Августовски бебета 2024

  • 21 638
  • 776
  •   1
Отговори
# 75
  • Мнения: 2 311
С близнаците почнах да правя режим на съня чак около регресията в 4-ти месец.Там важното беше просто единия буден ли е будиш и другия .. че ставаше какафония , а си ги гледах по цял ден сама.
И както бях силна вилна , че 2 бебета съм гледала , женското от които беше с колики до 5-ти месец , инат и до ден днешен, ей го на третото ми разказва играта.
Почти не спи спокойно през деня , реве като е гладен , суче много малко от мен , дохранвам с шише.Реве и като се наяде , явно го боли.Абе по цял ден неговите капризи изпълнявам.Нямам време да се изцедя дори и съответно кърмата намалява.
Решила съм да не се самобичувам , каквото стане.
Вече се смее , гука , но това да откраднати моменти.През повечето време плаче и на знае какво иска.
Иначе с интервалите на будуване е много лесно, бабите преди ме изяждаха с парцалите , че видиш ли как бебета ще следват интервали.Ами после ми благодаряха като им ги оставях , защото заспиваха за 10 минути ,  без дундуркане и разнасяне.
Най-много спяха в количката , защото на мен ми беше лесно да приспивам така двама едновременно.
А бебчо сега не обича особено количката , сега май никъде не обича.Дано нещата се променят , подозирам , че има някакъв скок в растежа в момента.
Ох , много дълго стана , но непоискан съвет.Не бъдете толкова стриктни, не правете всичко на всяка цена, забравете за нещата които сте се заричали да не правите преди да родите.Наслаждавайте се , гушкайте си бебетата , че порастват за секунди.
Каката и баткото вече ми се струват гиганти и такава носталгия ме тресе.🥹

# 76
  • Мнения: 291
Здравейте, понеже загубихме нашето покривало,знаете ли къде мога да намеря същото

# 77
  • Мнения: 464
Момичета, вие вече пътувахте ли с бебетата? Някой знам, че са. “Показахте” ли го ?
Решихме след ваксината другата седмица, да заминем за уикенда при моите родители. Там ще са и баба и дядо ми и сестра ми. Като цяло най-големия бацилоносител е каката и тя си ходи на градина. Ама някак свито ми дали да ходим при толкова хора - в една къща ще сме, макар и голяма. Каката е ковид бебе и беше яка изолация, тежко беше и сега не искам пак да треперя ама… не знам вече аз ли съм се побъркала или… не го водим никъде, с никого не се виждаме ако не е в парка. Даже на заведение на открито не сядаме, че има близки маси. В магазин с него не влизам, дори кварталния. Вие толкова ли ги пазите ?

# 78
  • Пловдив
  • Мнения: 16 240
Никак по-специално не го пазя. От изписването е навън. Ежедневно прибираме баткото от градина, уикендите сме с приятели навън. Вкъщи идват хора - същите, с които по принцип се виждаме. Погачата я правихме на заведение, за да не се занимавам с хамалогията по посрещане.
Максимално използвам хубавото време за навън, като не посещавам /или се случва изключително рядко/ единствено детските площадки, защото ги ненавиждам.
Ежедневно пътува в кола.

# 79
  • Мнения: 220
О, ние сме постоянно навън. Вярно, че живеем в село, ама и тука има хора 😀 които само надничат и досаждат, ама вече не им обръщам внимание, то си е събитие тук. Четвъртото бебе за последната година 😀 Та от тая гледна точка не се пазим. На закрито не се събираме все още, освен бабата, с която доста време прекарахме заедно. Сега сме сами и гости само на двора приемаме 😀

# 80
  • Мнения: 464
Аз по-скоро за на закрито имах предвид. По паркове и на двора сме и ние. Но сега ще сме в къща заедно с още 6 човека. Те всички са отговорни и ако някой е болен или ее съмнява ще каже, ама то понякога пренасяш просто. Наще са и ваксинирани с коклюш, баба ми и дядо ми никъде на ходят освен до магазина… ама някаква лека паника ми е. Пък ако е нерационална или прекалена не искам да и се оставям, защото така бях с каката и не ми беше ок. Тамън се отпуснах с нея и сега пак… от родителството това най- много ме бута мен.

# 81
  • Мнения: 454
Събираме се и на закрито. От първия ден периодично идва акушерката ми, която сещате се, посещава и други семейства, много знам аз дали някъде някой е болен. Откакто се е родил нещо моя мозък дава на късо и не мога да ида да напазарувам като преди за седмицата ами ходя всеки ден (някой път и по повече от веднъж), в повечето случаи с бебето, често и с баткото. Водила съм го и в градината да взимаме баткото. Събирахме се и с приятели и вкъщи и на гости. Баткото падна и си беше ударил носа, мм се съмняваше, че е счупен, а мм беше болен същевременно, така че ходих аз с двете деца в болницата първо в детското после в спешното общо 4 часа общо.

# 82
  • Мнения: 2 234
Не се притеснявайте, пътувайте си. Аз разсъждавам така, опазихме се от коклюша, независимо дали е имало, или нямало риск, но това ми се струваше сериозно нещо. Оттам нататък разумни срещи ми се струват ок. Няма да се изолираме, я. И при нас, върлуват вируси, моя мъж също е болноват, на мен ми дращи гърлото, но засега няма поводи за притеснение с малките. Направиха 2 месеца. Все още излизам доста рядко с количката, макар че много ни харесва. Не остава време или малко се разместват кърменията и се сдобивам с по някоя бучка в гърдата, която после разкарвам 2-3 дни. Последната доста ме стресна.

