В момента чета ... 91

  • 43 534
  • 750
  •   1
Отговори
# 135
  • в сърцето на един мъж...
  • Мнения: 13 069
Радвам се за вас Simple Smile Ако бях чела тази книга, преди "Хавра", нямаше изобщо да пипна друга книга на Карабашлиев. Пъстър свят, вкусове разни Simple Smile

# 136
  • Мнения: 604
Довърших "Кутията на Гуенди" - странна новела, някак ми останаха много незавършени образите на героите, както и историята. Финалът изведнъж се разви за 5 - 6 страници. Повече от 3* и то заради това, че се чете бързо не бих й дала.

# 137
  • Чукарландия
  • Мнения: 4 818
Може би е толкова незавършена, защото доколкото знам е трилогия. Дали образите не се доразвиват в следващите две книги? Предполагам, не съм я чела.

# 138
  • Мнения: 6 208
Преди време Плеяда сляха трите книги в една.

# 139
  • Мнения: 604
Много благодаря за разяснение то - не бях разбрала, че това е първа част от поредица... Имам изданието на Бард и никъде не видях да пише нещо за други книги...

# 140
  • Мнения: 6 208
Това е цялото издание:

# 141
  • Мнения: 604
Благодаря! Честно казано ще видя кога и дали ще прочета и другите две. ✌️

# 142
  • Мнения: X
Радвам се за вас Simple Smile Ако бях чела тази книга, преди "Хавра", нямаше изобщо да пипна друга книга на Карабашлиев. Пъстър свят, вкусове разни Simple Smile
Виж колко си права. Аз пък на "Хавра" запецнах и не можах да дочета.

# 143
  • в сърцето на един мъж...
  • Мнения: 13 069
Радвам се за вас Simple Smile Ако бях чела тази книга, преди "Хавра", нямаше изобщо да пипна друга книга на Карабашлиев. Пъстър свят, вкусове разни Simple Smile
Виж колко си права. Аз пък на "Хавра" запецнах и не можах да дочета.

Аз я четох мотивирано Simple Smile

# 144
  • Мнения: 166
"Малък живот" продължава да върви бавничко, предполагам просто защото е доста дълга. Но историята започва да става по-интересна, приключва дългата експозиция. Харесва ми колко "леко" се сервират някакви обрати или сериозна информация. Просто се вмъква в разказа, в съвсем нормално изречение. Все едно е нещо съвсем очаквано и естествено. Харесва ми този похват, хваща ме неподготвена.

Купих си "Където пеят раците", не съм я чела досега. Звучи обещаващо. Отделно взехме и за вкъщи две на Стайнбек за попълване на колекцията. Има доста негови, които не съм чела, но си ги пазя. Един от любимите ми автори е. Чакам подходящия момент отново да си подаря преживяването от негова книга.

# 145
  • Мнения: 567
Ако човек успее да вникне в "Малък живот", ще усети цялата красота и тежест на книгата. Така добре е описано плавното потъване на главния герой в дълбините, въпреки всичката приятелска подкрепа и въпреки щастието, на което все пак (не успява да) се радва в един момент, че шапка свалям на авторката. Много по-реално е, отколкото героят да иде на психотерапевт/психиатър/психоаналитик и всичко да си дойде на мястото за шест месеца. Не, не става така. Има травми, които носиш цял живот и тук историята много достоверно описва теглото им. Между нас има привидно щастливи хора, които са в депресия, която не е видима дори за най-близките им. Това е истински проблем и не е рядко срещан.
Нищо интересно не чета напоследък и в момента, попадам все на посредствени книги, които не ме впечатляват с нищо.

# 146
  • София
  • Мнения: 12 022
Вейда, благодаря ти за най-задълбоченото и смислено ревю за "Малък живот'!
Неведнъж съм споделяла тоталната си омраза и ненавист към тази книга, към безнадеждността ѝ, към мрака, който тя носи.
Ти сега ме накара да се замисля ...

# 147
  • Мнения: 11 784
Има книги, които трудно се харесват. Към “Малък живот” не съм посягала, за да имам впечатления, но в друг жанр мога да кажа за “Гняв”, “Портокал с часовников механизъм” (а и други, по-приятни за четене вече творби), че са ме карали да се замислям защо някои хора са зли, откъде идва злото или защо се обръщат към него. След прочита на последната - моето виждане е, че просто го носят в себе си и това е техния свободен избор.

# 148
  • Мнения: 13 507
На мен "Малък живот " много ми хареса!
По-скоро ме разтърси!
Това е книгата, която по някакъв начин усещах физически (без да имам подобен проблем), толкова реалистично беше представено всичко.
 Книга, която се чете трудно, но не се забравя!

# 149
  • Мнения: 2 250
"Малък живот" я оставих недочетена - не ми се потъваше 700 стр в депресията и болката, редом с главния герой, не ми се съпреживяваха страданията и безнадежността. А и другите герои бяха достаръчно депресиращи, просто нищо хубаво не се случваше на никого и ми се струваше мазохистично да си губя времето с нещастието им. Не бих препоръчала на никого точно тази книга, въпреки че сигурно има своите качества, както и не бих прочела друго от тази авторка.

Общи условия

Активация на акаунт