Името на моето дете

Авторката се надявам да спи.
Аз бих спряла да мисля за името до момента на раждането. Там, като дойде бащата при вас, двамата ще го откриете. Дали Калина, дали нещо друго.
Остава един неприятен привкус, че ако не го кръстите Калина обаче, бабата ще изпита вътрешно усещане, че е победила. Ще й отвори вратичка да пробва да се налага и в други ситуации.
Между другото, и аз се зачудих защо обсъждате бъдещото име на бъдещото си дете с родата. Името се измисля и остава между вас си, двамата. Каквото - такова. Не знам породи каква причина сте решили да биете тъпана.

В тази история нищо не е истинско, нищо не е искрено, в началото казано едно, после се оказва друго. Не знаели двамата, че Калина е на Калин, било на едно сладко дете от детската площадка. Добра жена свекървата, ама май не съвсем. Много жилища, ама на целия род в разширен състав. Нямат и брак. Иначе мнооого добър мъж. Да видим още какво ще излезе. Бих кръстила детето на себе си. Бих им казала, мили мои, ако не ви харесва, може да се изнасяте. Ама сега, със сегашния си опит.

Искането за име на детето винаги е само върха на айсберга. Край мен всички приятелки, тормозени да си кръстят детето еди как си, впоследствие са имали много по-сериозни проблеми. А всички са се пречупили и "съобразили" със свекъри. Затова от мен - твърдо НЕ да се слушат други, освен таткото на бебето. Баби и дядовци, които искат / не искат име, са нахални, невъзпитани и не заслужават никакво по-специално отношение.

А, той щото точно таткото в случая е за слушане, айде моля.

Говоря по принцип. Майката и бащата избират име. Като чуя, че баби и дядовци надигат глас и ми става отврат. Нахални хора, които искат на всяка цена да е на тяхното.

Бабата в случая е един от малкото случаи, които имат основателна причина  за негативизъм към конкретно име. А мотивацията на младите пък точно с него да го кръстят - твърде съмнителна.


Но по принцип, да,  родителите решават и то даже само майката - понеже тя ражда и нея питат.

Не стига, че жената ще се съобрази, да не е Калина детето, ами наглата бабетка дава зор тя да избере името.
Да вземе да си събере багажа и да отиде да поживее чри другия си син, а?

Тя така или иначе ще си има драми със свекървата, от тук нататък, поне да кръсти детето си, както самата тя иска.

Бабата е избрала Калин навремето. Не е скочил от небето. Човек си носи последствията от изборите цял живот. Не е само тя разведена и не е само тя с бивш съпруг.

Рори72,
съжалявам за всичко онова, което е трябвало да преживееш! Тази част със свидетелите е пълен абсурд. Смяната на име на новородено аз лично намирам за пълен абсурд. Ако е вече по-голямо дете с фамилия, осмиваща, оскърбителна, подигравателна, да, и то само за фам. име, но иначе, за личното име според мен, е нещо отвъд предела на нормалното.
Една бременна жена не трябва да бъде подложена на подобен тормоз. Била си млада и си се усетила сама, нормално е, страхът да задейства някои механизми.
Не знам процедурата в Бг за името при раждане, затова попитах. По принцип в чужбина бременна/майка има доста закрила от закона това за дрехите напр., в родилното дори да попаднеш без дрехите по списък за бебето, не е никакъв проблем. Имат дрешки, оборотни, чисти, дори могат да те изпишат с тях или да ти дадат такива (чрез църква или др организации). Всички документи по името акушерката попълни пред мен. Вписаха името, което казах, както моето име и това на ММ. После отнасянето им до общината за вписване на детето го направи ММ. Не сме имали спорове относно това.
Но си мисля, че ако един мъж се запъне, това не е апокалиптично - детето няма да остане без лично име, което реално  посочва майката в родилното. Тя го припознава първа, така да се каже, при самия акт на раждане и с волята си да го признае като майка (изключвам малкото случаи на жени, които не го правят). Оттам нататък бащата отнася документите до общината и подписвайки се, декларира припознаването на детето  и той (извинявам се ако терминологията ми не е точна, юристите ако трябва, да ме коригират, следя по-скоро нишката на събитията). Ако се получи като твоята история, да се сменя име заради натиск на някого, логично е да се мисли, че мъжът няма да занасе документите в общината и съответно да сложи подписа си за припознаването. Детето обаче ще остане записано с личното име, дадено му от майката и нейното фам. име. После ще доказва бащинство, което днес не е трудно чрез ДНК. След което на детето ще издадат нов акт на раждане с личното име отпреди, но с бащинско и фамилно име от бащата.
По трасето семейството е претърпяло трусове, това да. Но искам да кажа, че макар и трудно, една жена може да се противопостави. Да не търпи изнудване.

