Неизживяната любов

При мен изчезна с годините. Обачеее... Толкова сълзи съм изплакала, за да се случи това. Много тежко преживях ситуацията. Лошото е, че с въпросния човек споделяхме една компания и нямаше как да не го срещам, което засилваше болката. Всеки път, като го засичах, нещо ми трепваше. Дори след това съм била във връзка (той разбра за нея и започна да се държи сприхаво, когато ме виждаше) и все още не можех да се преборя. Всеки ден си мислех какво ли щеше да е, ако бях с него. Това беше и причината за раздялата - аз я инициирах, защото сметнах за нечестно спрямо половинката ми друг да ми е в главата - това, както и да го погледнем, си е изневяра.
Когато се хванахме с настоящия ми приятел(тогава въпросната ми "тръпка" се опита да се намеси в живота ми, но успях да го отрежа своевременно), нещата някак започнаха да отшумяват... В един момент изстинах тотално. Сега нямам никакъв проблем да го засичам, не чувствам нищо.
Но никога няма да забравя колко страдах.

Според мен НЕизживяното е за цял живот и ако обичаш истински, болката не минава. 🥲

Обича се истински само споделено. За това болката не отминава ако е любим мъж, дете, роднина, приятел...
Да се страда по някой, който няма чувства е бразилски сериал

И аз вече малко по-различно гледам на нещата, именно защото съм далече вече от тези неизживяности и дъра бъра. Преживях ги.
Както казах за мен, една истинска любов е спокойствие, грижа.. пак може да има някакви проблеми, но се решават бързо..
сегашните ми отношения са много по-осъзнати и то защото и двамата действаме.
Преди се хранех от драмата, от негативната енергия, от токсичното и смятах, че това е нормално. От тогава до днес са минали две години и се чувствам всеедно съм била в транс тогава - супер нереалистични усещания съм имала. И всеедно са минали десетилетия от тогава. Въздигала съм на пиедестал човек и отношенията ми с него без да е основателно. Даже е било нередно предвид отношението му и как ме неглижираше.
И се радвам, че съм се отървала от тези нелепи усещания.

Според мен НЕизживяното е за цял живот и ако обичаш истински, болката не минава. 🥲
[/quote]

Смятам, че всеки човек следва да осъзнае след определен период от време, че е безсмислено да се връща там, откъдето са го "изхвърлили".
Как обичаш истински човек, който не си видял в най-лошия му ден?
В крайна сметка винаги идва момент, в който трябва да затворим старата книга - не можем да я препрочитаме хиляди пъти, защото още след първия знаем какъв е финалът.

Отхвърляли сме се по равен брой пъти.
Търсеше мен в най лошите си моменти и това по късно когато вече не бях насреща я срина психически и озлоби.
При мен беше обратното, първоначално не ми пукаше особено, тя си беше виновна, тя си го направи така и почти не я мислих. Обаче с времето като видях какво се случва с нея, че не се омъжи, че се отстрани от всички общи приятели, опитите и да ме търси въпреки че формално тя прекрати отношения след като видя, че няма да избера нея, си дадох сметка какво съм и причинил.
Тва са неща които си тежат с времето и не знам дали изобщо могат да се забравят.

Такива любови рядко са чисто едностранни, в повечето случаи са доста завъртяни истории като моята и няма категорично бяло и черно в тях.

Донякъде според мен голяма роля играе пола и различието в реакциите между мъжа и жената. Въпросната моя тръпка реагираше най-остро (беше най-наранен), когато ме виждаше, че съм щастлива с друг. До ден днешен крие личния си живот от мен, явно нещо го кара да се чувства неуверен. С 8 години е по-голям от мен, все още не е женен, това знам.
Може би, ако разбера, че има семейство и деца, нещо мъничко ще трепне в мен. Тази възможност не я отхвърлям категорично, все пак не ми се е случило все още.

