Неизживяната любов

  • 8 973
  • 110
  •   1
Отговори
# 15
  • SF
  • Мнения: 25 544
Чак пък "забранена любов". Все едно сте брат и сестра или първи братовчеди.


Именно. Затова мене заглавието леко ме смути.
Може на религиозна основа да има забрани, а може и на кастов признак, враждуващи кланове. Пред мене такива обстоятелства не е имало. Имате ли нещо друго предвид под "забранена любов"? Някаква метафора ли е това?

# 16
  • Мнения: 5 821
Сигурно всеки е семеен с деца и си мислят, че любовта е забранена. Но и за това има начини само, че тези които не искат да си развалят комфорта предпочитат да го наричат "забранена/ невъзможна любов"

# 17
  • Out of the Mix
  • Мнения: 2 968
Оставяйки настрана неясните и неосъзнати "тръпки" в тийн и ранните post teen години, нямам нищо неизживяно, недоизказано, всичко е чисто, като сълза, съзнанието и главата са кристално ясни.

# 18
  • Мнения: 140
Не.
Поне при мен всякакви подобни тръпки и желания, несподелени, забранени или по някаква друга причина неосъществени, си изветряха с времето.

# 19
  • Мнения: 24 481
Нямам неизживяна любов, камо ли любови.
Ако се влюбя или поискам някого, с него съм.

# 20
  • Мнения: 1 359
Нямам неизживяна любов, камо ли любови.
Ако се влюбя или поискам някого, с него съм.
Жива да не бях! Кажи поне как ги омагьосваш, че да не получиш нито един отказ?

# 21
  • Out of the Mix
  • Мнения: 2 968
И от друг ъгъл погледни на нещата.
Няма как да е с всеки, нито пък всеки би искал да е с нея, дори да е най-голямата красавица.
Изхожда от себе си, че като харесва и иска да е с някой, ако и той я иска, ще са заедно, както и трябва да е.

Има харизматични хора, с които 99% от човекопотока биха искали да са.
Но има и един 1%, които няма да искат, а измежду тях може да има много, които тя да иска.

Има невероятни жени 40+ докъм 48-50, вкл. с една се загледахме в Кауфланд преди малко, спортни, мега секси, но далеч не всички са такива.

# 22
  • Out of the Mix
  • Мнения: 2 968
Преди 15-на години имах подобна случка - каката се беше вманиачила нещо по мен, зомбирала, все едно й бях "собственост", ревности без причина, "следене" и то при положение, че знаеше кой съм, какъв съм. Без да искам и максимално отлагайки във времето, а не трябваше, ама млад - пуках й гьона, а беше мадама до мозъка на костите си ~35, се стигна до същото - полиция, прокуратура, и дотам.

Има младолики хора, и аз изглеждам 10-13 години по-млад.
Ген, начин на живот.

P.S. Не съм писал постове един след друг. Очевидно е имало някакви "докладни", или просто "приятел-модератор" е решил да трие.
Защо изтрихте поста, касаещ нещо, което потребителката е решила да сподели?

Последна редакция: нд, 08 сеп 2024, 14:42 от Revoker

# 23
  • Мнения: 7 866
Принципно тези неизживени работи много рядко са просто да си си харесал някой,  да са те резнали и да не можеш да забравиш. Обикновено е имало отзивчивост от другата страна, но по някакви странични причини не е станала заварката като други обвързаности, разстояние, разминаване във времето, неопитност, подценяване и безброй други причини. След което следва едно идеализиране и фантазии особено след време и така.

# 24
  • София
  • Мнения: 16 058
И в даден момент трябва да разбереш, че става думи за идеализиране и фантазии, не истински чувства, и да пуснеш, защото това не е любов, а вманиачаване.

# 25
  • Мнения: 4 915
Като се замисля, нямам неизживени любови. Имах две най-големи, едната ме държа няколко години, другата - повече от две десетилетия. Изживях си ги, после просто разбрах, че вече ги няма. Преди много години често се замислях за първата ми любов, питах се какво ли щеше да стане, ако бях останала с него и ако бях се омъжила за него, а не за другия. И след доста време, вече разведена, той пред развод, имах възможност да бъда пак с него. Но изведнъж разбрах, че с този човек нямаме нищо, ама нищо общо, освен общи спомени. И че имаме коренно различни виждания за живота и за всичко. После доста години ми беше съсед и винаги когато го срещнех, мислено благодарях на Бог, че той не е вече част от живота ми.

# 26
  • Мнения: 55
Имах уж неизживяна тръпка. След години се срещнахме и решихме да я изживеем за една вечер. Една от най - големите ми грешки за мен, по онова време.
Дълго съм се чудила, защо въобще то направих...
Заключението до което стигнах, от това мое поведение тогава, е че съм била обременила себе си със стара емоция, очаквайки същата да разрастне във връзка евентуално, докато в същото време съм пренебрегвала личностното ми израстване, и че вътрешно въобще не съм искала тази така "желана тръпка" .

# 27
  • SF
  • Мнения: 25 544
Докато живеех в чужбина, си имах приятел чужденец, също като мен, не беше местен. Всеки трябваше да продължи по пътя си. Аз се върнах в България, уж за малко. Намерих хубава работа, останах за по-дълго. Той се прибра в неговата държава. Имаше планове за там, предложение да се премести в трета държава, прие го, не го прие, ходи, връща се... Разделихме се. Но не беше по желание, а заради обстоятелствата и бяхме сърдити на съдбата.
След години решихме да се върнем там, където всичко започна. Тръпка си бяхме. Нямах намерение всичко да започва отначало, нямах и възможност. Просто исках да се видим като добри приятели и си въобразявах, че същите намерения има и той. Нещо по-трайно не бяхме планирали. Както ви казах, и за двама ни това беше чужда страна.
Голяма грешка беше тази среща. Още като ме видя, започна със странните въпроси защо ми е такава косата (имах малиново червени кичури), защо съм облечена така, нямам ли дрехи, защо съм приела такава работа. Съответно аз не харесах това, което видях. Изкарахме 2 дни заедно, след което почти избягах.  В този град имам къде да избягам. Той знаеше, че съм там за още дълго, но не ме потърси повече. Чак месеци по-късно, когато вече си бях в България, започна да звъни и да ме пита как съм. Сещате се, че не си останахме добри приятели.

# 28
  • В полите на Пирин планина
  • Мнения: 21 845
Като бях млада имах такава "неизживяна" или по-скоро изживяна, но недоизживяна любов. Разделихме се поради проблеми в неговото семейство - баща му беше болен и трябваше да се прибере в родното си място, а аз учех в София.
Виждахме се няколко пъти след като критичната ситуация при него леко отшумя, но животът в крайна сметка ни раздели.
Надявам се да е добре и да е щастлив.

# 29
  • Мнения: 1 364
Първата ми любов е някак вечна.  Не че още я обичам.
Не мисля че съм я изпуснал. Но да, още като се сетя и ме заливат куп чувства.
То си беше платонична любов.
Не споделена от всякъде.
Първо аз бях влюбен загубен, после тя.
Но за мен си оставя завинаги най-голямата.
Като дете мислиш, че всичко е идеално. И създаваш перфектната илюзия.
Особенно ако не е споделена, си оставя завинаги такава. 

Като възрастен не съм имал чак такива илюзии Simple Smile

Общи условия

Активация на акаунт