# 83
  • Мнения: 2 821
Пазарувам си с нея, а в яслата на баткото ходи всеки ден като го прибираме(в слинга е, по-големи бацилчета от деца в яслена група здраве му кажи.
Аз навън кърмя, че иначе не знам как ще изведа баткото вечер, мъжът ми работи до късно през ден. Трябваше ми 1-2 пъти да се пречупя и сега не ми дреме хич.

# 84
  • Мнения: 658
Август-мами, понеже родихте, някои и преди 2 месеца вече или дори през Юли, моля някой, който е преминал през същото, да ми каже, че след раждането това носене на тежест и ходене като спънат кон, ще премине в по-активно състояние 🙏🏻🤦🏼♀

Не знам вече! Физически съм добре, а в същото време, бременността (да сме живи и здрави) е най-трудното физическо състояние, през което съм преминавала досега. Просто много тежи, килограмите спрях да ги следя след +15, нос винаги запушен, иначе продължавам да правя неща и да ходя някъде всеки ден. Усещам, че е време за почивка, но чак не ми се ляга, като знам как трудно е ставането.

Ума ми започва да ми прави номера, че все така ще е 🤦🏼♀ Ей, на, почти сме вече Октомври, термина ми е на 26ти, пък енергия от къде ще дойде не знам.

За промените в тялото, знам, че ще са красиви някой ден, жената е женствена, след ката стане майка много повече, обаче дотогава… Досега стоически и с интерес наблюдавам промените, дори и качването на кг, ама те вече краката ми станаха ката Мишелинчета, с почуда откривам целулит пък съм нямала никога.

И най-вече, работа ме чака като се роди бебето. Как се скача от положение на да не се повтарям, ама спънат кон, до активна мама? 🤔 Или затова казват, че възстановяването е 6 седмици, може пък природата да го е измислила…

# 85
  • София
  • Мнения: 600
MayaJane, напълно отминава, дори се забравя. Аз родих на термин и последните две седмици съм плакала крокодилски сълзи колко ми тежи, боли, не можех да спя, киселини от всичко, абе ужас! Тогава казвах, че не помня какво е да не си бременна. Сега не помня какво е да си с голям корем и всички дискомфорти. Много бързо минава и се забравя, дръж се. Аз макар и след секцио (трудно възстановяване), месец и половина след операцията се чувствам по-добре от всякога.

# 86
  • Мнения: 658
MayaJane, напълно отминава, дори се забравя. Аз родих на термин и последните две седмици съм плакала крокодилски сълзи колко ми тежи, боли, не можех да спя, киселини от всичко, абе ужас! Тогава казвах, че не помня какво е да не си бременна. Сега не помня какво е да си с голям корем и всички дискомфорти. Много бързо минава и се забравя, дръж се. Аз макар и след секцио (трудно възстановяване), месец и половина след операцията се чувствам по-добре от всякога.

Kuklichka, 🙏🏻🙏🏻🙏🏻🙏🏻 Благодаря! Това ми трябваше да чуя, особено колко добре се чувстваш след трудно възстановяване след секцио 👏🏻👏🏻👏🏻🤗

# 87
  • Мнения: 538
Аз си ходя навсякъде с малкия, квартални, Лидл, Кауфланд.. питката също правихме на заведение. Просто не давам да го взимат и пипат.

# 88
  • Мнения: 475
Веднага ще ти мине, Мая Simple Smile Като няма накъде, ще скачаш от и на леглото като планинска коза. Мен ме болеше от шевовете, ама като няма кой друг, сядаш, ставаш, клякаш, ходиш бързо по коридорите, защото сопнат персонал те препира. А вкъщи, майка ми не вярваше, но сама ме видя как де въргалям по спалнята като панаирджийска мечка, за да стигна до бебето или да взема нещо по-бързо.

На мен обаче сега ми дотежава. Малкият е почти 5 кг и вече се озорвам да го местя, а той нещо свикна да е на ръце и се сърди - нито спи, нито яде. Чакам си прословутия шезлонг...

А като си дочакам и килимчето, се мятаме на него и там да се търкаляме цял.ден.

# 89
  • Мнения: 1 601
Мая, аз изкарах една изключително безоблачна бременност, ако не броим ужасяващата диагноза, която получих преди да разбера, че съм бременна. Но това са две съвсем различни неща. Реално, последните 2-3 седмици преди секциото започнаха да ми се подуват краката и да приличам на бухтичка. Това подуване продължи 2 седмици след раждането. И една сутрин просто изчезна все едно никога не го е имало. И също като кукличка, и аз никога не съм се чувствала по-добре от сега - когато не съм недоспала Simple Smile , се чувствам преизпълнена с енергия. За съжаление коремът ми се прибира доста по-бавно от моите очаквания.

Да се похваля последно: моят наследник реши тази нощ да прояви човещина към мен - остави ме да спя цели 5 часа и половина без прекъсване. Какво последва след това е тема на друг разговор Simple Smile

Маги, пропуснала съм вероятно, но какво килимче си поръчала?

Общи условия

Активация на акаунт