Не е до пола, същите неща ги имаше и при приятелката ми. Виждаше, че съм щастлив с бъдещата ми жена, обвиняваше я в безпричинна ревност, която съвсем не беше безпричинна по ред причини, критикуваше връзката ни, че любовта ни не била истинска и други подобни, жена ми също реагира много остро на тези неща и в крайна сметка се наложи да избирам между двете.
Тя също си крие внимателно личния живот, но все пак успях да разбера, че сравнително от скоро си има сериозен мъж до себе си и изглежда щастлива. Няма да крия, че първоначално ми стана малко неприятно, но после се успокоих, че е успяла да продължи напред и вече не я мисля толкова.

Не, не винаги остава тръпка.

Наистина усещането отслабва с времето. Но, този човек винаги ще има едно маааалко място в сърцето ми.

Имах възможност да срещна някои бивши от преди брака в последните две години.
Хора, Вселената ни пази и има защо!

Роки, съгласна съм с теб.
От всичките си бивши, за повечето бих се радвала. Даже първото ми гадже вече има бебе, много се зарадвах, като разбрах. Но последният ми бивш ако направи бебе на някоя много ще ме е жал за нея. Като го знам какъв е. Не заслужава нито една жена да е около него.
Нямам емоции към нито един от тях. Единствено този последния бивш ако го засека някъде ми се повдига от него. Той се опитва да ме поздравява, аз го подминавам като пътен знак. Такива хора не заслужават и здрасти.
Радвам се, че не съм с нито един от тези хора.
Просто не разбирам защо романтизираме някакви неслучили се неща. Щом не се случват, значи има защо. Както казва Роки - съдбата ни пази от неподходящи хора. Или ние сме неподходящите в нечия история.
С въпросният бивш, който беше много токсичен, когато бяхме в периоди на раздяла и аз тъкмо се опитвах да продължа напред и той дали разбираше от някъде не знам, ама се сещаше периодично да ми пише. И на мен ми ставаше типичното ‘ объркана съм’. Започвах да го мисля нонстоп и зарязвах който и да беше с мен. На момента. И тичах към онзи. В такъв случай е съвсем възможно да съм изпуснала добри потенциални партньори, но каквото е трябвало да стане е станало. Тогава нямаше аз да съм подходяща за тях. Не бях достигнала това ниво на емоционална интелигентност, не си бях отработила травмите, не си бях взела уроците.
Така че мога само да кажа, че няма за какво да се съжалява. А и нали знаете приказката за онези 10 процента. Ти може да имаш човек до себе си, който е 90%, но да мислиш за онези 10%, които ти липсват. В крайна сметка отиваш при 10-те, изпускайки много по-ценно. Само защото е било ‘неизживяно’ и ‘ами ако бях направил/а еди какво си можеше еди какво си да стане’..
имала съм и случаи, в които страшно много да искам определен човек, страхотно привличане усещах. Обаче си дадох сметка колко неправилен човек е и че ако се захвана с него, мога да се закопая сама.
Бързо,бързо се опомних после.

За мен думата "неизживяна" значи недовършена/незапочната.  А не всяка бивша връзка с чувства.
В този смисъл неизжиявната любов е тест : ако сме в нова връзка с много взаимна любов, то няма как да мислим за никого друг. Ако го правим, значи се самозаблуждаваме относно собствените си чувства към сегашния.
Ако не сме във връзка е нормално да имаме flashback към миналото. Но когато знаем, че сме положили всички усилия (стига да не вредим на другите), а резултатът не е това, което искаме, тогава значи не е нашият човек и следва да продължим. В противен случай, е своеобразен мазохизъм и трябва да поработим над себе си.
Rf22 браво за емпатията

Интересно ми е първопричината за темата, Jdjdjxjxjx?

Точно. Пък и да не е така, и джакпот да съм изпуснала, не ме гложди, защото вярвам, че никой не се справя по-добре от мен. Все си ги представям одъртели, озлобени и надебеляли.
Според мен да страдаш по неизживяна любов, да си фантазираш и самонараняваш, няма нищо общо с любовта, а с неудовлетворение от живота в момента. Бягство от реалността.

Някои жени /като мен например/ на млади години сме допускали и смятали за напълно нормално държание на мъжете, което не бихме допуснали сега. Толерантността е нещо много променливо!
Тази промяна може да стане и за много по-кратко време - примерно 5 години. И принцът от преди да ви се види като едно малко чудовище сега.