В момента чета ... 91

Аз не харесах "Малък живот", това съм писала по времето, когато съм я чела:

Не съм вярвала, че някой наяве или лиричен герой може да бъде толкова обречен в живота. Първите 100 и кусур страници толкова мъчно ми вървяха, че бях готова да я зарежа.
Колко осакатен трябва да си психически и физически за да не осъзнаваш, че животът ти дава шанс, след шанс, че въпреки всичко си стигнал до етап, в който си постигнал нещо, заобиколен си с хора, които наистина държат на теб.
За колко лош трябва да се имаш за да се нараняваш постоянно.
Как години труд отиват по дяволите само от някоя твоя мисъл.
Как не осъзнаваш колко си силен всъщност, след като си оцелял и станал човек.
Четейки тамън се зарадваш, че все пак ще има равновесие във вселената и бам!
Страшно многопластова, иска ти се да зашлевиш на моменти главния герой, но знаеш, че той никога няма да види нещата под ъгъла на "нормалните" хора и че винаги ще носи нещастието, тъгата, несигурността и самообвинението. Неговият живот е "самобичуване" под всякаква форма. Когато душата ти е смачкана, физическото насилие е само усещане. Белезите са много по-дълбоки от видимите рани и там инфекцията вече е злокачествена и нелечима.
Със сигурност не ми харесва книгата, в онзи смисъл на думата /чета доста извратени книги, не е поради тази причина/.

Вчера си довърших Книгата на черепите на Робърт Силвърбърг. Малко е странна, но ми хареса. Героите ми се сториха отчасти правдоподобни, отчасти не толкова. Има известна стереотипност, но и като че ли авторът се опитва все пак да изненада и скандализира.


Сега съм си поставила за цел най-накрая да си дочета Дума Ки на Стивън Кинг, която започнах преди повече от два месеца. Толкова дълго друга книга не помня да съм влачила. Не, че не ми е интересна, но някак доста монотонно се случва всичко и ме позагуби в един момент.

С приключването на дългата експозиция и навлизането в събитията на книгата, започна и бързото четене на "Малък живот". Вчера бях на 35%, днес съм на 60%. Четох до последно преди да заспя и цяла нощ имах мисли/сънища за случките в книгата. Ако от тук насетне става по-тежка, не знам дали няма да се травмирам от историята. Имам развинтена фантазия и картинките не ми излизат от главата. Чудех се дали да се пощадя и да я оставя, но ми е твърде интересна, за да го направя.

Мислех си, че Халед Хосейни е тежък за четене, но съм се заблуждавала доста. Той направо пише приказки в сравнение с "Малък живот". Не помня всъщност друга книга, която съм чела, да е била толкова искрена, графична, безпощадна. Може би по-напредналите читатели тук могат да споделят заглавия или автори с подобна бруталност.

Дочитам “Нора Уебстър” и това ще една от любимите ми книги за годината-толкова уютна,човешка,топла,прегръща те и те пренася в къщата на едно ирландско семейство,в техните битовизми,притеснения,навици и порядки.И всичко е толкова интересно без сложни изрази,без излишни анализи и философии,красивата простота на живота,на чийто фон се справя една майка,съпруга,сестра…нейната лична метаморфоза след поредица неочаквани събития.

Дочетох "Поляната" и донякъде очаквах подобно развитие. Но ми беше ужасно тъжно, че някой може да реши какво да се случи с нечий живот ей така, уж за да прикрие някого, а всъщност да си спести проблемите и евентуално "петно" върху репутацията. Как някои хора могат след толкова много време и проблеми да бъдат смятани за втора ръка хора. Много ми харесва как пише Дъгони и нямам търпение Бениториал да издадат и другите от поредицата.

Свърших "Box" (Кутията трябва да е, като се прочете) на Лекберг с Фексеус. След нея са "Култът" (23) и "Мираж" (24) и като не ги откривам електронно, май ще взема да си ги купя.Най-доброто от "Кралицата" - повече от всичките й по-стари самостоятелни книги.
А толкова неща за илюзиите и човешката психология могат да се научат... Магична е. Да, героите ни и този път оцеляват, обаче самият сюжет е изпълнен с голяма доза лична трагедия. Явно - в двойна доза (но за тази на Мина тук не ни обясняват).
И... сега си давам сметка; хем четях само нея (непрекъснато), хем я четях бавно, вероятно бая съм разсъждавал подсъзнателно през това време.

ПП2 - Но като допълнение на следващия коментар (на Феникс): благодаря, съвсем вярно. А както и двамата отбелязват в своите бележки накрая - и с мн.консултации и отделено време от двамата най-големи съвременни шведски "магьосници" - братя, единият от които е на сцена, а другият изработва реквизитите.

