В момента чета ... 91

  • 43 607
  • 750
  •   1
Отговори
# 180
  • Мнения: 3 197
Аз съм на "Законът за привличането", 10 лв.книжле от Озон, не лошо, отчасти съм го "писала" Grinning После продължавам с "Емоционалната интелигентност" и " Олив Китридж", която бях преполовила с лекота и удоволствие (тематиката ми е близка, възрастово и по естество:))).

# 181
  • в сърцето на един мъж...
  • Мнения: 13 099
Започнах "Да срежеш камъка" и за сега ми е доста интересно и увлекателно.

# 182
  • софия
  • Мнения: 401
Чета Нишка и на мен ми допада.Доста са героините,чиито съдби се вплитат и ми беше малко трудно да ги следя в началото,но свикнах.Аз харесвам авторката и ми е много мило това чисто българското,което го забравихме вече,за съжаление!

# 183
  • Мнения: 2 253
Как ще сме забравили българското, когато отвсякъде ни заливат змейове, самодиви, бабини мъдрости и обреди от стари времена? А темата за жената, която се връща към корените си, за да се търси и намира, се изтърка по-бързо от лотарийно билетче за бърза печалба - кой ли вече не се пробва в тези сюжети... Даже и във фентази-жанра няма спасение от традиционните бг-елементи - и там хански дъщери, древни бойци и змейове.

# 184
  • Мнения: 11 784
Във връзка с последното - не мога да не спомена, че се появи скоро даже и преводно българско фентъзи (аз обаче някой ден може да го погледна как е на английски- така е написано от авторката, която е българка, просто ми е интересно как ще звучи 😀).

# 185
  • "Нищо човешко не ми е чуждо, който ме надмине не е човек" Макбет
  • Мнения: 5 452
"Червенохалата" на Цвети Владимирова е точно такова фентъзи, доста добре и интересно написано. С нетърпение чакам авторката да напише втората част.

# 186
  • Мнения: 11 784
Имаше нещо в “Червенохалата”, което не ми допадна съвсем. Книгата после подарих.

# 187
  • Мнения: 467
Благодаря за темата Simple Smile Аз преполових "Вавилон" на Р. Ф. Куанг. Тепърва навлизам във фентъзи жанра, но мога да кажа определено, че съм впечатлена от стила на писане на авторката и за сега книгата много ми харесва. Куанг успява да изгради много истински персонажи и да пренесе читателите в този нейн свят.
Действието се развива в Оксфорд през 30-те години на деветнадесети век и разкрива живота на четирима студенти, приети да учат в Кралския преводачески институт, наричан още Вавилон. Той е от изключително значение за Британската империя най-вече заради среброделието, което представлява гравиране на точно подбрана двойка думи върху сребърни кюлчета, която предизвиква промяна в материята. Силата на кюлчетата се дължи на есенцията на езика, която думите са неспособни да изразят или казано по друг начин среброто улавя изгубеното при превода.
Това е роман за езиците и превода и в тази връзка това усещане за силата и красотата на езика ми напомня на друга любима книга, макар да е много далеч от фентъзито, а именно "Нощен влак за Лисабон".

# 188
  • Мнения: 11 784
Аз пък много благодаря за това полезно представяне на “Вавилон”, ако преди съм имала известни колебания за нея, вече знам че ми е сред интересите. Само се чудя (както имах колебания за една друга книга, която четох скоро, но после видях че там в оригинал би било сложно) дали тук не е по-добре да се чете в оригинал, има ли езикови заигравки?

# 189
  • Мнения: 43 044
И на мен ми стана интересно, изглежда доста оригинално Simple Smile

# 190
  • Мнения: 467
Бих казала, че преводачът Богдан Русев се е справил прекрасно с превода на "Вавилон". Още повече, че книгата изобилства с бележки под линия - от авторката и от него самия, които допринасят за по-пълното й разбиране от читателя, за да може той наистина да се потопи в историята и в смисъла на думите. Simple Smile

# 191
  • Мнения: 11 784
Богдан Русев го харесвам и като автор, ама се изкушавам да се боря с оригинала… ще видя, като дойде ред, че съм захванала една дълга поредица, но не пречи пак да пре(на)реди някоя книга списъка.

# 192
  • София
  • Мнения: 12 030
Хайде и аз с отзив за книга на Р.Ф.Куанг .... "Йелоуфейс"

Раздвоена съм по отношение на тази книга. Прекалено американска ми дойде, прекалено модерна и то модерна по един неприятен агресивно-настъпателен начин..

"Йелоуфейс" е любопитно четиво, експлоатиращо доста теми - за плагиатството, за самотата в бранша на книгоиздаването, където си обречен или на успех, или на канселиране. Та ако ви се чете за света на книгоиздаването без маска и без грим - свят на професионална завист, лицемерие, подмолни ходове, използвачески подходи и прикрита (или пък не) омраза към другия, към успелия, то това е вашата книга.

Като тематика и проблеми ми беше далечна като Алфа Кентавър. Расизъм и анти-расизъм, достигащи от абсурдни "висоти" като: има ли право бяла авторка да пише книга на далекоизточна тематика? Тя не познава "драмата" на този етнос. (защо ли ми звучи познат този довод за остракиране?). Отвратително насаждане на вина у белите хора , затова, че са бели и какви ли не още абсурди. Те (белите) са длъжни да внимават за всяка своя дума да не засегнат дори случайно някого. В свят, в който ниска оценка в Гуудрийдс води до уволнение и професионално самоубийство, е престъпно дори да изкажеш неласкаво мнение за книга от цветнокож автор.
Изобщо книгата е една толкова анти-расистка гротеска, че чак става  прекалено расистка.

Любопитно четиво - своеобразно криво огледало, отразяващо задкулисието в литературните среди, гарнирано с доволна доза Туитър и Инстаграм и щипка хорър. Не съжалявам, че я прочетох, но след многото хвалебствените отзиви бях с по-завишени очаквания.
Определено ще се хареса много повече на хората, работещи в този бранш.

# 193
  • Мнения: 43 044
Виждам, че е от същата авторка, като коментираната Вавилон. И е книга за културната апроприация, според описанието - тема, която е безкрайно далеч от мен и по-скоро ме отблъсква, отколкото да събуди интереса ми. Дано във Вавилон да няма много подобна тематика, защото резюмето изглежда обещаващо.

# 194
  • Мнения: 11 784
Благодаря и за отзива за “Йелоуфейс”. Не напомня ли за други книги темата за плагиатството и светът на писателите 🤔?

Общи условия

Активация на акаунт