Винаги ли остава тръпка?
Неизживяната любов е най-ужасното нещо, което ми се случи като млада. Отне ми над десетилетие да приема, че никога няма да се реализира. След това още година или две за да мога да се влюбя и да се отдам емоционално на мъж.
Някаква тръпка остава. Отвреме навреме може да боцва. Мене ме бодна като разбрах, че се развежда. Вече бях женена, силно влюбена в мъжа ми, с две деца, но се замислих какво щеше да е ако бях свободна.
Аз го разлюбих като ми каза, че се е оженил. Видях брака му като пречка да опитвам каквото и да било с него. И да бях свободна и без деца, нямаше да имаме пълноценна връзка, защото той вече имаше дете и много се грижеше за него, а аз чужди деца не понасям.
Десетилетия по-късно мисля, че нямаше да останем заедно, но ми се иска да я бях изживяла.