Колежката дойде в офиса преди 4-5 години и бързо си станахме близки. Споделяхме си за всичко, от проблемите в работата до личните такива. Личните не с много подробности, но си давахме подкрепа и съвети. Тя е по-възрастна от мен с около 15 г. и много съм и помагала във връзка с компрютърните умения. След време решихме двете да започнем малък частен "бизнес", който е в сферата на настоящата ни работа. Потръгна и не след дълго време имахме редовни клиенти. Вмъквам, че за да си улесним значително работата, й показах няколко хакчета на програмите, с които работим и тя беше много доволна. Повтаряше как ще вършим работата много по-бързо и качествено. Но напоследък рязко спря работата, свързана
с общия ни "бизнес" и аз го отдадох на това, че е летен сезон, макар че работата намаля от преди лятото. Колежката беше хоум офис 3-4 месеца, наскоро се върна и разбрах, че за това време, в което си работеше от вкъщи, се е свързала с нови клиенти. Съответно си е работила лично за нея, без да включи мен. И не, не ми го е казала тя лично, аз имах отдавна такива подозрения, че "краде" клиенти само за нея и това го разбрах като видях кореспонденция. Тъпото е, че тя не иска да ми го каже право в очите, че иска да продължи сама, а напротив, даже ми се жалва как работата ни е секнала и да помислим как да привлечем нови клиенти.
Чувствам се предадена и огорчена. За първи път усещам такова предателство и съм много афектирана. Трудно ми е да скрия разочарованието си и да бъда лицемерна към нея. А седим стол до стол, в една стая, работата в компанията ни е пряко свързана и се налага да си помагаме понякога. Моля за съвет как да преодолея ситуацията...
с общия ни "бизнес" и аз го отдадох на това, че е летен сезон, макар че работата намаля от преди лятото. Колежката беше хоум офис 3-4 месеца, наскоро се върна и разбрах, че за това време, в което си работеше от вкъщи, се е свързала с нови клиенти. Съответно си е работила лично за нея, без да включи мен. И не, не ми го е казала тя лично, аз имах отдавна такива подозрения, че "краде" клиенти само за нея и това го разбрах като видях кореспонденция. Тъпото е, че тя не иска да ми го каже право в очите, че иска да продължи сама, а напротив, даже ми се жалва как работата ни е секнала и да помислим как да привлечем нови клиенти.
Чувствам се предадена и огорчена. За първи път усещам такова предателство и съм много афектирана. Трудно ми е да скрия разочарованието си и да бъда лицемерна към нея. А седим стол до стол, в една стая, работата в компанията ни е пряко свързана и се налага да си помагаме понякога. Моля за съвет как да преодолея ситуацията...
