Погребения

Със голямо нежелание отивам на погребения защото ги преживявам много мъчително, даже и за чужди и малко познати хора. Допълнително ме разстройват нарочните виенета и оплаквания стигащи до истерия, както и припадналите покрай ковчега и гроба. За това ходя само на най-близки хора и то ако сме били наистина близки и приживе.
Като малък са ме водели на такива и някои още ги сънувам със страх.
Иначе от гробища не ме е страх, чувството е особено, бил съм там и денем и нощем. Общо взето се отнасям с голямо уважение към мъртвите, към всички хора които са били преди нас по целия свят.
Отвреме-навреме мисля за тях и за тези неща, и почти всяка смърт я възприемам като трагедия, особено на по-млади хора и деца.

Не ходя на погребения, единсвено на баща ми на погребението отидох и излязох да пуша цигари на бордюра пред църквата, защото ми дойдоха в повече 'милите' думи на една лелка, която приживе само говореше зад гърба на баща ми. Това, че се ходи, за да подкрепиш опечалените, е пълна глупост. Изобщо не исках да виждам никого тогава и не ми трябваше вербална подкрепа.

В тази ситуация не тряябва да ходиш. Ако нещо ще те срине, и знаеш че това ще се случи, няма никакъв смисъл да го правиш. Изкажи съболезнования на близките и гледай да се стабилизираш. Ако ти се сринеш не виждам на кой може да помогне това, на починалия пък съвсем.

Толкова искрен коментар!
На погребението на свекървата идваха хора, които не я бяха поздравявали в близките 5г, но "виеха", като чакали.
На погребението на леля ми стана "купон". Уж все някой да седи при покойника, (от друга вяра са). Но, си разказваха как емигрират, и какво следва на границата..... Без думи. Точно и ясно си го написала!

Е да, аз някой път имам чувството че има хора които ходят на погребения и други свързани неща ( като 40 ) за забавление и да им мине деня, че и да гледат какво ще сбъркат близките да ги одумват/ това главно по селата/. Отделно пък други ( предимно от едно малцинство ) отиват за ядене и пиене и ако може да отмъкнат нещо.

Ходя на погребения само на най-близките си. Иначе погребенията ме карат да се депресирам много и после се чувствам много зле. И най-тежкото е чувството да осъзнаваш, че може утре и ти да бъдеш в този ковчег. Колко е кратък и преходен животът. Дълго време това чувство не ме отърсва и да забравя.
 На мама погребението щях да припадна. Преди 3 седмици трябваше да отида на погребението на детето на една моя бивша приятелка и съседка, но не отидох. Нямаше да го понеса да гледам ковчега на това дете и опечелените, които реват. Премного ми дойде всичко - преди 2 години погребах баща си, а тази година и майка си.
Отделно ходя рядко на гробищата. Не ми действа добре, когато отида.

Напълно подкрепям цитираното мнение.
Но с малък нюанс. Зависи на кого е погребението, ако ви е е близък човек, въпросът дори не се поставя. Това е начин да кажете " сбогом " на човека и да бъдете в подкрепа на другата част на семейството.
Същото важи и за приятели и колеги.

В моят живот, за съжаление преживях загубата на доста близки хора. Някои роднини, като внуче например не дойдоха на погребението. Аз лично съм в пълен шок. От този момент натам не гледам по същия начин на този човек, не ме интересеува на кой му е зле и на кой не, и на мен ми е зле. В случая бяхме внуци и двете страни.
Имам и една приятелка, която след смъртта на майка си отиде на дискотека. И след това продължи почти всеки ден на заведения.
Скръбта всеки си я изживява по различен начин, но за мен погребението е етап, който е задължителен когато загубим някой близък.

Може би и въпросното внуче е разсъждавало така.

Нека не държим сметка на чуждата скръб.

T.e. като умре човек - да се оправя сам...
Коментарът ви е крайно глупав. Погребенията са за покойникът, разбира се. Вика се поп/свещеник, за да опее и да го въдвори в последния му път, ако говорим за християнин. Не измисляме топлата вода, има си "протокол", който е редно да се спази, за да почива в мир умрелият.
Изобщо не е приятно, но това са нормални и приземяващи моменти от живота.

Ще си позволя да не се съглася с Вас.
Всички ритуали - от изкъпването, през опяването, до "виещите" покрай покойника са изцяло заради вярата в нещо. Просто вяра.
Може и да е цинично, но никой не се е върнал от "там" - където и каквото да е това "там", ако въобще съществува, че да направи забележка примерно за вида вино за преливка или за салама в "подавката"...

Всички тези ритуали са свързани само и единствено с вяра. Аз също не вярвам, че на душата на умрелият ѝ е нужен свещенник или свещи или каквото и да е, за да намери пътя...

В моята глава, като държа да отбележа, че не натоварвам никой с разбирането си, така наречената душа е просто енергия, която преминава от една в друга форма...
Може и въобще да не минава отвъд нашият зрим свят. Може да стане веднага на минзухар или на пеперуда... или да пропътува векове и да се роди в миналото или бъдещето...

Никой не знае, предполагам.

Протоколът, който визирате се е развил във времето и с цивилизацията - не може да не се погрижиш за тленните останки, защото тъканта гние и въди болести - дали ще бъде погребан, кремиран или запален на сал в морето - все едно - просто се обезопасява.
Не може да не викнеш попа, защото и той човек - хляб трябва да яде, особено в днешно време едно погреение си е пари. Това, уви, много отдавна е просто бизнес. Тъжен и дори мръсен бизнес, но все някой трябва да го свърши...

Отплеснах се.

Даже смятам, че такова събиране на много хора да концентрират мъка е вредно..
Повтарям - лично мнение.

Или за липсата на такава, за това е и изказано мое мнение по-горе. Това е позицията ми. За мен, човек от едно семейство, който не отиде на погребение на близкия си, нито го уважава, нито нищо. Мога да приема само и единствено причини като да е много далеч човека, примерно в Нова Зеландия или ако е жена и е бременна в напреднал месец или с някаква кофти болест.изказва.
Всеки си има мнение, авторката е попитала за нашето, всеки си го изказва.

Мнението ми за тези вярвания е, че са изключително глупави и наивни.

Всеки има право да вярва в каквото иска и в каквото му носи утеха.

Абсолютно!!! На моя близка приятелка баща и почина, тя тъкмо беше завършила училище и някакви баби ридаеха близо до нея "клетото сираче, какво ще прави само толкова младо и тн., 5 мин. по-късно си говореха за кокошки

Аз бих те посъветвала да отидеш дори за 2 минути, запали свещ, изкажи съболезнования на близките и си тръгни, защото вероятно след време ще се обвиняваш, че не си отишла.
Моят дядо преди да почине майка ми ми казваше отиди го виж за последно, а аз не отидох защото ми беше много мъчно да го гледам така (отиде си от рак последните му дни бяха доста мъчителни,  със страшни болки и на морфин), е 12 години по-късно още не мога да си го простя, че не отидох. На погребението му собствения му брат не дойде и до ден днешен роднините ми не говорят с него...

Много точен коментар. Това казвах на брат си преди 3 дни, че ще правим на мама 3 месеца в събота. И той иска да вика пак близки, пак да прави подавки, да поръчва пита и жито. И му казах, че това са просто някакви измислени ритуали, наложени от религията, за да печелят всички пари. Така се мисли, че с тези ритуали се преодолява мъката. Но не е така. Починалият си е починал, дори да направиш диамантен паметник на гроба му. Той нищо не разбира и вече не е на този свят. Все едно не е съществувал на този свят.