Здравейте на всички! Майка съм на детенце на две години и половина. Работата е там че преди в продължение на година и нещо с бащата на детето ми се събирахме и разделяхме постоянно, докато август месец тази година не се разделихме окончателно. В момента живея в една позната с детето, но искам да се изнеса оттук, обаче не виждам къде мога да отида, понеже моите родители също се държат все едно не са ми такива. Само да кажа че общо сме три сестри, втората и тя има детенце, но има брак с приятеля си и дори къща, на която направиха ремонт, въпреки това тя постоянно е вкъщи при нашите и дори когато ги питах наскоро дали е при тях, майка ми с колебание ми отговори че не е но щяла да идва скоро. Тоест ако реша да отида, тя веднага уж отива там и демек да не си пречат децата за спането понеже са на различна възраст аз не ходя.На мен те не ми пречат, но на тях явно ние пречим.Като цяло почти не съм живяла с моите родители и много не сме се разбрали със сестрите ми от малки.Имам и други роднини, но всеки си гледа живота и не смее да ми помогне по някакъв начин.Не знам дали тук е правилното място за такъв вид запитване, просто се изчерпах откъм идеи и не знам с кой да се консултирам на тази тема. Ще се радвам за мнения и съвети от ваша страна. Даже ако някой има възможност да ми помогне ще съм много благодарна. Благодаря предварително!
- Публикувана: 8 септ. 2024, 10:02 ч.
- Последно мнение: 8 септ. 2024, 13:37 ч.
Чувствам се в безизходица.
Същото запитване към социалните в твоя град. При доказана нужда ще те настанят в общинско жилище с преференциален наем.
Да живееш по роднини и познати не е решение, поне не дългосрочно.
Ако детето е припознато от бащата и той има имот може да искаш да го ползваш до навършване на 18 год. на детето. Но май в този случай това не е опция.
Да живееш по роднини и познати не е решение, поне не дългосрочно.
Ако детето е припознато от бащата и той има имот може да искаш да го ползваш до навършване на 18 год. на детето. Но май в този случай това не е опция.
Същото запитване към социалните в твоя град. При доказана нужда ще те настанят в общинско жилище с преференциален наем.
Да живееш по роднини и познати не е решение, поне не дългосрочно.
Ако детето е припознато от бащата и той има имот може да искаш да го ползваш до навършване на 18 год. на детето. Но май в този случай това не е опция.
Да живееш по роднини и познати не е решение, поне не дългосрочно.
Ако детето е припознато от бащата и той има имот може да искаш да го ползваш до навършване на 18 год. на детето. Но май в този случай това не е опция.
Ако детето е припознато от бащата-съете го за издръжка. Обърнете се към социалните в града,сигурно има начин да ви помогнат.Детето ходи ли на ясла? Вие работите ли? Социалните сигурно имат начини да помогнат за настаняването на детето в ясла.Като започнете работа,ще можете да си плащате квартира.Не подценявайте и издръжката от бащата-все ще во помогне за наема.
Работа, ясла, намиране на възможно най-ниския наем.
Здравейте на всички! Майка съм на детенце на две години и половина. Работата е там че преди в продължение на година и нещо с бащата на детето ми се събирахме и разделяхме постоянно, докато август месец тази година не се разделихме окончателно. В момента живея в една позната с детето, но искам да се изнеса оттук, обаче не виждам къде мога да отида, понеже моите родители също се държат все едно не са ми такива. Само да кажа че общо сме три сестри, втората и тя има детенце, но има брак с приятеля си и дори къща, на която направиха ремонт, въпреки това тя постоянно е вкъщи при нашите и дори когато ги питах наскоро дали е при тях, майка ми с колебание ми отговори че не е но щяла да идва скоро. Тоест ако реша да отида, тя веднага уж отива там и демек да не си пречат децата за спането понеже са на различна възраст аз не ходя.На мен те не ми пречат, но на тях явно ние пречим.Като цяло почти не съм живяла с моите родители и много не сме се разбрали със сестрите ми от малки.Имам и други роднини, но всеки си гледа живота и не смее да ми помогне по някакъв начин.Не знам дали тук е правилното място за такъв вид запитване, просто се изчерпах откъм идеи и не знам с кой да се консултирам на тази тема. Ще се радвам за мнения и съвети от ваша страна. Даже ако някой има възможност да ми помогне ще съм много благодарна. Благодаря предварително!
