Баща на 50

Ами и аз го знам че стареца си плаща сам старческия дом с пенсията му.

А пък детето ако е още студент и той може да поработва (даже го смятам за по добре) и да си учи.

Зависи. Ако е държавен дом таксите са по-ниски и старците си ги плащат с пенсиите, но ако е частен и особено някакъв по-специален - напр. за хора с деменция, таксите са убийствени.
Във всеки случай не е ок да си на 25 години с родители на 70.

Баща ми е роден, когато неговият баща е бил на 52 г. Починали са и двамата с майка му, когато е бил между 20 и 30 г. Единият в болница, другият в старчески дом, но той не знае точно от какво са починали. Явно не са го ангажирали много. За тях освен да е било кофти, че не могат да очакват много помощ от момчето, което си учи висшето в друг град. Е, едно време не е трябвало те да издържат него или той тях, предполагам някои неща като образование и здравеопазване са били безплатни около 1970 г.

Имала си баба на 20 и пишеш в този тема как нямало проблем човек на 20 да има родител на 70.
Голяма част от хората тук явно не са имали болни или умиращи родители, след като с такава лекота говорите за старчески домове. Ходенето по лекари, за да си спасяваш родителя, е невероятен стрес и може да го върши само човек, който го обича. Тогава парите трябва да ги вадиш без да мислиш много, а не да се чудиш дали да ги даваш за малкия процент шанс да го спасиш.

Ами, близък човек на 70, с който и съм живяла заедно. Дали е майка, баба или леля - ако умираше или виках линейки, щеше да е все едно. Тя за щастие доживя до 92. Иначе щеше да ме заболи не по-малко от това, ако беше починала майка ми.

Ох, буквализми, буквализми... Никой не е длъжен да гледа родители си като остареят. Обаче както написах на 20 е хубаво да си на купон след лекции и да мислиш кога ще се видиш с новото си гадже, а не главата ти да е заета с мисли, че баща ти е на 70+ и в болница с инсулт, а майка ти се чуди откъде ще вземе пари да се разплаща за лечение и после ще го гледа на легло... Или викате децата като пораснат, не мислят за добруването на родителите си. Де да знам.. аз постоянно мисля майка ми как е и се притеснявам за здравето й. Иначе тази черногледа картинка може да се случи и на 35 годишни хора, ама някак статистиката клони към 70 годишните.

Пък относно старчески домове... тука не е Америка, да живеят в бяла спретната къщурка и да имат басейн. Всички знаем колко са скъпи и колко мизерни. А този студент със стипендията ли си ще плаща за старчески дом или ще бачка на 3 места, за да върше бюждета. Много утопични и идилични картинки описвате, но реалността е съвсем друга.

Защо не както се чувствах аз на 40 и 40+ с майка на същата възраст и баща на 78 и 80г - много добре???? Родителите ми работеха, пътуваха, танцуваха, а единият и за гадже се замисляше (те са разведени). А, и на 85-92г все още живеят в България и двамата, в различни градове. Миткат насам натам. Последният път, в който видях сурат на родител на живо беше преди повече от 8 години. Оттогава никой от тях не е пожелал да ме посети или аз да ида да го видя. Все са заети. Никога с нищо не са ме ангажирали.

Да, има състарени, грохнали хора на 40, 50 и 55г, но на тях не им минава през ума да правят деца. Тези обикновените, отруднените, които давате за пример живеят живота си в по-тесни рамки и обикновено са привършили с женене и детеправене на 45г, а някои са и баби. Авторката едва ли иска още едно дете от грохнал.

Мъжът ми вчера игра бадминтон с дъщеря ни. Аз не ходя, но аз и на 15 и на 20г не се интересувах от бадминтон. Майка играеше с децата тенис и бадминтон на 70  и 75г.

От бабите ми и дядовците, които починаха преди 15-20г само единият ми дядо се залежа 2-3 месеца и го гледаха баба и майка. Можеше и в болница да иде, но те искаха да са с него през последните му дни.

Писа се как изглеждат старите родители - всякак. Род Стюарт има малки деца. Не знам как им изглежда на тях, но на снимките с дъщеря му, която е направил на 20г изглеждаше като малкия и брат.

Аз не твърдя, че е супер да правиш бебета на 40 и 50г и също не бих родила от 50г мъж заради рисковете от увреждания на плода и за моето здраве. Дадох шеко различна гледна точка и описах частен случай на дъщеря на 30 и 40г.

