Можеш ли да избягаш от семейния модел

Чудиш се, защото нейната психика не работи като твоята.
Затова съветваме първо да лекува травмите и после да си хваща живота в собствените ръце, или да го прави едновременно, но задължително да търси някакво лечение. Ако може от всичко прочетено да се хване за косата и да се издърпа, още по-добре. Ако не може, да търси помощ.

Според мен трябва да стане едновременно. Иначе ще налива от пусто в празно. Докато е свързана с този отровен родител, никога няма да има измъкване. Трябва да стане рязко, крайно, категорично и окончателно.

Разбира се, че трябва да е рязко и окончателно. Аз също се махнах на 20 от вкъщи, родителите ми са много отровни хора. А авторката е на 35, мрънкаща, че няма приятели и мъж.

Имам близка в обкръжението си, която е в сходна ситуация с авторката. На 27 е. Живее с родителите си, в детската стая. Работи за добра заплата, образована млада и хубава жена. Но вярва, че е малко момиченце, което ходи на море с майка си, чака на майка си да й сготви супичка и въобще мама да прави всичко. Преди години се опита да поживее с мъж, мама изпитваше неистовото желание да ги раздели, че как мамина златна ще живее на квартира и ще плаща наем. Да пълни гушите на собствениците, като си има дом - при мама. Мама прави ремонт на детската стая, ново легълце, мама купува маратонки за 250 лв, мама е супер!

Момичето реве всяка вечер, че няма мъже, че са лигльовци и че не й харесва живота. Като й кажеш да се изнесе.. е сега, ама то наемите скъпи.

И аз се чудя как не вижда очевидни неща на 27 г., обаче не вижда. Хем не й е добре, хем не се откъсва.

Авторката е същата, просто с годините се е натрупало и вече е на 35, трябвало е поне преди 10 години и повече да спре да живее с родителите си. Сега проблемът е много наболял.

И аз имам приятелка на 35, която още живее с майка си, защото наемите били скъпи, а тя работи за близо 3000 лв. Тепърва не вярвам да се изнесе. Няма шанс. Не се ли случи до един момент, никога не се случва

Извинявам се на авторката, но искам да попитам не точно по нейната тема: Къде е за вас границата, ако детето толкова добре се чувства вкъщи, че не иска да се изнесе самостоятелно да живее?

Ами че и моите деца се чувстват чудесно у дома, но големият на 20 замина сам за Англия, а на малкият отдавна му е казано, пе завърши ли гимназия отива в големият град. Ако ще да работи, ако ще да учи и работи, но трябва да е самостоятелен. Как наистина да ди поканиш гадже, като мамичка е в съседната стая?
Пъпната връв трябва да се отреже на време. Иначе връзката се изражда.
Авторката имала ли е сериозен партньор? Сексуален опит?

Според мен докато учат. Ако не иска да учи висше - до средното. Ако иска да учи - добре. И пак някои заминават още за средното в друг град. Други седят при маминка до 40.

И аз това се чудя, 25-30 годишен младеж мацките ги води в детската стая в апартамента на техните ли?

Авторката писа, че е имала временни връзки, но никога сериозни.

Жалко за нея. Погубената младост не се връща. Жена в разцвета на силите и живота си, която трябва в момента да е огън.
Наистина да бяга и да се спасява, друг начин няма.

Няма и да се откъсне, на 37 също.
Мимолетни връзки от дъжд на вятър ще има и това е, евентуално докато не се "пренесе" по пантовки при някой, който реши да я търпи, ама и маминка ще трябва. Такава жена нищо не може да прави, и за партньор не става. Късно й е и да се учи, то какво учене, не че е ядрено инженерство самостоятелността и всичко свързано с нея.

Ами не е така. Ядреното инженерство ще го завършиш за 4 години, но неща от живота понякога се учат много трудно. На мен, която се считам за умна иначе в науките, ми отне около 30 години да осъзная, че живея с насилник примерно. Но пък за житейските уроци никога не е късно. На 35 много се надявам авторката да проумее, че нещата в момента не са ОК и трябва нещо, някои неща,  много неща, да промени и да се промени. Ако много го иска, ще го постигне.

Дори не знам как да отговоря на сумата измислени коментари от хора, които си мислят, че знаят всичко от 20 реда на непознат човек.
Нито искам да отмъщавам нито да липсвам на някого. Искам просто да изчезна или да не съм се раждала изобщо. Никой не избира да се роди. Смятам, че е егоистичен акт, защото слагаш клеймо на близките си, но в моя случай баща, който не ме е поглеждал и майка, която работи против интереса на детето си. Аз си знам колко усилие ми коства да върша елементарни дейности, затова смятам, че ми има нещо. Но ще бъда благодарна, ако повече не коментирате изказването. Някак е унизително да стоя да убеждавам човек в такова нещо, затова и не съм го споделила на никого, а в интернет анонимно. Имам с кого да изпия вино и да споделя, но това не е автоматично приятелство, затова казах, че нямам истински приятели. Макар че е имало хора, които, за които съм стояла по нощите, че искали да се самоубиват заради гаджето. Но те за мен не. Няма и как, ако някой цял живот ти вменява, че ти нищо не заслужаваш или че за да те обичат трябва да го заслужиш.
Важи и за мъжете. Имам подсъзнателен страх, че ако наистина се обвържа със семейство и деца, ще попадна на човек тормозител и ще си разкрие лицето в последствие. Мимолетните ми връзки са по 2 години, впрочем, не по 2 дни. И аз инстинктивно съм се насочвала към такива хора, не мислете, че някакви страхотни мъже са избягали, понеже живея с нея. Единият  и той живееше с мама и тати, а беше по- голям и не можеше да се задържи на работа. Все не беше оценен.