В тази книга все си мисля, че Фексеус е включил автобиографични елементи. А относно заглавието -

Миж, благодаря за темата!
В момента чета втората книга от мистериите на Криминален клуб "Четвъртък"-"Човекът, който два пъти умря"-Ричард Озмън.
Засега стабилно засядам в три жанра-мистерия, фентъзи и романтика, при това романтика в Регенството.
Нямам досега книга, която да съм оценила с 5*, но с 4 или някои като усещане са ми 4,5*. Въпреки това около 20 заглавия са ми направили силно впечатление, което не е малко.
Като криминални, които много са ми допаднали са мистериите на Криминален клуб "Четвъртък", вече трета книга от тях ще чета. Другата криминална поредица, която ми допадна и която вече също две книги от нея прочетох и може би до края на годината ще прочета и останалото е   Клубът на убийствата на "Марлоу"-Робърт Торогуд. Още две подобни ще посоча, които ми попаднаха "Непоисканите съвети на Вира Уонг за убийци" и "Убийствата в Грейт Дидлинг" и 17-та и 18-та част от поредицата за Инспектор Гамаш на Луиз Пени, но там аз съм фен, дори и да има неща, които ме дразнят, все пак надделява обичта към героите, а и като цяло мистериите са интересни.
Предните книги, които посочих като допадащи ми от мистериите или не ми бяха познати авторите им, на две от тях, или и да бях чела по някоя книга, по една от автор и ми беше нещо средно като усещане, в смисъл на приятни, но не нещо особено. Обаче сега ме изненадаха и то много приятно! Страшно се забавлявах! Общото между тях, че героите са на определена възраст,  много над доста ползваното. Малко ми бяха омръзнали клишетата "секси детектив среща умна и секси дама" и знаете какво следва... Макар и от там да има добри и забавни. Тези обаче...героите са често дори и дразнещи, но някак си се промъкват в сърцата ти, обикваш ги неусетно. Приличат доста повече на реалните хора- с лошите и добрите си качества. Докато ги четях съм се смяла, плакала, дразнела, абсолютно очарована накрая. И с едно страшно уютно чувство след прочит оставах. Наскоро разбрах, че има такава категория, не съм сигурна, че е точната дума, но такава да го наречем категория "Уютна мистерия", за мен тези са от тях.
Като друга, която много харесах и писах за нея, която много ми хареса, която е човешка, трогателна и беше неочаквано откритие също за мен тази година ( ах, колко обичам да се изненадвам така) беше "Всичко, което търсиш, се крие в библиотеката".
Фентъзи жарнра...прочетох няколко, като най-много  ми хареса ( пак така нямах очаквания)  "Един тъмен прозорец ". Сега държа да подчертая, че си следва клишетата от по-горе за секси героите, нищо че жанра е друг, но както написах има и приятни клишета. Очарова ме обаче обстановката, в която се развива действието- този мрачен, загадъчен и откъснат свят...Знаете ли докато го четях си мислех за планините на Шотландия или Нова Зеландия, но по-скоро да първата, като евентуална арена на действието. Просто така го виждах в представите си.
Като романтика в Регентството+мистерия много ми допадна Мистерията на херцогинята на Bow Street на Кара Девлин. Поредицата от осем книги не е преведена у нас. Но ме очарова! Да, пак ще повторя имаше клишета, но това което ме грабна беше времето, в което се развива действието, мистериите, имаше и щипка паранормално, което също ме интригува, но най-вече ме очароваха героите. Главните герои- Хю и Одри, двама души, които на пръв поглед са коренно различни-като социални класи, характер, но с течение на историята се оказаха не толкова различни, обединени от все повече неща. Забавлявах се на техните заяждания. Аз обичам романи, в които отношенията на главните герои отначало са като куче и котка и се дразнят духовито ( колкото повече духовитост в разменените им реплики, толкова съм по очарована). Харесах и второстепенните герои- икономът сноб Базил и уличния таралеж Сър т.е. Дейвид, както и приятелят на Хю- Грант Торнтън и Касандра, която е роднина на  Одри. И те много забавно се дразнеха по между си.
Много бързо ми вървеше четенето на тези книги. И най-важното, че бях увлечена безкрайно, нямах търпение да чета, както и за миг не изпаднах в книжна дупка, което е радващо лично за мен, защото да се чудиш какво да четеш...искаш, но и не искаш е доста неприятно чувство. Аз тук обаче имам обратния проблем...искам да чета тоооолкова много неща, че е страшно...

“Един тъмен прозорец“ (според ГР, не съм го чела за лични впечатления) е в новия жанр роментъзи.

На 8 ноември излиза филм с Килиан Мърфи по книгата на Клеър Кийган “Small things like this”.

Прекрасна книга, именно заради нея харесах Колъм Тойбин и неговия деликатен, спокоен и минорен стил, много ми е приятно в компанията на героите му и техните истории. "Бруклин" също е много приятна. С нетърпение си чакам поръчката със сборника "Майки и синове".

Подарих “Вълшебника” на щерката за Коледа,сега ще я питам за отзиви.Много ми харесва Тойбин.

Много харесах и аз Колъм Тойбин и ще си взема по някое време "Вълшебника".

Изобщо не харесах "18 процента сиво" на времето като я четох...

От големите фенове на "Малък живот" съм, много силна книга е за мен.

Обичам Колъм Тойбин, ще се чете "Вълшебникът"

Иначе сега си продължавам с "Дъжд" на Кармен Мишу. Успоредно започнах и "Да срежеш камъка".

По препоръка започвам да чета "Смелостта да не те харесват" на Ичиро Кишими и Фумитаке Кога
Книгата е написана под формата на диалог между философ и младеж.
Надявам се да ми хареса.