ПС. Рори72, мъчно ми стана за детенцето ти.. Дано да има надежда да се пооправи и двамата с бащата да му осигурите нормален и спокоен живот, както и за вас двамата.

Не знам защо ми се струва, че само в България се пораждат такива драми покрай кръщаването на децата. Нека някой каже как е по света? Сърдят ли се роднините за такива неща?

Благодаря, Валерие! И ние още не сме се отказали от надеждата, че ще намерим правилния лекар.
Но някак съм убедена, че със смяната на името му променихме съдбата на това дете и ако не бяхме направили това то щеше да си е здраво. Имаше интересна случка в родилното с акушерката която за мен доказва, че това е било правилното за него име, но никой дори моите близки не ми признаха правото да избера име на детето си.

Убедена съм и аз в това за името. Но има надежда и за деца, които са малко "с по-по-забавен" късмет заради избора на име.
Ако искаш разкажи ни историята на акушерката.

Винаги са ме амбицирали такива претенции да си правя, каквото съм решила.
След такива манипулации ще си вляза да раждам и ще си запиша детето с голям кеф Калина.
Така или иначе ще съм заета с гушкане, кърмене, преобличане и т.н. с бебето, няма да имам време да погледна кой ми прави фасони, а и няма да имам време да им се ядосвам.
Моята свекърва също ми напяваше 1 месец преди раждането, че нямало как да не си кръстя първородното дете на свекър ми. Ами видя, че има как. Слушах я как мрънка на приятелките си по телефона, които явно я питаха- ама как така на никого не е кръстено...
Толкова много си го обича внука, че чак ме дразни как го глези. Това досадно налагане за името, имам чувството, че е малко позьорско и бързо им минава като видят, че снаха им има характер, а и си е в правото да си избира името на детето.
И второто ми дете не е кръстено на никой. Всички бяха подготвени, че каквото съм си намислила, това ще стане.
Но, аз си избирах по 2-3 имена и ги обсъждах с мъжа ми.

Деня след раждането на детето имаше бум на раждания и акушерките ни оставиха сами с бебетата за много часове. Моето рева цял ден и като дойде акушерка при нас го взе на ръце и ме пита за името му. Казах, че таткото няма мнение по въпроса и че още не е записано. Тя ме пита кое е името, което аз съм избрала. Като й казах тя го вдигна пред лицето си и каза: името, което й казах като обръщение към детето, защо така плачеш и тревожиш майка си? В този момент бебето млъкна. Тя се обърна към мен и ми каза, че таткото може да няма мнение, но детето си знае името.

Аз исках да кръстя дъщерята по един начин,но се съгласих със съпруга ми и я кръстихме на свекъра.Второто ни дете,момче,кръстихме на моя баща.Не сме имали някакви проблеми тогава по този въпрос.
Но сега вече е друго-ние се разведохме ,а и от по-отдавна забелязах,че свекърите не обичат особено синът ми,въпреки че той продължава тяхното име.Повече хвалят дъщерята,повече й се радват и възхищават,повече даже говорят с нея.
Ми,грозно е отстрани,да ви кажа!Забелязва се и от хората около нас и някакси ми се струва,че синът ми не се чувства от това,което вижда и усеща.
Ама...разни хора,разни идеали😉