Защо ми е, за Бога, някой, чието участие в живота ми ще опира само до това да премести паяка в банята (не, че аз сама не мога и това)? Наистина ли мъжете имат толкова ниско мнение за себе си?
Въпреки намеците тук, че жените са интересчийки, не е ли по-ценно, ако си избран, защото някой те харесва такъв, какъвто си, а не защото ще ти е от полза като ти гръмне бушонът веднъж годишно? Новата реалност е, че жените нямат нужда от мъж, за да оцелеят социално; значи остават далеч по-приятни критерии.
Аз имам нужда от мъж, който ще ме привлича, вълнува, разсмива; който ще може да ми даде друга гледна точка и да ми помогне; с когото ще ми е приятно и на най-скучното място; с когото имаме общи ценности; който ще ме кара да искам да съм по-добра от сегашното ми Аз.
Толкова ли е сложно за разбиране?



