Babri,
Ще е тъжно ако си права,
Но хората разправят че любовта няма ограничения във възрастта.
Дано да са прави.
Ще е тъжно ако си права,
Но хората разправят че любовта няма ограничения във възрастта.
Дано да са прави.
- Публикувана: 8 септ. 2024, 01:35 ч.
- Последно мнение: 21 фев. 2025, 19:05 ч.
Неизживяната любов
Моята недоизживяна ученическа любов мине се не мине и ме навестява в сънищата. Не съм го срещала този човек от 16г., мяркала съм го из фб, но дори вече не е мой тип чисто визуално. Имам семейство, щастлива съм и въпреки това - какво нещо е подсъзнанието...
В някои от тези сутрини след поредния сън се моля на съдбата да ни срещне, да го погледна в очите и да излекувам травмата си веднъж завинаги
В някои от тези сутрини след поредния сън се моля на съдбата да ни срещне, да го погледна в очите и да излекувам травмата си веднъж завинаги
Моята недоизживяна ученическа любов мине се не мине и ме навестява в сънищата. Не съм го срещала този човек от 16г., мяркала съм го из фб, но дори вече не е мой тип чисто визуално. Имам семейство, щастлива съм и въпреки това - какво нещо е подсъзнанието...
В някои от тези сутрини след поредния сън се моля на съдбата да ни срещне, да го погледна в очите и да излекувам травмата си веднъж завинаги
В някои от тези сутрини след поредния сън се моля на съдбата да ни срещне, да го погледна в очите и да излекувам травмата си веднъж завинаги
За мене е по-скоро като носталгия.
И не в лошия смисъл на думата.
Човек има нужда от малко носталгия
Знам че няма дядо Коледа, но и не искам да ми го доказват
Да седи там 000,1% че има чудеса
Скрит текст:
Имам близки по "тези плоскости" и понеже ми пука за тях, постоянно им говоря, наливам с фуния, защото знам какво ги чака, дано успея да повлияя, защото "бързото забогатяване" не води до нищо добро.Revoker, ами той човекът не беше такъв като го срещнах. Аз го познавах от дете, бях на 7, когато се запознахме. Беше ми като кумир - красив, спортист, цялото училище влюбено в него, а той - в мене. Как да не се ласкае едно хлапе. После дойде прехода, паднаха му разни възможности и явно да ходи по наклонената плоскост го влечеше.
И аз мисля, че не мога вече да се влюбя. Дори и преди десет години да беше, пак ми се струва, че нямаше да е възможно. Харесвам разни мъже разбира се, имам си типаж, съответно забелязвам тези, които влизат в него. Но влюбване няма, дори и да имаме отношения, аз си оставам някак отдалечена. За пари не става дума изобщо, тук почти всеки работещ може да си покрива нуждите и даже да си осигури висок стандарт според разбиранията си. Но да живея с някого под един покрив, да се съобразявам с навици, които не ми допадат, дори да давам обяснение, че ще закъснея днес и заяо, някак вече не мога да си го представя.
Даже малко тъжно ми става като си помисля, защото си спомням, когато съм била влюбена как съм се чувствала. Все едно имах крила и можех да летя. Доста приземена съм сега, но няма как - мъдростта идвала с годините.
Не знам как ще ти хареса чужденка. Зависи и каква, много са различни една от друга, а също и от нас, но си мисля, че трудно ще допадне чужденка на български мъж. Не говоря за секс и привличане, там народността няма значение, ами за съвместен живот и интереси. Струва ми се трудна работа. Но ти желая от сърце късмет, ако това искаш!
И аз мисля, че не мога вече да се влюбя. Дори и преди десет години да беше, пак ми се струва, че нямаше да е възможно. Харесвам разни мъже разбира се, имам си типаж, съответно забелязвам тези, които влизат в него. Но влюбване няма, дори и да имаме отношения, аз си оставам някак отдалечена. За пари не става дума изобщо, тук почти всеки работещ може да си покрива нуждите и даже да си осигури висок стандарт според разбиранията си. Но да живея с някого под един покрив, да се съобразявам с навици, които не ми допадат, дори да давам обяснение, че ще закъснея днес и заяо, някак вече не мога да си го представя.
Даже малко тъжно ми става като си помисля, защото си спомням, когато съм била влюбена как съм се чувствала. Все едно имах крила и можех да летя. Доста приземена съм сега, но няма как - мъдростта идвала с годините.
Не знам как ще ти хареса чужденка. Зависи и каква, много са различни една от друга, а също и от нас, но си мисля, че трудно ще допадне чужденка на български мъж. Не говоря за секс и привличане, там народността няма значение, ами за съвместен живот и интереси. Струва ми се трудна работа. Но ти желая от сърце късмет, ако това искаш!
