В момента чета ... 91

  • 43 618
  • 750
  •   1
Отговори
# 225
  • Мнения: 2 253
И не само в литературата, гледах програмата на симфоничния оркестър към БНР и ми направи впечатление, че силно се лансира женското участие - преди същинския концерт, за който всъщност си купуваме билет, ще се наложи да изслушаме съвременни творби, композирани или дирижирани от жени, музика, която иначе не искаме да чуем, но ще ни бъде натрапена заради квотите.
А истината е, че ако предлагаш добър продукт, ще те оценят и без натрапване. Винаги, когато нещо е хубаво, се разбира от хората - например "Керван за гарвани" от Емине Садкъ. Харесваме и говорим за тази книга, купуваме я и я препоръчваме, защото е явление, което не е плод на реклама, каквато въобще нямаше преди най-новото издание, а единствено на таланта и умението на авторката. Или пък Колъм Тойбин - много добре знам, че в "Майки и синове" ще пише и за хомосексуалисти, но го харесвам заради таланта му на писател. Или Бакман - няма книга без представител на лгбт общбостта, но някак не дразни и не се натрапва, защото е избор на автора да пише и за тези хора, не са включени насила в сюжетите. Бих цитирала Иво Сиромахов по памет - "ако се чудите дали сте написали хубава книга, продажбите ще ви ориентират".

# 226
  • Мнения: 135
И не само в литературата, гледах програмата на симфоничния оркестър към БНР и ми направи впечатление, че силно се лансира женското участие - преди същинския концерт, за който всъщност си купуваме билет, ще се наложи да изслушаме съвременни творби, композирани или дирижирани от жени, музика, която иначе не искаме да чуем, но ще ни бъде натрапена заради квотите.
А истината е, че ако предлагаш добър продукт, ще те оценят и без натрапване. Винаги, когато нещо е хубаво, се разбира от хората - например "Керван за гарвани" от Емине Садкъ. Харесваме и говорим за тази книга, купуваме я и я препоръчваме, защото е явление, което не е плод на реклама, каквато въобще нямаше преди най-новото издание, а единствено на таланта и умението на авторката. Или пък Колъм Тойбин - много добре знам, че в "Майки и синове" ще пише и за хомосексуалисти, но го харесвам заради таланта му на писател. Или Бакман - няма книга без представител на лгбт общбостта, но някак не дразни и не се натрапва, защото е избор на автора да пише и за тези хора, не са включени насила в сюжетите. Бих цитирала Иво Сиромахов по памет - "ако се чудите дали сте написали хубава книга, продажбите ще ви ориентират".
И пак стигаме до това,че си зависи от това как дадено произведение бива представено и разбира се от възможностите на автора.И в това е целият проблем,а не ,че някой е включен или не.

# 227
  • Мнения: 12 245
Не харесвам и избягвам книги за хомосексуалисти, ако ще да е хитът на всички времена. За мен това е една ужасна и досадна пропаганда и ако ще 100 години да ми я насаждат, не приемам тези хора, не ги разбирам, не ме вълнуват и не желая да чета, слушам и гледам за тях. Ако има нещо леко там загатнато, ще го преживея, но целия сюжет да ми се върти около любовта на Джордж и Дейвид, като единия е задължително негър... ми не, мерси!

# 228
  • Мнения: 166
Аз нямам против ЛГБТ герои, както и тематика. Винаги ще има филми, книги и други произведения на изкуството, говорещи за малцинствата и даващи на показ дискриминацията, на която са подлагани тези малцинства.

За мен е много тесногръдо изказването, че не приемате хомосексуалните хора. А синеоките приемате ли? А русите? Правя тази аналогия, защото хомосексуалността, също и като сините очи, не е нещо, което човек избира за себе си - той се ражда така.

Докато продължава да има хора, различни от бели хетеросексуални християни, ще има и изкуство, правено от и за тези хора. ЗА тези хора, не за вас - тези, които с гордост не ги приемате и разбирате. Това не е пропаганда, а е огледало на обществото, в което живеем.

В крайна сметка никой не може да натрапи на никого литература или каквото и да било изкуство. Не ми се вярва някой някога да е идвал да ви притеснява и да ви кара насила да четете книги с ЛГБТ (или афро-американска) тематика. Или да ви убеждава да почнете да харесвате такива книги. Така че не можем да говорим за пропаганда, и нека да умеем да разграничаваме двете неща.

Последна редакция: сб, 21 сеп 2024, 18:01 от Barbara_Millicent

# 229
  • Мнения: 12 245
Ами не ги приемам, кое не разбра? Grinning Синеоки иначе много харесвам Joy тесногръда съм, консервстивна съм и се гордея с това! Grinning

# 230
  • Мнения: 2 636
Прави ми впечатление,че в задължителната квота филми или сериали за хомосексуални,интимните сцени са много по-показни отколкото при хетеросексуалните,за какво изкуство говорим тук?Изкуство с порно квоти?
И вече,че са дискриминирани,ми звучи изветряло,никой не ме кара насила да ги чета и гледам,но ми писна от агресивната им пропаганда.Предполагам ,че тези,които са осъзнато щастливи,нямат нужда да пропагандират,правят го тези,които още не са си намерили място под слънцето.Уважавам всички хора,но усещам определено омраза към белите хетеросексуални християни,а пък какво остава ако са и богати,майко мила.
Има много други малки общества,които обединяват хора със сериозни проблеми/жертви на домашно насилие например и др./,и никой не им отдава толкова внимание,те заслужават повече морална подкрепа,отколкото хора,които имат всички права,но все пак недоволстват,че някой не ги бил приемал.

