В момента чета ... 91

  • 42 962
  • 750
  •   1
Отговори
# 75
  • Мнения: 589
Довърших "Скандалният живот на Евелин Хюго" - прекрасна книга, която до последно ми беше интересна и държа интереса ми. Авторката така създава историите си, че все едно четеш за реални личности и искаш да търсиш още информация за тях. В историите й няма само добри и лоши, всички герои са пълнокръвни и истински.
Давам й заслужени 4,5*.

# 76
  • Пловдив
  • Мнения: 3 521
“Водовъртеж” - Ирса Сигурдардотир
Чела съм първата книга от поредицата, а в библиотеката намерих четвъртата, което ме стимулира по-бързо да прочета втора и трета 😅

# 77
  • Пловдив
  • Мнения: 6 621
Прочетох "Сребърният залив" - Джоджо Мойс. Типичен стил на авторката, много ми хареса книгата. Елегантно написана, интересна история. Има книги, с които се пренасям директно във времето на разказа и тази е една от тях.
Не е нещо невероятно, предсказуема е, по-скоро лятно четиво, но ми грабна вниманието и я прочетох на един дъх.

Започнах "Вода за цветята".

# 78
  • Мнения: 592
След положителни отзиви оттук-оттам, започнах "Крехко рановесие" Рохинтън Мистри. Досега не бях чела нищо свързано с Индия, та началото ми харесва и заинтригува. Следващата може би ще е "Шантарам"

# 79
  • Чукарландия
  • Мнения: 4 793
"Крехко рановесие" от Рохинтън Мистри е една от книгите, които никога няма да забравя. Голяма творба! За една Индия, но без никакви "украшения" - тъжна, мрачна, безнадеждна... И във всичкото това мракобесие, как хората намират лъч светлина, към който да се усмихнат и съчка, за която да се хванат, да се закрепят и да продължат напред...

# 80
  • София
  • Мнения: 26 250
Аз не видях лъч светлина, книгата е много песимистична, все се надяваш, че аха може и нещо хубаво да се случи, но не. Grinning

# 81
  • София
  • Мнения: 622
Някой има ли отзив за "Светлината, която не виждаме" на Антъни Доер? Нещо ми върви мудно, досадно засега, а като гледам са 400стр...

Оризовата майка е обещаваща.

# 82
  • Мнения: 2 334
Благодаря за препоръката за "Джем" на проф. Мутафчиева. Има я даже в Сторител, веднага я зареждам. Аз на свой ред да препоръчам от нея "Предречено от Пагане". Още като тийн я прочетох след като гледах трилогията за хан Аспарух и оттогава ми е много любима книга. Увлекателна и интересна история, която не те оставя дълго след като си прочел последната страница.

Препоръчвам една по-малко известна книга на Вера Мутафчиева - "Рицарят".
Много увлекателна, много интересна, лесно се чете и в типичния неин стил. Много хубава книга.


Фен съм на Стивън Кинг от ранна тийнейджърска възраст. Прочела съм 90 % от творчеството му. При него ужасът /като например в "То" или "Сейлъмс Лот", а също и "Гробище за домашни любимци"/ е преплетен със свръхестественото или паранормалното. Знам, че няма вампири в реалния живот, не възкръсват домашните любимци, след като си ги погребал. Докато сега в книгата на Линдквист, ужасът е реален, лудостта е реална и можеш да я срещнеш точно в такъв вид при съседа например.
Като казах съседа се сетих за "Съседката" на Джак Кетчъм. Още повече, че там историята е по действителен случай, доколкото разбрах. Това, което се случва на главната героиня е истинско и реално насилие, което истински и реално може да се случи.

Най-доброто, което прочетох от Стивън Кинг наскоро - "Холи" . Невероятна книга.
За съжаление "Книгата на Лизи" например нещо не мога да я харесам, даже  я прекъснах. Същото с "Приказка". "Институтът" горе-долу.

# 83
  • Чукарландия
  • Мнения: 4 793
Аз не видях лъч светлина, книгата е много песимистична, все се надяваш, че аха може и нещо хубаво да се случи, но не. Grinning

Песимистична, но болезнено реална. Аз също не виждам надежда, говоря за индийците, героите в книгата. За тяхната надежда, за силната им воля за живот.

Скоро четох "Светлина между два океана" - много тежка, но си заслужава прочита. След това изгледах и филма по книгата с любими артисти в главните роли. На книгата плаках, мислех си, че съм обръгнала, но не  би - на филма също си поплаках. Стабилно и то. 🤦🏼‍♀️
"Оризовата майка" от Рани Маника също. Затрогваща история...

Последна редакция: пт, 13 сеп 2024, 14:40 от BBeLLa

# 84
  • Мнения: 2 629
Някой има ли отзив за "Светлината, която не виждаме" на Антъни Доер? Нещо ми върви мудно, досадно засега, а като гледам са 400стр...

Оризовата майка е обещаваща.
И двете книги много ми харесаха,сериалът по Светлината също,по Нетфликс.

# 85
  • Мнения: 589
"Светлината, която не виждаме " не можах да дочета и зарязах. За мен си остана мудна книга, без да се случва кой знае какво. А с такова нетърпение чаках да си я взема. Някой ако я иска ще му я подаря.
От вчера съм на фентъзи вълна - подхванах "Един тъмен прозорец" и засега (прочела съм малко над 100 страници) ми държи интереса.

# 86
  • Мнения: 830
И аз не дочетох “Светлината, която не виждаме”. Дразнеха ме кратките глави, разделени за момичето и момчето. Тъкмо се потопя в историята на единия и хоп, главата свърши и следва такава за другия. Изобщо не можах да почувствам героите така и накрая започнах друго и тази се върна при собственичката си (беше ми я дала приятелка).

# 87
  • Мнения: 343
Днес дочетох "Новата къща" на Тес Стимсън. Едно нещо не разбирам, на какъв принцип издателствата решават да влагат средства да превеждат и издават някои книги. Сигурно авторските права са евтини. Книгата започна добре, имаше малко съспенс в началото, но от средата вече ми беше ясно, как ще се развият нещата. Малко ми напомня стила на "Прислужницата", като дори и тук името на главната героиня е Мили и има разни отклонения. И двете книги са писани по едно и също време и засягат темата за домашното насилие, с всички възможни клишета. Не препоръчвам.

Скрит текст:
Мили в "Прислужницата" е убила някакъв младеж, който нападнал и изнасилил нейна приятелка. Мили в "Новата къща" е убила баща си, защото малтретирал майка й. И двете Милита се опитват да се реабилитират през целия си живот, като правят добрини и още нещо, за което винаги се намира оправдание.

# 88
  • Мнения: 3 220
И аз не дочетох “Светлината, която не виждаме”. Дразнеха ме кратките глави, разделени за момичето и момчето. Тъкмо се потопя в историята на единия и хоп, главата свърши и следва такава за другия. Изобщо не можах да почувствам героите така и накрая започнах друго и тази се върна при собственичката си (беше ми я дала приятелка).

Аз пък мразя книги с дълги глави ..
Аз бих взела книгата ,, Светлина между два океана '' ако все още се подарява.

# 89
  • Мнения: 2 802
bile, от същата авторка на “Прислужницата” има също една книга, отново от Сиела - главната героиня пак е убила някой си в миналото и действията са в резултат на това. 😂 Наистина са много еднотипни повечето, особено на Сиела (най-омразното ми издателство). Следях преди и някои от дамите и господата, работещи том и самото издателство ми е още по-неприятно по тази причина.

Общи условия

Активация на акаунт