Какво мислите за забранената и неизживяна любов?
Винаги ли остава тръпка?
Винаги ли остава тръпка?
- Публикувана: 8 септ. 2024, 01:35 ч.
- Последно мнение: 21 фев. 2025, 19:05 ч.
Неизживяната любов
Усещането отслабва с времето, но винаги ще си го спомняш с едно гъделичкащо чувство Какъв ли щеше да е животът ми ако ни се беше получило?
Лошото е, че в съзнанието ти ще остане като идеален, тъй като не си му видяла истинския характер, а само това, до което те е допуснал.Другото е фантазията ти, което хич не е хубаво, защото ще сравняваш новите потенциални партньори с този измислен перфектен мъж.
Аз имам двама такива и просто си казвам Такъв е животът или Има причина да не ни се е получило.
Лошото е, че в съзнанието ти ще остане като идеален, тъй като не си му видяла истинския характер, а само това, до което те е допуснал.Другото е фантазията ти, което хич не е хубаво, защото ще сравняваш новите потенциални партньори с този измислен перфектен мъж.
Аз имам двама такива и просто си казвам Такъв е животът или Има причина да не ни се е получило.
Винаги ли остава тръпка?
Дали остава тръпка? Зависи. Има хора, чиито пътища могат отново да се преплетат след години и да пламне наново искрата; при мнозина емоцията отдавна ще се е изпарила, а могат и да се сещат за чувствата си към човека с насмешка или дори да си отдъхнат, че са се отървали, ако научат нещо неприятно за бившия обект на желанията си. Все пак колко от нас още страдат по човека, когото са харесвали в осми клас?
Въпросът какво би било, ако... за мен обаче е като отрова.
Нямам любови, за които да съжалявам. Но имам приятелства, които са се разпаднали поради една или друга причина (най-често поемане по различен път или недостатъчна зрялост), а са били могли да останат или да се превърнат в силни и истински. Без значение дали се касае за романтични или платонични разминавания, вярвам, че човек може да научи немалко житейски поанти. Опитвам се да съм по-смела, за да нямам "неизживени" хора. Както и да се грижа за отношенията си с близките си хора внимателно и нежно, да не се ядосвам за глупости, да мисля дали не правя нещо, с което наранявам другия човек, но най-вече да прощавам (с мярка, разбира се). Искам да си спестя питанките след години.
Та туй то. Целият живот май е просто да си мислиш, "Ех, само ако знаех тогава...", а накрая умираш. 😁
Оставам цитат от един хубав филм, който мисля, че е по темата:
Въпросът какво би било, ако... за мен обаче е като отрова.
Нямам любови, за които да съжалявам. Но имам приятелства, които са се разпаднали поради една или друга причина (най-често поемане по различен път или недостатъчна зрялост), а са били могли да останат или да се превърнат в силни и истински. Без значение дали се касае за романтични или платонични разминавания, вярвам, че човек може да научи немалко житейски поанти. Опитвам се да съм по-смела, за да нямам "неизживени" хора. Както и да се грижа за отношенията си с близките си хора внимателно и нежно, да не се ядосвам за глупости, да мисля дали не правя нещо, с което наранявам другия човек, но най-вече да прощавам (с мярка, разбира се). Искам да си спестя питанките след години.
Та туй то. Целият живот май е просто да си мислиш, "Ех, само ако знаех тогава...", а накрая умираш. 😁
Оставам цитат от един хубав филм, който мисля, че е по темата:
Скрит текст: 
Чак пък "забранена любов". Все едно сте брат и сестра или първи братовчеди.
Все пак човек през годините се среща с много хора, нормално е понякога да се появят искри.
Пък и както казва Джейн Остин " Всяко момиче мечтае да се омъжи и да се влюби нещастно"
Не цитирам точно, но четох "Гордост и предразсъдъци", когато бях ученичка...
Все пак човек през годините се среща с много хора, нормално е понякога да се появят искри.
Пък и както казва Джейн Остин " Всяко момиче мечтае да се омъжи и да се влюби нещастно"
Не цитирам точно, но четох "Гордост и предразсъдъци", когато бях ученичка...
Това е ненужно идеализиране.
Ако беше се реализирала, и тя щеше да стане като другите
Ако беше се реализирала, и тя щеше да стане като другите
Е резултат от способността на хората да усложняват ситуациите, в които се намират.
Ако е щяло да бъде, то е щяло да бъде.
Няма нищо лошо в преноса от минало към настояще, но с помощта на адекватната преценка и самооценка, управление на емоциите и т.н (при нужда - с помощ), неизживяното се трансформира и адаптира спрямо реалността, а остатъкът се връща обратно в миналото или разсейва в настоящето.
Ако е щяло да бъде, то е щяло да бъде.
Няма нищо лошо в преноса от минало към настояще, но с помощта на адекватната преценка и самооценка, управление на емоциите и т.н (при нужда - с помощ), неизживяното се трансформира и адаптира спрямо реалността, а остатъкът се връща обратно в миналото или разсейва в настоящето.
Не мога да го нарека точно тръпка, но да, остава едно особено чувство, което се проявява доста често. Дали е винаги не знам, при мен след 15 години си продължава да се появява, даже в първите години беше по-слабо. Не можеш да го накараш да изчезне, мозъкът не е хард диск да го преформатираш и да му запишеш квото искаш, но можеш да се научиш да не ти влияе на настоящето.
Не мога да го нарека точно тръпка, но да, остава едно особено чувство, което се проявява доста често. Дали е винаги не знам, при мен след 15 години си продължава да се появява, даже в първите години беше по-слабо. Не можеш да го накараш да изчезне, мозъкът не е хард диск да го преформатираш и да му запишеш квото искаш, но [/b]можеш да се научиш да не ти влияе на настоящето[/b].
Зависи. Ако е запокитено в подсъзнанието, излиза оттам по много подмолен, но не непредвидим начин, и започва да яде здравата мозъчна тъкан.
Не съм съгласна с това, че хардът не може да бъде преформатиран, само думата не е тази.