Последна редакция: сб, 21 сеп 2024, 18:20 от Calabria

# 231
  • в сърцето на един мъж...
  • Мнения: 13 104
В крайна сметка никой не може да натрапи на никого литература или каквото и да било изкуство. Не ми се вярва някой някога да е идвал да ви притеснява и да ви кара насила да четете книги с ЛГБТ (или афро-американска) тематика. Или да ви убеждава да почнете да харесвате такива книги. Така че не можем да говорим за пропаганда, и нека да умеем да разграничаваме двете неща.

Ама никой не говори за натрапване, а за книги, в които ей така без никаква връзка със сюжета е пришит някакъв такъв герой. Естествено, че ще има литература за такива хора или такова изкуство, но е дразнещо, когато без връзка с главния мозък, ни се обясни, че някой е гей, или нещо подобно. И то без да има връзка със сюжета, героите, действието или историята на книгата. Когато е вплетено по подходящ начин, не вярвам някой да има против, че Джордж е гей, а Хари е негър.

# 232
  • Мнения: 43 058
Нека си имат изкуство, защо се обиждат и възприемат негативно, когато съответното произведение няма успех?
Примерно прави се такъв сериал или филм и режисьорът с усмивка до уши казва на "хейтърите" (с други думи на хората, които не се интересуват), че това не е за тях и да не гледат (мога да дам истински примери, а не хипопетичен). И после, като не гледат и рейтингите са трагично ниски, пак "хейтърите" са виновни...
Мен тази непровокирана агресия ме дразни. Още повече, когато я подхванат всички мейнстрийм медии, което се случва (повече в други страни, отколкото тук).

# 233
  • Мнения: 9 258
Между другото, споменатият Халед Хосейни е учудващо непродуктивен, замисляли ли сте се? При такива силни заявки като "Ловецът на хвърчила" и "Хиляда сияйни слънца" да напишеш само още две и по клонящи към средно-посредствени книги, ми е мнооого странно...


И аз съм се замисляла, но си го обяснявам, че е имал нещо, което е таял в себе си и след като го е написал вече няма какво друго да каже.

# 234
  • Мнения: 2 636
За Хосейни не тъгувам,че с две книги само се е изявил/Хвърчилата и Слънцата поне се сещам/.Но ме е яд,че Харпър Ли не е написала повечко…тук ми е по-странно.

# 235
  • Мнения: 2 253
Прочетох "Пътуващото кино на мистър Сайто" от Анете Биерфелт и намирам, че отново е написала прекрасен роман. Въпреки че не я харесах колкото "Когато животът ти изпрати хипопотам", смятам, че това е книгата, с която авторката би могла да бъде харесана от повече читатели, защото се чете по-лесно - тук сюжетът си върви последователно без безбройните разклонения и вмъкнати истории и без да е нужно чак такова внимание към детайлите. Отново има постоянно преплитане на драма с хумор, експлозии от емоции и характери, цвят и най-вече звук. Всеки от героите носи някакво различие, но е представен чрез мястото, което заема в живота и важността му за другите в общността. Така и толерантността към различните се появява като естествена последица от живота и нормалните човешки отношения, а не като нещо, на което специално трябва да се учим и обръщаме внимание. Много пъти героите и събитията са на границата на абсурда, но не за да бъдат окарикатурени, освен тези, които си го заслужават, а за да бъде обърнато наопаки лошото и да изживеем най-добрата версия на живота, който ни предоставя постоянни поводи за удивление, стига да сме отворили сърцата си за тях. Въобще сърцата в тази книга са много важни и се появяват постоянно под най-неподозирани форми, защото в крайна сметка "няма време за друго, освен за любов".

# 236
  • София
  • Мнения: 12 031
Започнах и преполових "По слънчевата страна на улицата" на Дина Рубина.
Първа среща с авторката.
Абсолютно запленена съм.

# 237
  • Sofia
  • Мнения: 1 580
Честит празник, хора!

По темата- приемам всичко, но когато е с мярка. Когато е прекалено натрапено, подчертано, натъртено и ти вгорчи- не ми е приятно да гледам или чета...

В момента чета "Сатанинско лято" на Фебер и Педерсен. Кефят ме основните герои, не са сладникаво идеализирани и си имат човешките слабости, което ми харесва. Случаите също са подобаващо интересни, но без да е брутално (като се има предвид, че скандинавците имат тази слабост).

И да ви се похваля, какво си сътворих за лично улеснение. Кутия за теглене на заглавие за четене Relaxed


Вътре описах на листчета всички книги по рафтовете, които имам в момента. Както и тези на електронната книга. Винаги ми отнема по половин ден за чудене (не знам дали не е от зодията, Везни Laughing ). Та вчера си изтеглих вече следващата книга, която ще е "Пчеларят от Алепо", Кристи Лефтери. Днес е и равноденствие, та си намерих повод да си хармонизирам избора поне за четенето Bowtie

# 238
  • Мнения: 2 443
Дочетох "Тихият живот на пчелите" - не намерих нищо ценно в тази книга. Приличаше ми на Където пеят раците - скучна, предвидима, нищо особено.
Започнах "Тихи години" - засега ми върви бързо и е интересна, макар да не обичам да чета книги на пре-експлоатираната тема за комунизма.

# 239
  • Чукарландия
  • Мнения: 4 821
Vesito, чудесно хрумване и да ти кажа, да - от зодията е. Съпругът ми е същия - голямо чудене за всяко нещо... 🤣
Започнах "Навечерието на почти всичко" - Виктор дел Арбол. 🤗
След неговата "Живи рани", от която бях повече от увлечена, мога да заявя, че и тази я чета с огромно удоволствие. Надявам се да продължат да го превеждат!

Общи условия

Активация на акаунт