Много е тъжно, че имате такива роднини, които не ви подават ръка в труден момент, но те и не са длъжни.
Трябвало е като тръгвате да създавате деца да преценявате финансите и възможностите си от всеки ъгъл и от дори една евентуална раздяла.
Вие явно сте разчитали на мъжа си, но се оказва, че не става.
Сега искате да разчитате на роднини, но не става. Сега гледате някаква негова леля какво имала.
Може би трябва да се научите вече да разчитате на себе си.
А роднините - сестри, майка, и т.н. ги отдалечете от себе си, щом не ви подават ръка в труден момент и ако те поискат нещо, се направете на три и половина и вие.
Обърнете се към социалните наистина.
Не става веднага обаче, трябват документи да се подават, бюрокращина.
Но за самотни майки може да имат съкратени процедури.
Успех и дано си стъпите на краката с детето.
Ако детето е припознато от бащата-съете го за издръжка. Обърнете се към социалните в града,сигурно има начин да ви помогнат.Детето ходи ли на ясла? Вие работите ли? Социалните сигурно имат начини да помогнат за настаняването на детето в ясла.Като започнете работа,ще можете да си плащате квартира.Не подценявайте и издръжката от бащата-все ще во помогне за наема.
Дори и да отворят вратите си за вас, живот с родителите ви няма да ви устройва. Сестрата ще продължи да си идва на гости с детето, а вие като домакини, обитаващи жилището, ще се съобразявате с нея и нейните решения кога да идва, дали ще спят там или не. Временно вместо при други роднини може да отидете при родителите си, но описахте нехармонични отношения с тях и няма да е решение задълго. Може даже още повече да си влошите отношенията.
Другото, което е бащата само се опитва да ми наложи да му дам детето, едва ли не майка му заради която се разделихме, да ми гледа детето, просто това е пълна лудост и наглост вече.
Лудост е, но има много такива случаи.
В момента където сте може ли да останете още или и там не е удобно?
Утре отидете при социалните и обяснете ситуацията.
А работа имате ли?
В изключително тежко положение е авторката.
Още повече, че не се разбира и няма подкрепа от семейството - родители, сестри, а може да са много задружни и да се подкрепят, за съжаление не се.
Единственото хубаво от цялата работа е, че имаш дете, оттук-насетне няма да ти е леко. Целта трябва да ти е да се обезпечиш по един, или друг начин материално - покрив над главата, работа, доходи.
Затова винаги казвам, че една жена преди да ражда и има дете в съвременните обстоятелства, трябва да се е осигурила преди това, не да разчита на мъж, мъжа, на "него". Ако го има, чудесно, но не на всяка цена. Въпреки че пълноценно семейство има от двама родителя, най-вече за детето.
Не си ли подготвена, не раждаш.
Още повече, че не се разбира и няма подкрепа от семейството - родители, сестри, а може да са много задружни и да се подкрепят, за съжаление не се.
Единственото хубаво от цялата работа е, че имаш дете, оттук-насетне няма да ти е леко. Целта трябва да ти е да се обезпечиш по един, или друг начин материално - покрив над главата, работа, доходи.
Затова винаги казвам, че една жена преди да ражда и има дете в съвременните обстоятелства, трябва да се е осигурила преди това, не да разчита на мъж, мъжа, на "него". Ако го има, чудесно, но не на всяка цена. Въпреки че пълноценно семейство има от двама родителя, най-вече за детето.
Не си ли подготвена, не раждаш.
Другото, което е бащата само се опитва да ми наложи да му дам детето, едва ли не майка му заради която се разделихме, да ми гледа детето, просто това е пълна лудост и наглост вече.
Лудост е, но има много такива случаи.
В момента където сте може ли да останете още или и там не е удобно?
Утре отидете при социалните и обяснете ситуацията.
А работа имате ли?
Не намирам за добра идея една майка с детенце да търси помощ къде да живее във форум сред непознати хора - най-малкото не знаеш кой кой е, струва ми се предоверяване.
Некоректно ми се струва да гледаш лелята на мъжа ти какво има - ако си права и коректна, можеше лично да питаш тази леля за евентуална временна помощ, докато си стъпиш на краката, предлагайки нещо в замяна - пазаруване или чистене, каквото и да е, за да покажеш, че не си използвач, а просто човек в трудност.
