На 8-9 колко да съм се чувствал мъж заради тва и колко да ми е било нивото на развитие?
- Публикувана: 21 септ. 2024, 11:34 ч.
- Последно мнение: 1 окт. 2024, 12:22 ч.
Мъжът ми намеква за малкия ми бюст и евентуално слагане на силикон
Е, отразило ти се е, естествено. След като са те нападали, си си търсил сам жертви, които ти да нападаш. Повтаря се цикълът.
Хората, като тръгнат да се защитават, ги удря свръхкомпенсаторният механизъм и често стават по-нападателни, отколкото предполага ситуацията. Особено ако дълго време си търпял, после с години си на тръни срещу света.
Имам приятелка, която не знам къде е расла, какво е правила, ама все някакви хорър истории ми разказва. Като дете й чупили очилата, късали обувките, някакво момче я замервало с камъни, защото му казала, че го харесва (???). Най-бруталното, което още ми е трудно да си го представя, е как като майка й почива като е още пубер, гамените звънят у тях, за да й говорят как нищо чудно, че с такава дъщеря майка й е умряла и някакви такива (?????). В столицата ни се случва това, не на някое забутано място.
Трябват зрели възрастни, за да се коректив, малко дете просто не може адекватно да се справи с такива ситуации. И за съжаление много често става точно като при rf22, където учителката му първа го е наранила.
Хората, като тръгнат да се защитават, ги удря свръхкомпенсаторният механизъм и често стават по-нападателни, отколкото предполага ситуацията. Особено ако дълго време си търпял, после с години си на тръни срещу света.
Имам приятелка, която не знам къде е расла, какво е правила, ама все някакви хорър истории ми разказва. Като дете й чупили очилата, късали обувките, някакво момче я замервало с камъни, защото му казала, че го харесва (???). Най-бруталното, което още ми е трудно да си го представя, е как като майка й почива като е още пубер, гамените звънят у тях, за да й говорят как нищо чудно, че с такава дъщеря майка й е умряла и някакви такива (?????). В столицата ни се случва това, не на някое забутано място.
Трябват зрели възрастни, за да се коректив, малко дете просто не може адекватно да се справи с такива ситуации. И за съжаление много често става точно като при rf22, където учителката му първа го е наранила.
Да, някои типажи хора, като го конфронтираш за насилието, което оказват върху хората, илизат със соб стори как те са били тормозени и им е повлияло.
На мен пък никога не са ми се подигравали, макар че бях заобиколена от деца на много богати родители, което си е предпоставка. Явно интелектът все пак играе основна роля. Сега много по- често съм заобиколена от прости и арогантни селяндури, които осмиват възпитаните хора.
На мен пък никога не са ми се подигравали, макар че бях заобиколена от деца на много богати родители, което си е предпоставка. Явно интелектът все пак играе основна роля. Сега много по- често съм заобиколена от прости и арогантни селяндури, които осмиват възпитаните хора.
Явно сте расли в доста по- добра среда от мен, но аз не съм имал такава възможност. При нас средата беше много по агресивна, ако не се защитаваш много лесно щяха да те смачкат.
Онази случка с учителката също изглежда много ми повлия, сега като се замисля, макар че я бях позабравил. След като я нарекох к***ва спря да ме обижда, но въпреки че се защитих съвсем адекватно на поведението и, тогава на 8 години не разбрах добре какво се случва, нашите ми се караха много, не помня даже дори дали им разкарах всичко и ме беше срам от случилото се. Отрази ми се много негативно следващите години в комуникацията с момчетата, онази групипка момичета от класа ми мисля повече не се занимаваха с мен или не помня точно. Една от тях обаче беше по пълна и като и напипах слабото място следващите години ми беше редовна жертва.
За другото вече го написах съвсем ясно, кой как се познава си е негова работа. Неприятни, докачливи и тънко обидни хора обикновено са отлъчени от колектива така да се каже и често са обект на подигравки. Защото са неприятни, а са неприятни защото са обект на подигравки и са отлъчени. Факт. Малко като яйцето и кокошката. Това в по ранна възраст, предполагам на работното място просто никой не се занимава с тях, при моите бачкарори обаче е било бетер детската градина, а в други среди нямам преки наблюдения
Онази случка с учителката също изглежда много ми повлия, сега като се замисля, макар че я бях позабравил. След като я нарекох к***ва спря да ме обижда, но въпреки че се защитих съвсем адекватно на поведението и, тогава на 8 години не разбрах добре какво се случва, нашите ми се караха много, не помня даже дори дали им разкарах всичко и ме беше срам от случилото се. Отрази ми се много негативно следващите години в комуникацията с момчетата, онази групипка момичета от класа ми мисля повече не се занимаваха с мен или не помня точно. Една от тях обаче беше по пълна и като и напипах слабото място следващите години ми беше редовна жертва.
