В момента чета ... 91

Главните герои Хариет и Дейвид се запознават на корпоративно парти в разгара на сексуалната революция през 60-те години на миналия век. Тя – противно на модните тенденции – е девствена и консервативна, той –  след краха на връзка. Влюбват се от пръв поглед, на следващия месец се женят, решени да имат голямо семейство и поне 6-8-10 деца. Купуват огромна къща край Лондон, която, разбира се, не им е по джоба, но бащата на Дейвид поема вноските по 30-годишната ипотека (мислех, че това е типично само за нашите ширини, но явно не), а младото семейство се заема със задачата да се плоди. Хариет ражда набързо 1-2-3-4 деца. Ангажира майка си с отглеждането на внучетата и домакинските задължения, докато тя стене под бремето на поредната си бременност. Това, което ме вбеси до крайна степен е , че не усетих никаква необходимост у Хариет да се занимава с децата си, да ги възпитава и да създаде връзка с тях. Тя беше концентрирана само да ги ражда. За децата не разбираме нищо повече освен годините им на раждане, имената и още един-два щриха вероятно от немай къде. Децата сякаш сами се отглеждат или с помощта на тълпите от гости, които седмици и месеци прекарват в викторианската къща - било за коледните празници, било за Великден, било за летните месеци.
Всичко се променя, когато след поредната тежка бременност се ражда Бен – петото дете. По идея книгата би следвало да е за това странно дете , „петото“, но всъщност отново цялото повествование продължава да се върти около Хариет и нейните душевни терзания, другите герои доколкото ги има, са предимно на заден план, докато тя е центърът на вселената.
Бен – проблемното и изпълнено с омраза към всички дете, "тролът", с който „нещо не е наред“ още от утробата, но никой не може да каже какво му е – става фактическият разрушител на семейството.
Финалът беше слаб и алогичен, както и цялата книга. В нея нямаше нито кулминация, нито развръзка като хората, просто разказът вървеше към някакъв край и всичко просто приключва на последните няколко страници. Видях, че има и някакво продължение Ben, In the World, към което, разбира се , никога няма да посегна.