Моя братовчедка загуби мъжа си в катастрофа. Беше млад. Не можеш да предвидиш всичко.
Но няма лошо да опитваш.
Впрочем десет години разлика между 35-40 (твърде много хора стават родители на тази възраст) и 45-50 не е толкова много. Можеш да се сбабичосаш и да почнеш с линейките и на 60 със същия успех, както и друг на 70. Тъй че, каквото е писано.

Мен лично не би ме интересувало мненнието на децата. И 35-годишен, с ген за ранно побеляване, може да бъде наричан дядо от тях.
По отношение на болести - има млади хора със здравословни проблеми, хронични или след инцидент, които изискват грижа, както и възрастни, които са си на крак до последно.
За смъртта, също е много относително. За там няма ред. Имам познати, останали без родител/и още като деца, така и с по-възрастни родители, загубили ги в 40-те ("децата" бяха толкова).

Няма значение и дали е жизнен и има енергия да скача, тича, обикаля по планини. По-скоро е важна нагласата на човека до теб. Той може да е много енергичен, но да иска да си използва енергията за друго. С мъжа ми сме горе долу на тази възарст (46 и 49 г.), чувстваме се млади и жизнени, но не ни се занимава тепърва с бебета. Имаме едно дете, пълнолетно вече. Харесва ни да се наслаждаваме на свободата и живота. Животът е кратък, никога не знаем докога сме на този свят и какво ни чака напред. Не се оплакваме от отглеждането, изживяхме си пълноценно детските радости, но сега искаме малко време за нас.

Вие вече имате дете на около 5 г., ще навърши пълнолетие, когато той стане на 60. Евентуалното бъдещо бебе, тогава тепърва ще навлиза в "забавните" тийн години. Аз не бих си го причинила, освен ако не сме се събрали късно и нямаме друго дете. Но хората са различни и за друг това не проблем. Поговори с него, нека той каже как усеща нещата.

Старчески дом, плащан с пенсията?! Това в коя по-точно България е?

За България не знам но на запад е така. Защото се спомена Германия, Франция и тн.
Аз живея в Австрия и никой не гледа болни родители, всичките са в дом (ако не могат самостоятелно да се обслужват де) и домовете са много хубави, изобщо не може да се каже че хората са зле там.

В Австрия не знам как е, но в Германия ако на възрастния не стига пенсията, а децата са с определен доход “над” си плащат много прилично.
Първо, темата не е затова, второ, да се сравнява България със Западна Европа е обидно за хората, които гледат болни близки в милата родина.

Има общински старчески домове в почти всеки областен град, където таксите са ниски и повечето пенсионери ги покриват с пенсията. Разбира се, условията не са много добри, но те пенсионерите обикновено не живеят в лукс и в собствения си дом.

Аз съм на 50 и не бих могла да гледам бебе в момента. Родих малкото си дете на 43, което за мен е много късно, но така се стекоха обстоятелствата. Ако е зависело от нас, щеше да е по-рано

Повечето хора пишат предимно за евентуалните финанси дали ще стигнат. Аз бих казала - не са само финансите. Те са задължителни, но трябва и много енергия. Моята намалява и аз си я пестя Само във форума чета как 50 годишни са във вечен подем и по-свежи от тези на 30 г. Ха дано, ама надали
Ако имате ентусиазъм - и на 60 не е късно

Невена, като те чета с теб живеем в ралични светове. Аз последните 4 години помагах в последните им битки и погребах 3 баби и 2 близки над 75 години и с голям мерак ще се запозная с 92 годишния ти миткаш баща. Защото силно съм убедена, от опита си, че миткането е до магазина най-далеко ...
Ти все ни убеждаваш как старите мъже 60+ се скъсвали от секс повече от 20 годишните, всички живеят минимум до 95 ядящи кроасани със свои зъби, пръщящи от здраве, дух, енергия и похот, покоряващи върхове, играещи тенис с Григор Димитров ежедневно, екскурзия след екскурзия, защото освен за лекарства явно пенсии имат и за круизи и въобще само чакам Уили Уонка да заподскача в тази фантазия. А що са в старчески дом, като са толкова ок не става ясно - явно е курорт.
Само, че дори актьора на Уили Уонка - Джони Деп е видимо остарял и грохнал /въпреки, че ми е любим/ мъж на възраст и това е живота! Колкото и да отричаш остаряването и да се опитваш себе си ли, нас ли да увериш, че е по-прекрасно от младостта то ние също сме в това изживяване и не е по-добре.