По повод съжителството - лека полека май и аз отивам натам, но не съм все още "невъзможен за живеене", в смисъл с навиците и т.н. Няма да описвам, че дълго ще стане.
Е, смятам, че е нормално да си казвате към колко горе-долу ще се приберете, примерно излизаш сутрин и казваш, че имаш "оперативка" и ще закъснееш, и няма да се прибереш в обичайното 18.00, а примерно към 19.00. Това смятам, че е нормално да се информира партньора. Свикнали сте да вечеряте в 19.00-20.00 и изведнъж се тупваш в 22.00, не е ок.
Ама то така май и тръгват съмненията за кръшкане, а?
Благодаря ти, съдба, не може да се избяга, може да ковем донякъде, но не всичко, правим избори, но "разрешението" не е под контрола ни.
Всичко най-хубаво и аз ти желая, пък кой знае, може животът да те изненада с някое и друго влюбване.
Скрит текст:
Имам близки по "тези плоскости" и понеже ми пука за тях, постоянно им говоря, наливам с фуния, защото знам какво ги чака, дано успея да повлияя, защото "бързото забогатяване" не води до нищо добро.Revoker, ами той човекът не беше такъв като го срещнах. Аз го познавах от дете, бях на 7, когато се запознахме. Беше ми като кумир - красив, спортист, цялото училище влюбено в него, а той - в мене. Как да не се ласкае едно хлапе. После дойде прехода, паднаха му разни възможности и явно да ходи по наклонената плоскост го влечеше.
И аз мисля, че не мога вече да се влюбя. Дори и преди десет години да беше, пак ми се струва, че нямаше да е възможно. Харесвам разни мъже разбира се, имам си типаж, съответно забелязвам тези, които влизат в него. Но влюбване няма, дори и да имаме отношения, аз си оставам някак отдалечена. За пари не става дума изобщо, тук почти всеки работещ може да си покрива нуждите и даже да си осигури висок стандарт според разбиранията си. Но да живея с някого под един покрив, да се съобразявам с навици, които не ми допадат, дори да давам обяснение, че ще закъснея днес и заяо, някак вече не мога да си го представя.
Даже малко тъжно ми става като си помисля, защото си спомням, когато съм била влюбена как съм се чувствала. Все едно имах крила и можех да летя. Доста приземена съм сега, но няма как - мъдростта идвала с годините.
Не знам как ще ти хареса чужденка. Зависи и каква, много са различни една от друга, а също и от нас, но си мисля, че трудно ще допадне чужденка на български мъж. Не говоря за секс и привличане, там народността няма значение, ами за съвместен живот и интереси. Струва ми се трудна работа. Но ти желая от сърце късмет, ако това искаш!
И аз мисля, че не мога вече да се влюбя. Дори и преди десет години да беше, пак ми се струва, че нямаше да е възможно. Харесвам разни мъже разбира се, имам си типаж, съответно забелязвам тези, които влизат в него. Но влюбване няма, дори и да имаме отношения, аз си оставам някак отдалечена. За пари не става дума изобщо, тук почти всеки работещ може да си покрива нуждите и даже да си осигури висок стандарт според разбиранията си. Но да живея с някого под един покрив, да се съобразявам с навици, които не ми допадат, дори да давам обяснение, че ще закъснея днес и заяо, някак вече не мога да си го представя.
Даже малко тъжно ми става като си помисля, защото си спомням, когато съм била влюбена как съм се чувствала. Все едно имах крила и можех да летя. Доста приземена съм сега, но няма как - мъдростта идвала с годините.
Не знам как ще ти хареса чужденка. Зависи и каква, много са различни една от друга, а също и от нас, но си мисля, че трудно ще допадне чужденка на български мъж. Не говоря за секс и привличане, там народността няма значение, ами за съвместен живот и интереси. Струва ми се трудна работа. Но ти желая от сърце късмет, ако това искаш!
По повод съжителството - лека полека май и аз отивам натам, но не съм все още "невъзможен за живеене", в смисъл с навиците и т.н. Няма да описвам, че дълго ще стане.
Е, смятам, че е нормално да си казвате към колко горе-долу ще се приберете, примерно излизаш сутрин и казваш, че имаш "оперативка" и ще закъснееш, и няма да се прибереш в обичайното 18.00, а примерно към 19.00. Това смятам, че е нормално да се информира партньора. Свикнали сте да вечеряте в 19.00-20.00 и изведнъж се тупваш в 22.00, не е ок.
