В момента чета ... 91

Феникс, "Стълба към небето" е на светлинни години от нея.
"Йелоуфейс" е гротеска, някакво криво огледало. Интересна е, безспорно, но както писах по-горе - раздвоена съм. Хем ми хареса, хем не съвсем. Не мога да дам еднозначен отговор, което рядко ми се случва. Най-често (знаете) съм категорична в мнението си.

Толкова много я хвалеха, че аз съм с едно на ум за нея. И като се вземе предвид произхода на авторката, става интересно съвпадение.

Предполагам затова носи и такова заглавие…

Йелоуфейс е практиката бели актьори да се гримират така, че да приличат на азиатци.
Нещо като Дара Екимова (предполагам).

А, това не го знаех, благодаря!
(няма да е “моето” четиво, “Вавилон” обаче ме заинтригува).

Аз също си поръчах "Йелоуфейс"... ще видим дали ще ми допадне.
Цялостната атмосфера във "Вавилон" е по-скоро академична и мрачна, но да не забравяме, че става въпрос за 19-ти век, така че има моменти, в които са засегнати темите за колониализма, робството и расизма, но поне засега това не дразни. Надявам се до края книгата да не ме разочарова.

Оставям и един цитат, който много ми хареса: "Четиримата станаха такива, каквито си мечтаеха да бъдат от началото на първи курс - дистанцирани, гениални и изтощени до мозъка на костите си. Бяха окаяни. Не си доспиваха, не се хранеха достатъчно, учеха прекалено много и се чувстваха напълно откъснати от всичко, което не беше в Оксфорд или "Вавилон". Не обръщаха внимание на живота във външния свят - живееха само в света на мисълта. И обожаваха този живот."

Mиж, споделям изцяло мнението ти. Когато писа, че я започваш, мислех да напиша, че не  ми беше харесала, но съм забравила. Нв помня, кога я прочетох, но беше покрай интереса ми към "наградите" на ГР (приложение/сайт, които не харесвам). Права  си, че не съжаляваш, че си я прочела, но в твоя случай ти самата си коректив, а в много други целта на к игата ще е изпълнена, за съжаление. Излишно е да казвам, че класациите на ГР за мен имат информативно значение, но цензурата е "змия, която се самоизяжда". Благодаря, че отдели време за тази рецензия, защото трябва да се чуват тези гласове, колкото и да се опитват да ги заглушат!

И аз много харесах Вавилон. Дори хора, необичащи фентъзи, биха могли да и се насладят.

Снощи приключих Тихи Години. Прекрасно написана книга, силна като Ноември.

Аз престанах да отварям ГР, заради политиките им. От няколко години следях колко книги съм прочела, в началото на тази година реших, че няма смисъл и просто зарязах профила.

Аз не чета ГР,защото си имам вас:),”Вавилон” ме заинтригува,както и Yellowface.

Приключих с "Малък живот". Очакван за мен край. Не мога да преценя все още дали ми харесва или не. По-скоро клоня към да. Замисли ме, още я мисля, значи ми е донесла нещо. Тежка книга, отчайваща, но и с проблясъци на надежда - най-красивите моменти в книгата ми харесаха най-много как са написани. Един от последните обрати ми се стори малко не на място, малко не му повярвах, но разбирам защо се случи. Не бих я препоръчала на всеки, тъй като не е лесно четиво.

И все пак Халед Хосейни успя повече да ме разстрои. "Малък живот" ме разтърси и потресе, тя е някакси по-психологична, но "Ловецът на хвърчила" и "Хиляда сияйни слънца" ме докоснаха някак по-дълбоко емоционално. Защо винаги такива тежки книги стават бестселъри?

Мога ли да цитирам от "Йелоуфейс" , хем ми е прясна?
Бестселърите се избират, а не "стават". Някой решава, че тази книга ще я направи бестселър и цялата рекламна и маркетингова машина се задвижва в тази посока.
Колкото и добра книга да напишеш, ако някой от "машината" не я "избере", нямаш шанс.
Това ме навежда на мисълта - а доколко изобщо книгите, които са ни "уау" не са плод на тази стратегия? Доколко изобщо вкусът ни вече не е заложник на "машината книгоиздаване"?

Права си относно това,че повече книгата би се харесала на хората,които имат интерес да научават повече  за задкулисието на този бранш и почти нищо им е ясно.Не би се харесала навярно на хора,които виждат  нещата по подобен на теб начин.Тази и книга ми се струва,че някак си раздели почитателите й.Харесвана е,но също така според някои не е нещо особено ,особено на фона на „Вавилон “.Очаква ли са,повече да задълбае относно тази тема,не им е допаднал хумора в нея и са останали с неприятното усещане,че авторката чрез книгата си е влязла в някакъв оправдателен режим.До колкото разбрах лека драма е имало с нея,но каква точно ,не мога да кажа,тъй като не я следя.Във чуждестранния книжен свят  се наблюдава много неприятно нещо,а именно бял автор да си създава фалшива самоличност и да се представя ,че е цветнокож и е от някаква друга маргинална група.В последно време се натъкнах на доста такива случаи и от това което подочувам,това не е нещо ново.И това го правят,именно с идеята,че си мислят,че аджеба като се представят като представител на еди каква си маргинална група,вратите за тях ,автоматично ще  им ще се отворят,което не е точно така,но тази грешна представя спокойно си шири,като гледам и тук.Ироничното е,че някой от тези автори са могли да пробият и без да правят тези глупости,но уви...Права си,че го има  има и това проклета е ,ако го направи,проклета е и ако не го направи,но при адекватните хора положението не стои така и не се опитват да насаждат вина на когото и да е било.Просто хората,искат дадени хора да си дадат сметка,как нещата,които са се случили в миналото и до ден днешен дава своето  негативно отражение ,именно заради начина по който се реагира постоянно,вместо да го има това толкова необходимо вглеждане и склонност за диалог.Не мисля ,че хората биха имали проблем ,някой бял както каза,да пише за друга култура,проблема е друг.Нерядко се вижда,че автора не си върши работата както хората ,а през пръсти ги кара нещата само и само да яхне вълната.Това според мен и трябва принципно да е проблем за всеки читател ,а не само за дадената група от хора,която дадената книга  пряко засяга.Във книгите ,както във всяко друго изкуство се усеща(независимо,колко се опитва автора да го прикрие,отрича и т.н.)неговия  мироглед.Това е дълга тема.Наградите на Гуудрийдс не ги приемам сериозно.Амазон нали ги закупиха?При тях е от значение популярността на дадена книга,а не обезателно колко стойностна е тя.Ако се случи хем да е популярна,хем да е стойностна,то тогава са ударили бинго,но да тези награди нямат никаква тежест и никой не ги приема сериозно.Често казано,като видя на корицата на книга,да е споменато,че е спечелила  наградата Goodreads или е била финалист се дразня.

Между другото, споменатият Халед Хосейни е учудващо непродуктивен, замисляли ли сте се? При такива силни заявки като "Ловецът на хвърчила" и "Хиляда сияйни слънца" да напишеш само още две и по клонящи към средно-посредствени книги, ми е мнооого странно...
Напомня ми за един друг случай - "Тихият Дон" на Шолохов, чието авторство е под въпрос

По читателски оценки в ГР, Тик-ток и други подобни - през медии увеличаване на рейтинга на книгите, да се влияе читател е възможно, може и да прояви любопитство, дори и да не е съвсем в предпочитан жанр и стил, но самия читател после сам може да оцени най-добре маркетинговата манипулация и с опит сам се научава как да отсее това, което търси.
В този смисъл, тук отзивите са били в повечето случаи доста полезни, благодаря за което!