Помисли и за отношението на роднините ти към теб, на какво се дължи?
Може ли да попитам защо не си живяла с родителите си?
Иначе от безизходица се излиза, ако го искаш и си запретнеш ръкавите.
Социалните, работа на борсата, ясли за детето, издръжка веднага. И също да не спираш да се развиваш и търси радост в живота, за да отгледаш щастливо дете.
Успех!
Некоректно ми се струва да гледаш лелята на мъжа ти какво има - ако си права и коректна, можеше лично да питаш тази леля за евентуална временна помощ, докато си стъпиш на краката, предлагайки нещо в замяна - пазаруване или чистене, каквото и да е, за да покажеш, че не си използвач, а просто човек в трудност.
Помисли и за отношението на роднините ти към теб, на какво се дължи?
Може ли да попитам защо не си живяла с родителите си?
Иначе от безизходица се излиза, ако го искаш и си запретнеш ръкавите.
Социалните, работа на борсата, ясли за детето, издръжка веднага. И също да не спираш да се развиваш и търси радост в живота, за да отгледаш щастливо дете.
Успех!
Родителските права временно могат да идат у бащата.
За да си намериш работа и да си стъпиш на краката. Може да се договори съдебно.
Консултирай се със социалните какво ти се полага. Общинските жилища не са лоша идея, но за тях много, ама много се чака и са в плачевно състояние.
Също си пълнолетна и съзнателно си решила да го имаш това дете.
Родителите ти едва ли са такива от вчера.
Спри да разчиташ на тях. Или на друг.
Без доход и с малка издръжка не виждам как ще плащаш наем. Може би социалните могат да предоставят помощ за храна, отопление издръжка?
Нито еднократно дарение ще помогне, нито някой да те прибере у тях. След време пак ще мислиш, че ти е длъжен и ще си недоволна.
И не се събирай с първия срещат и не раждай второ. Това е втория най-често срещан капан.
Съжалявам, че съм груба. Виж какво ти се полага и поеми собствената си отговорност и вина.
За да си намериш работа и да си стъпиш на краката. Може да се договори съдебно.
Консултирай се със социалните какво ти се полага. Общинските жилища не са лоша идея, но за тях много, ама много се чака и са в плачевно състояние.
Също си пълнолетна и съзнателно си решила да го имаш това дете.
Родителите ти едва ли са такива от вчера.
Спри да разчиташ на тях. Или на друг.
Без доход и с малка издръжка не виждам как ще плащаш наем. Може би социалните могат да предоставят помощ за храна, отопление издръжка?
Нито еднократно дарение ще помогне, нито някой да те прибере у тях. След време пак ще мислиш, че ти е длъжен и ще си недоволна.
И не се събирай с първия срещат и не раждай второ. Това е втория най-често срещан капан.
Съжалявам, че съм груба. Виж какво ти се полага и поеми собствената си отговорност и вина.
В изключително тежко положение е авторката.
Още повече, че не се разбира и няма подкрепа от семейството - родители, сестри, а може да са много задружни и да се подкрепят, за съжаление не се.
Единственото хубаво от цялата работа е, че имаш дете, оттук-насетне няма да ти е леко. Целта трябва да ти е да се обезпечиш по един, или друг начин материално - покрив над главата, работа, доходи.
Затова винаги казвам, че една жена преди да ражда и има дете в съвременните обстоятелства, трябва да се е осигурила преди това, не да разчита на мъж, мъжа, на "него". Ако го има, чудесно, но не на всяка цена. Въпреки че пълноценно семейство има от двама родителя, най-вече за детето.
Не си ли подготвена, не раждаш.
Още повече, че не се разбира и няма подкрепа от семейството - родители, сестри, а може да са много задружни и да се подкрепят, за съжаление не се.
Единственото хубаво от цялата работа е, че имаш дете, оттук-насетне няма да ти е леко. Целта трябва да ти е да се обезпечиш по един, или друг начин материално - покрив над главата, работа, доходи.
Затова винаги казвам, че една жена преди да ражда и има дете в съвременните обстоятелства, трябва да се е осигурила преди това, не да разчита на мъж, мъжа, на "него". Ако го има, чудесно, но не на всяка цена. Въпреки че пълноценно семейство има от двама родителя, най-вече за детето.
Не си ли подготвена, не раждаш.