Ама то така май и тръгват съмненията за кръшкане, а?
Благодаря ти, съдба, не може да се избяга, може да ковем донякъде, но не всичко, правим избори, но "разрешението" не е под контрола ни.
Всичко най-хубаво и аз ти желая, пък кой знае, може животът да те изненада с някое и друго влюбване.
АААААА това след като се бракувате ? или преди ?
Ще следиш кога се връща от работа по часовник ?
Не да следя, Ронин, не става дума за "следене", а че като си влезете в ежедневието и рутината, има предвидимост, и си имате изградени навици вече. Писа се затова и в друга тема.
Скукааааааааа
Каква скука?
Всеки си има ежедневие, задачи, отговорности, и какво ли не, като зрял човек. Ти нямаш ли? Най-малко покрай детето ти.
Ама, айде сега кво да го коментираме това. Ясно е.
Всеки си има ежедневие, задачи, отговорности, и какво ли не, като зрял човек. Ти нямаш ли? Най-малко покрай детето ти.
Ама, айде сега кво да го коментираме това. Ясно е.
даже много имам
ИИИИ съм много скучен.
И ми се иска да съм малко луд
Като в другата тема. Малкото момче
Благодаря, Revoker 
Аз също не смятам себе си за невъзможна за живеене, още повече че вече съм живяла с други хора и знам какво е. Но с годините като че ли все по-малко желание имам да се съобразявам. Дори за закъснението - разбира се че е редно да се предупреди, ако човек е в съжителство. Но аз вече години не давам сметка на никого и така съм свикнала. Не че човек не си създава нови навици, но ще ми е досадно да го правя, неприятно даже. И не става дума за кръшкане и следене, аз не мишкувам като съм във връзка. Даже не знам как да го обясня, но дори мисълта да трябва да давам отчет на някого и да съобразявам ежедневието си с друг човек ме напряга.
За навиците, особено хигиенни такива да не отваряме дума
Ако ти разкажа как са свикнали тук по отношение на къпане, миене на съдове, чистене, елементарни неща, които за нас са даденост, всеки ги е видял в семейството си ще се хванеш за главата. Ами не мога да превъзпитавам възрастни хора, затова най-добре всеки в дома си и срещите навън.
Аз също не смятам себе си за невъзможна за живеене, още повече че вече съм живяла с други хора и знам какво е. Но с годините като че ли все по-малко желание имам да се съобразявам. Дори за закъснението - разбира се че е редно да се предупреди, ако човек е в съжителство. Но аз вече години не давам сметка на никого и така съм свикнала. Не че човек не си създава нови навици, но ще ми е досадно да го правя, неприятно даже. И не става дума за кръшкане и следене, аз не мишкувам като съм във връзка. Даже не знам как да го обясня, но дори мисълта да трябва да давам отчет на някого и да съобразявам ежедневието си с друг човек ме напряга.
За навиците, особено хигиенни такива да не отваряме дума
Ако ти разкажа как са свикнали тук по отношение на къпане, миене на съдове, чистене, елементарни неща, които за нас са даденост, всеки ги е видял в семейството си ще се хванеш за главата. Ами не мога да превъзпитавам възрастни хора, затова най-добре всеки в дома си и срещите навън.
Каква скука?
При мен няма скука, перфектно ми е всеки ден.
Всеки си има ежедневие, задачи, отговорности, и какво ли не, като зрял човек. Ти нямаш ли? Най-малко покрай детето ти, работа, хобита, приятели, излизания.
Ама, айде сега кво да го коментираме това. Ясно е.
При мен няма скука, перфектно ми е всеки ден.
Всеки си има ежедневие, задачи, отговорности, и какво ли не, като зрял човек. Ти нямаш ли? Най-малко покрай детето ти, работа, хобита, приятели, излизания.
Ама, айде сега кво да го коментираме това. Ясно е.
Тук съм на мнението на Ревоукър. За мен е напълно нормално да си кажете кой кога ще закъснее, че ще излиза с приятели/колеги например и т.н. Въпрос на уважение към партньора и времето му. Иначе сте като съквартиранти.
Но не за първи път се сблъсквам с мисленето, ама то ограничение, то скука, то къде отиде свободата. Че какво общо има? Интересен не те прави това другият да не знае къде си, жив ли си, ще се върнеш ли някога? Нито това да бягаш от отговорностите си те прави "луд". Желанието за "нещо лудо" е повик към изминалата младост и желание да си докажеш, че още ставаш, примесено с носталгия към отминалото детство, и характерните за него безгрижие и липса на отговорности. Но така само доказваш, че не си в синхрон със себе си. Ако те кефи да правиш нещо, прави го защото можеш да си го позволиш и защото ти носи удоволствие, а не защото се чувстваш затворник в собствената си кожа и ежедневие.