За другото вече го написах съвсем ясно, кой как се познава си е негова работа. Неприятни, докачливи и тънко обидни хора обикновено са отлъчени от колектива така да се каже и често са обект на подигравки. Защото са неприятни, а са неприятни защото са обект на подигравки и са отлъчени. Факт. Малко като яйцето и кокошката. Това в по ранна възраст, предполагам на работното място просто никой не се занимава с тях, при моите бачкарори обаче е било бетер детската градина, а в други среди нямам преки наблюдения
Т.е. ти не помниш с каква причина са те "нарочили" МОМИЧЕТА и то, не помниш какво точно ти е казала и направила учителката, не си разбрал добре какво се случва обаче си се защитил много АДЕКВАТНО, като си нарекъл учителката си "курва"?
Няма подходяща ситуация, в която да си в правото си и да е адекватно да наричаш така учителка, във възраст, в която учителката, освен че преподава, е длъжна и да контролира поведението на подопечните си, да наказва виновните и пр. Разглезено същество, на което много тежко му се отразило нещо, което даже не го помни и вероятно го е провокирал, но смята, че е нормално да обижда години наред някоя за килограмите ѝ.
Вече не се изненадвам защо пишеш в бг-мама. Мъжете сигурно много не те търпят да им се отваряш.
90те не бяха приятно място за порастване от тази гледна точка и агресията във всички форми и видове беше ежедневие.
Покрай работата на баща ми, се е налагало да сменям градове и училища, среда без агресия не съм виждала.
Надявам се все пак, сега да възпитаваме емоционално интелигентни деца.
Покрай работата на баща ми, се е налагало да сменям градове и училища, среда без агресия не съм виждала.
Надявам се все пак, сега да възпитаваме емоционално интелигентни деца.
Явно сте расли в доста по- добра среда от мен, но аз не съм имал такава възможност. При нас средата беше много по агресивна, ако не се защитаваш много лесно щяха да те смачкат.
Онази случка с учителката също изглежда много ми повлия, сега като се замисля, макар че я бях позабравил. След като я нарекох к***ва спря да ме обижда, но въпреки че се защитих съвсем адекватно на поведението и, тогава на 8 години не разбрах добре какво се случва, нашите ми се караха много, не помня даже дори дали им разкарах всичко и ме беше срам от случилото се. Отрази ми се много негативно следващите години в комуникацията с момчетата, онази групипка момичета от класа ми мисля повече не се занимаваха с мен или не помня точно. Една от тях обаче беше по пълна и като и напипах слабото място следващите години ми беше редовна жертва.
За другото вече го написах съвсем ясно, кой как се познава си е негова работа. Неприятни, докачливи и тънко обидни хора обикновено са отлъчени от колектива така да се каже и често са обект на подигравки. Защото са неприятни, а са неприятни защото са обект на подигравки и са отлъчени. Факт. Малко като яйцето и кокошката. Това в по ранна възраст, предполагам на работното място просто никой не се занимава с тях, при моите бачкарори обаче е било бетер детската градина, а в други среди нямам преки наблюдения
Онази случка с учителката също изглежда много ми повлия, сега като се замисля, макар че я бях позабравил. След като я нарекох к***ва спря да ме обижда, но въпреки че се защитих съвсем адекватно на поведението и, тогава на 8 години не разбрах добре какво се случва, нашите ми се караха много, не помня даже дори дали им разкарах всичко и ме беше срам от случилото се. Отрази ми се много негативно следващите години в комуникацията с момчетата, онази групипка момичета от класа ми мисля повече не се занимаваха с мен или не помня точно. Една от тях обаче беше по пълна и като и напипах слабото място следващите години ми беше редовна жертва.
За другото вече го написах съвсем ясно, кой как се познава си е негова работа. Неприятни, докачливи и тънко обидни хора обикновено са отлъчени от колектива така да се каже и често са обект на подигравки. Защото са неприятни, а са неприятни защото са обект на подигравки и са отлъчени. Факт. Малко като яйцето и кокошката. Това в по ранна възраст, предполагам на работното място просто никой не се занимава с тях, при моите бачкарори обаче е било бетер детската градина, а в други среди нямам преки наблюдения
Т.е. ти не помниш с каква причина са те "нарочили" МОМИЧЕТА и то, не помниш какво точно ти е казала и направила учителката, не си разбрал добре какво се случва обаче си се защитил много АДЕКВАТНО, като си нарекъл учителката си "курва"?
