги ще има пречки и съобразяване за нещо, с нещо, с някой. Защо да не си изживееш няколко години любовта на макс, и после грижите? Само това ще ти кажа.

Отговарям ти също на питанката от одеве, че имах работа, с недоразумението с Лъвица, че нали и аз нямам деца.
Нямам, да, не съм и искал, стечение на житейските обстоятелства, познанства и т.н. Аз с това проблем нямам и си живея живота, както ми е добре.

Идеализмът ти е сладък, казах ти го отдавна.

Динамиката е свързана с личността, която си, свързано с действията и бездействията ти, ако ме разбираш.