Моята недоизживяна ученическа любов мине се не мине и ме навестява в сънищата. Не съм го срещала този човек от 16г., мяркала съм го из фб, но дори вече не е мой тип чисто визуално. Имам семейство, щастлива съм и въпреки това - какво нещо е подсъзнанието...
В някои от тези сутрини след поредния сън се моля на съдбата да ни срещне, да го погледна в очите и да излекувам травмата си веднъж завинаги
В някои от тези сутрини след поредния сън се моля на съдбата да ни срещне, да го погледна в очите и да излекувам травмата си веднъж завинаги
За мене е по-скоро като носталгия.
И не в лошия смисъл на думата.
Човек има нужда от малко носталгия
Знам че няма дядо Коледа, но и не искам да ми го доказват
Да седи там 000,1% че има чудеса
Евала, Лъвица 
Бабри е невероятна и тя
(не ти отговарям, а има много над какво, че става безконечно...), страхотна жена е, и именно с такива разговори виждам допирни точки, различия, възмжоности за компоромиси с една жена, усещат се нещата.
Психологията на динамиката на отношенията, мисленето, различните преживявания, катарзис, ако щеш, промяна, преодоляване, израстване, са нещо над което човек да се замисля отново и отново.
На мен ми е много интересно и полезно за мен самия.
Бабри е невероятна и тя
(не ти отговарям, а има много над какво, че става безконечно...), страхотна жена е, и именно с такива разговори виждам допирни точки, различия, възмжоности за компоромиси с една жена, усещат се нещата.Психологията на динамиката на отношенията, мисленето, различните преживявания, катарзис, ако щеш, промяна, преодоляване, израстване, са нещо над което човек да се замисля отново и отново.
На мен ми е много интересно и полезно за мен самия.
Скрит текст:
Тук съм на мнението на Ревоукър. За мен е напълно нормално да си кажете кой кога ще закъснее, че ще излиза с приятели/колеги например и т.н. Въпрос на уважение към партньора и времето му. Иначе сте като съквартиранти.
Но не за първи път се сблъсквам с мисленето, ама то ограничение, то скука, то къде отиде свободата. Че какво общо има? Интересен не те прави това другият да не знае къде си, жив ли си, ще се върнеш ли някога? Нито това да бягаш от отговорностите си те прави "луд". Желанието за "нещо лудо" е повик към изминалата младост и желание да си докажеш, че още ставаш, примесено с носталгия към отминалото детство, и характерните за него безгрижие и липса на отговорности. Но така само доказваш, че не си в синхрон със себе си. Ако те кефи да правиш нещо, прави го защото можеш да си го позволиш и защото ти носи удоволствие, а не защото се чувстваш затворник в собствената си кожа и ежедневие.
Ако си женен или живеете в една къща - да.Във всички други ситуации по-скоро не. Лично мнение. Каква скука?
При мен няма скука, перфектно ми е всеки ден.
Всеки си има ежедневие, задачи, отговорности, и какво ли не, като зрял човек. Ти нямаш ли? Най-малко покрай детето ти, работа, хобита, приятели, излизания.
Ама, айде сега кво да го коментираме това. Ясно е.
При мен няма скука, перфектно ми е всеки ден.
Всеки си има ежедневие, задачи, отговорности, и какво ли не, като зрял човек. Ти нямаш ли? Най-малко покрай детето ти, работа, хобита, приятели, излизания.
Ама, айде сега кво да го коментираме това. Ясно е.
Тук съм на мнението на Ревоукър. За мен е напълно нормално да си кажете кой кога ще закъснее, че ще излиза с приятели/колеги например и т.н. Въпрос на уважение към партньора и времето му. Иначе сте като съквартиранти.
Но не за първи път се сблъсквам с мисленето, ама то ограничение, то скука, то къде отиде свободата. Че какво общо има? Интересен не те прави това другият да не знае къде си, жив ли си, ще се върнеш ли някога? Нито това да бягаш от отговорностите си те прави "луд". Желанието за "нещо лудо" е повик към изминалата младост и желание да си докажеш, че още ставаш, примесено с носталгия към отминалото детство, и характерните за него безгрижие и липса на отговорности. Но така само доказваш, че не си в синхрон със себе си. Ако те кефи да правиш нещо, прави го защото можеш да си го позволиш и защото ти носи удоволствие, а не защото се чувстваш затворник в собствената си кожа и ежедневие.