Името на моето дете

Хаха, тази свекърва само вие я искате от всички, че чак и заплашва. Да и се наеме нещо в съседен малък град и да се плаща 50  на 50 от двамата сина. Ако живеете в Пловдив, взима се гарсониера в Асеновград да кажем за 400 лв. и няма проблем, и да идва когато иска. В един  момент може действително да има нужда от грижи, ама по-добре до тогава да са по-стерилни и запазени отношенията, защото вече нещата са пропукани и обикновено се влошават, не се подобряват.

Защо постоянно се споменава ПЪРВО внуче, ПЪРВОродно дете? "Второродното" по-малко дете ли е?
За мен мъжът е слабохарактерен и като всички слаби хора, избухва в най-неподходящия момент и възожно най-непродуктивно. Авторката я тресат хормоните, бабата не я знам какъв кълвач я кълве. Дядо Калин си пие ракията на спокойствие и му е все тая.
Жал ми е за всички в тази мелодрама, поне бебчето да ги вразуми и да кротнат, пък ако щат и на Илон Мъск на детето да я кръстят ПЪРВОродната.

Съветът ми към авторката е да поговори с родителите си за всичко това съвсем откровено и без да се притеснява, че ще й кажат "нали ти казах". Почти всички казваме това съвсем машинално и без да влагаме укор нарочно. Може би те ще ти дадат правилен съвет и успокоение, защото сериалът, според мен, се казва "И в началото бе името", а не "Името бе единственото"

Вече написах какво става. Ден преди раждането мъжът казва: Ти си майката, теб ще питат, нас майка ни ни е кръщавала. В деня на попълване на документите той попълнил всичко друго в т. ч. и моите данни без името на детето. Даде ми листа с думите аз да напиша каквото трябва. След това отива в общината да подаде документите и междувременно звъни на техните. Връща се бесен, хвърля ми личната карта и бълва разни реплики. Ден преди изписването в полунощ чрез посредник ме уведомява че дете с това име няма да прибере в дома си. Приятелка помага на родителите ми за 1 ден да купят легло, корито и в края на деня бащата все пак решава да даде нещата, които съм приготвила за детето - дрехи, завивки, шишета, козметика. С бебето се прибираме при родителите ми. Детето е с име, което започва като желаното от свекърите име. ММ е кръстен само с първата буква на дядо си от майка си. Нашето дете не нито първото, нито второто внуче за свекърите. След седмица бащата идва с ултиматум да сменя името на детето, за да познава то баща си и неговите близки. И тук вече моите родители и роднини, както и приятели ме натиснаха, че името не е по-важно от това детето да има баща и аз ще съм виновна, че то ще е нещастно лишено от най-важния човек след майката. Плаках много, но след целия натиск се съгласих. Наема се адвокат, а той подава иск в съда. На делото трябваше да има свидетели, които да обяснят колко е важна смяната на името, защото от това зависи здравето и щастието на свекърите. Съдебното решение имаше срок 14 дни за обжалване. След изтичането му името официално беше сменено и подадохме документи за смяна на акта за раждане. Когато наехме адвоката бащата ни прибра в къщи, а когато срока за обжалване на решението изтече  свекърите дойдоха да видят детето. След това с новия акт за раждане педиатърката трябваше да оправи данните в здравния регистър.

Рори, ти с този мъж ли остана?
И прости ли на родителите ти?

Рори72:cry:

Надявам се благополучно да си се отървала от този мъж.

Ами Рори, чела съм те и преди, съчувствам ти, обаче вината си е твоя.
Ако мъжът, който съм избрала за партньор в живота има подобно поведение много бързо ще спре да ми е мъж. Барабар с всички, които  го подкрепят! А детето ми ще е с име, което съм избрала, пък "таткото", ако ще да има син/дъщеря. Ще се оправим и без него! Ай, мухльо!

Идеална работа. Нещата все повече отиват към Калина.

О, да, сега на тоя акъл не бих се съгласила, но тогава се изредиха всички да ми дават акъл как ще оставя детето без баща, но най-много ми се отрази натиска от моите родители. Приеха ни от родилното, но когато ме натиснаха да се съгласявам имах чувството, че ми казват че не искат да живеем у тях с бебето. Та така. Безкрайно съжалявам сега за това решение. Сега знам, че нашите нямаше да ни изгонят, но тогава имах чувството че не ни искат.
Въпросът е, че през цялото време бащата нямаше мнение за името и непосредствено преди раждането каза аз да го дам, а после когато техните реагираха той се обърна на 180 градуса.
Бащата в казуса на авторката сега уж я подкрепял детето да се казва Калина, но никак не е сигурно майка му като вдигне кръвно дали няма да иска и той смяна на името. Затова по-добре авторката да не рискува с това име, но след този компромис друг компромис със себе си да не приема. Макар, че в нейния случай не могат да й кажат, че дете с това име няма да влезе в дома им.

Баща ми не се е извинявал, но майка го направи многократно.  Впоследствие ми е била голяма подкрепа.
На по-късен етап с ММ се разделихме за известно време, но сериозните проблеми при детето и неговата тогавашна привързаност и нужда от баща му доведоха до повторното ни събиране Сега детето е в такова състояние, че няма как да не сме двамата в грижите за него. За ММ всичко е минало. За мен е останала горчилка на емоционално ниво, но живота и на двама ни от години се върти около нуждите и състоянието на детето, така че за мен е голяма помощ, че сме заедно в това.

Идиотите нямат свършване.

Да, поне това с прибирането не могат. Но могат да я изманипулират, авторката като гледам е "Мека Мара". Като нищо могат да се спрат на Виктория (примерно), уж всичко точно, тя ражда и след раждането маминка да вдигне кръвно, а Борис да каже, че или ще е Бориса, или няма да ги погледне повече и детето няма да има баща и стой, та гледай. Не Бориса, ами и с "Тоалетна" ще се съгласи, само и само мир да има!

И всичко това, нямаше да бъде на дневен ред, ако двамата братя си бяха погледнали майката. Единия имал деца, освободен от грижи. Другия намерил добра жена от нормално семейство, разбрани родители и използва ли използва ресурси, наместил мама на удобно. Мама си търси правата, защото е отгледала оправни синове и няма да спре до тук. Най-ощетените от съдбата, най-много се оправят с цената на всичко и винаги имат оправдание за действията си.

Аз имам чувството, че и авторката нарочно се вкарва във филм. Разбраха се, още вчера, че няма да е Калина и драмата продължава. Свекървата продължава да недоволства за нещо, авторката и тя. Е, хора и моето дете се роди миналата година ама не съм се вторачвала толкова в тези имена. Ами имахме спорове, с МЪЖА, но изключвахме едни имена и накрая го решихме.
Ще кажеш че е въпрос на смърт да е това име, което изведнъж (не знам как) е хрумнало на авторката, която за първи път чува това име, преди броени дни 😁 и се влюбва в него.
Или просто искате да си живеете с драмата, друго не виждам. Вече ми стана скучна темата, хайде, успех с името. 😅

Не са се разбрали, а я изнудиха.