Няма подходяща ситуация, в която да си в правото си и да е адекватно да наричаш така учителка, във възраст, в която учителката, освен че преподава, е длъжна и да контролира поведението на подопечните си, да наказва виновните и пр. Разглезено същество, на което много тежко му се отразило нещо, което даже не го помни и вероятно го е провокирал, но смята, че е нормално да обижда години наред някоя за килограмите ѝ.
Вече не се изненадвам защо пишеш в бг-мама. Мъжете сигурно много не те търпят да им се отваряш.
Явно не са се променили много нещата от тогава
В доста агресивна среда и аз съм расла, но съм го преживяла. Не съм се подигравала на други деца и хора, защото имам травми, че еди кой си се е подигравал на мен. Смях се със сълзи на подигравки към един съученик заедно с другите, а той се разплака. Години след това съм съжалявала, че не го защитих, а се включих по този начин.
Мисля, че моята среда даже е била по-агресивна(дивата провинция). Подигравчиите, както казах си ги пребиваха. Забелязала съм, че който много му знае устата, се насира от страх после при заплаха от ответен удар(физически или остро вербален).
Някога им викахме "гадняри и комплексари" на тези, които винаги си намират с кой да се подкачат. И бяха изолирани. Нищо не се е променило и в сегашната ми среда. Неприятните хора не са желана компания (ако са много настоятелни някой ги бие и тях в болното място и свиват перки - а след това са низвергнати).
Мисля, че моята среда даже е била по-агресивна(дивата провинция). Подигравчиите, както казах си ги пребиваха. Забелязала съм, че който много му знае устата, се насира от страх после при заплаха от ответен удар(физически или остро вербален).
Някога им викахме "гадняри и комплексари" на тези, които винаги си намират с кой да се подкачат. И бяха изолирани. Нищо не се е променило и в сегашната ми среда. Неприятните хора не са желана компания (ако са много настоятелни някой ги бие и тях в болното място и свиват перки - а след това са низвергнати).
Ами аз в предучилищна възраст и в малките класове носех очила. Не ги носих достатъчно, защото ме биеха, по-големи от мен ученици, подиграваха се, чупеха ми рамки и стъкла, а не бяха евтини, и вместо да ме бият и майка ми да се ядосва, че скъпи очилата, спрях да ги нося. Съответно останах с не коригирам зрителен проблем, който не може да се коригира в по-късна възраст. Към 5-6 клас, като бях, спряха да ни тормозят, и мен, и останалите, не защото комплексите ни са намалели или са се увеличили, а защото ги преместиха въпросните побойници в ТВУ или спортното училище. Единият беше ритнал видимо бременната класна в корема.
От по-късните класове не мога да се оплача. Минаха комфортно. В 5. клас започнаха и да ни разделят по успех за ученето на чужд език. По-късно формираха и отделни паралелки, пак по успех и поведение. Най-тежките случаи, като казах, отидоха в ТВУ или Спортното, по-леките в професионални паралелки, които учеха в сграда, доста отдалечена от основната сграда на училището, та реално не се засичахме с тях нито в междучасия, нито на връщане от училище, ако не решат да обикалят специално по заобиколен маршрут. Та за мен средата се формира от хората в нея.
Имаше такива неща и всеки се е научил да се справя. Ролите също се разменяха често, нормално беше момчетата да се бъзикаме много помежду си. Един от най близките ми приятели първоначално се бъзикаше много и брутално с мен, даже сме се били, после му намерих цаката и на него, спуквах го от бъзици брутално, после станахме големи приятели в последните класове и в квартала след това.
Имаше го и това, за което говоря, учител да нарочи някое от децата и да го тромози, знам случай където в 6-ти клас едно момче набило друго, което се оказало дете на приятелка на класната му. И го оставила да повтаря въпреки че бил отличник, след което зае***ва училището, тръгва по лош път с кофти хора и наркотици, до колкото знам не доживя до пълнолетие.
Мен много пъти са ме били учители, ама винаги е било заслужено или дори изпросено, така че не ми е повлияло по никакъв начин, но онази случка от втори клас, която дори бях забравил и майка ми я припомни наскоро беше доста негативна за мен.
Имаше го и това, за което говоря, учител да нарочи някое от децата и да го тромози, знам случай където в 6-ти клас едно момче набило друго, което се оказало дете на приятелка на класната му. И го оставила да повтаря въпреки че бил отличник, след което зае***ва училището, тръгва по лош път с кофти хора и наркотици, до колкото знам не доживя до пълнолетие.
Мен много пъти са ме били учители, ама винаги е било заслужено или дори изпросено, така че не ми е повлияло по никакъв начин, но онази случка от втори клас, която дори бях забравил и майка ми я припомни наскоро беше доста негативна за мен.