Относно здравословния проблем - бяха ме наплашили с лоша диагноза. Затова се върнах - правиха ми операция и хистологията слава Богу не потвърди същото. След това си намерих работа с хоум офис и останах.

Благодаря за добронамерените мнения и няколкото споделени истории. Някои подробности около тях за съжаление потвърждават предположенията ми, че много съм пропиляла. Чета и негативните мнения и се опитвам да ги погледна с правилна призма. Зная, че някои от тях са с цел разстърсване. Но има една малка част грубиянски или откровено сеирджийски, които не знам как точно се осмелявате да напишете на някого, без да знаете точно какво му е в главата.

Измишльотините, че мама ми купува маратонки, на които аз не мога да си вържа връзките, че разказвам на всеки срещнат за проблемите си, че никой не ме понасял, че не знам езици, че хората живеели цял живот под наем (а след това сигурно спят на пейката) говорят също достатъчно за написалите ги, което май не е рядкост в тоя форум. Не знам госпожата, на която не и купуват маратонки колко пари е наляла в наеми, звучи ми като николко, но в момента наистина е по- изгодно да се купи.

Невена, благодаря ти за перспективата за украинците. Наистина явно ми е силен проблем че не толерирам несигурност, а тя е част от живота по принцип. Не харча за парцалки, спестявам, всички поколения назад са спестовни, само тя е издънката. Уточних за дрехите и професиите, защото усещам много напрежение от цялата фасада, която едва ли не трябва да поддържам и вътрешността. Не съм наконтена, не съм и одърпана, спретната, не съм прост човек, тя и майка не е, кротка и добронамерена съм, но се усещам тотално прогнила и умряла вътрешно. Може да е литературно и да нее се харесва, но е точно така.

Мисля, че много хора си представиха буквално зависимо от майка си момиченце. Не е точно така, сама се оправям, но понякога ми се искаше като всеки човек да имам емоционална подкрепа, а не ревачество, редувано с критика. И брутално насаждане на вина - че съм чудовище, че искам да се отрека от майка си, че старите хора децата им ги подкрепяли, нея кой щял да подкрепи, тя на мен не можела да разчита, като едно голямо дебело дете, което е истерично и невротично и ти отговаряш за вътрешния му чуплив свят. Понякога много рева, но понякога ме обзема неприязън. Все пак този безпомощен едва ли не (не е инвалид) човек е този, който ме гледаше с упрек, ако не знаех някоя изчанчена столица, че ми намилаше, че съм с бедна обща култура, сега вече и за външен вид, който ми повтаряше, че не е важно да си добър, а да си най- добър, който ми казва, че ще се блъсна в първия стълб, ако имам книжка, който поднасяше подаръците по Коледа с думите, че не заслужавам нищо, че никой няма да ме търпи. Не е много лесно психически да се събереш само това ще кажа на тези с нормални родители. Колкото и да се трудиш, колкото и да имаш тегоби в живота, всичко е някак по- приемливо, когато знаеш, че все някой те обича и го е грижа за теб.

Искам да попитам точно за този случай на Авторката как си го представяте СЛЕД изнасянето?
Ето утре наема апартамент, изнася се и какво става?
- На работа ще си е все същото;
- Приятели все така няма. Не е казвала, че майка и ги е прогонила - тя явно трудно създава приятелства.
- В квартира ни можеш нещо да ремонтираш, както те кефи, освен да си понаредиш това онова.
- Мъж що да има по-голяма вероятност да се появи като е на квартира, отколкото като е дома на майка си?

Та какво ще се промени в живота и самовъзприемането на авторката, която освен всичко, за което се жалва ще се чувства самотна вечер и следва тема "Котката е единственото същество, с което разговарям, но не ми стигат парите да я глезя!"

Към авторката: ти май нищичко не си взе от тук написаното. А имаше много за вземане, дори и от обидните постове.
Последно казвам - спри да се самосъжаляваш! Имаш невротично мислене, където очакваш да се появи човек част от семейството, приятел, любим на който да се окесиш и да висиш закачена на него, придъвквайки как в светът трябва да се чувстваш обичан от някого. Иначе не може и не е живот за живеене! Това е пубертетско! Сериозно - така мислят пубертетите. После порастваме и разбираме, че САМ, ВОЙНА Е ВОЙН. Не ти е нужно някой да те допълва, обича, подкрепя и никога, ама никога не можеш да очакваш това вечно от един човек /това е прекалено тежко очакване към човешко същество/ Всеки си има слабостите и силните страни. Незавиимо дали е родителя, детето или приятел, любим. Това ни прави хора!
Изпитваш неудволетвореност от СВОЯ живот, за която отказваш да поемеш отговорност и за това мяташ всичко на майка си. Въобще не си права!

Тоест ти не ходиш на работа, подчертавам ходиш, някъде извън този дом, а работиш хоум?! И си нон стоп с тази жена?!
Добре. Толкова хора писахме. Ти нещо в крайна сметка осъзна ли?! Защото продължаваш с оправданията. Добре, разбрахме, че майка ти те мачка и те е направила жертвата, която си. Спести ни подробностите. Кажи какво ще правиш от тук нататък.

Психолог, бързо и спешно. На нас тук във форума ако не ни вярваш, надявам се на него ще му повярваш.
Умна си, имаш шанс, но някои неща не ги знаеш.

Коментарите са направени на база написаното от теб и възприятията на всеки. Разбира се, че не те познаваме и може би щеше да е по-добре, ако се включваше по-често. Нямаше да се изпишат безсмислени (за теб) страници. Повече няма да коментирам, макар че ми се иска.

П.С. Това за маратонките мисля, че беше пример с приятелка на някого, но не ми се връща назад да проверя.