Къща на село - необходимост, мода или набутвация?

  • 51 320
  • 1 243
  •   1
Отговори
# 105
  • Пловдив
  • Мнения: 20 681
След като къщата с родителите си остава и е в същия град, ти всъщност имаш повече от тия, дето са в къща със свекъри, ама нека питат, да се намират на питане. Grinning

Приятелка на свеки живееше дори в апартамент на село - имаха, мисля, и наследствена къща там, но обща със сестра и, и апартамент в града, където живееше основно синът и, та жената явно беше намерила начин да е сама за не много пари и без много грижи за поддръжка на къща.

# 106
  • София
  • Мнения: 19 381
Много ми допадна мнението на Тина.
Явно самата аз съм разглезена от това, че всичко ми е на ръка разстояние. Под блока имаме супермаркет, магазин за всякакви лакомства, аптека, железария, плод и зеленчук, зъболекар, нашата кантора. До блока имаме сладкарница, кафене и пицария. Под съседния блок има още една аптека, Лили, баничарница. На съседните улици, но в равен радиус, имаме Лидл, Фантастико, 345, 2 Т маркет-а. До нас има 2 парка, на 1 спирка с трамвая има още един, а на 100 метра е входът на метрото. Децата ги взима училищният автобус на 50 метра от блока. Сестра ми е в съседство и мога да разчитам на нея дори и само за компания. На съседната улица е басейнът, в който плувам. Фитнесът ни е през 3 блока, а тенис кортовете са от другата страна на единия парк (5 минути бързо ходене или 15 бавно). Кола реално ползваме за извън града или при спешност.
Може би затова така и не успях да свикна с къщата и не се осмелих да пробвам по-дълъг живот в нея.

# 107
  • Мнения: 1 117
И аз съм на мнението на Tina - всичко ми е на метри разстояние и веднъж видяла такъв живот, не мога да свикна на никакъв друг. Не знам дали това е разглезеност или просто както свикнеш от малък, това ти е пътеводна светлина и занапред. Прави ме много спокойна това, че няма нищо фатално, ако съм забравила да напазарувам нещо важно, винаги мога да отида до денонощния магазин или аптека. А често ми се случва, аз съм разсеяна и може да обиколя района няколко пъти, връщайки се за какво ли не. Затова се ококорвам някой в отдалечен район (може и да не е село, вилните зони са същата работа) с гордост ми каже: "Ние пазаруваме за цяла седмица, не е необходимо да имаме магазини наблизо." Няма път в живота ми, в който да съм успяла да напазарувам за цяла седмица и нищо да не се е наложило да се купува допълнително.

Всеки има право да се мести където иска и където е щастлив, но вече ме плаши, че всеки втори иска да става модерен селянин. Сериозно, в обкръжението ми почти не са останали хора, които да мечтаят за цивилизация, всеки мечтае за дивата природа, без обаче да е добре обмислено, просто и те гледали нещо от типа на Боховците... Не отричам, че и аз гледам като хипнотизирана канали за живота на отшелници в селата и дори на живеещи в кемпери и каравани, но да има двама-трима души в реалния живот, които да познавам и да могат да живеят така. Малко ме дразни, че вече няколко приятелки се пробват да живеят на отдалечени места и естествено - разстоянието ни раздели Laughing, вече не се виждаме, само си пишем.

Съчувствам на Monii за тази ситуация, гадно е когато единият в семейството иска къща, другият - не:

Болна тема за мен...
ММ много иска къща в близост до София.
Сега е намерил една, с двор, около 250К, на 30 км. от Сф и ме побърква да я вземем.
Иначе имаме апартамент в столицата и работим там, но той иска да е като вилна къща на село и като се пенсионираме да се преместим.

# 108
  • Мнения: 22 658
Има голяма разлика дали хората имат избор или не.
Авторът поясни, че темата е за хората, които нямат достатъчно жизнено пространство в града, нямат пари за повече, но трябва да си решат екзистенциалния въпрос с жилището, и им се налага да видят какво могат да купят за 30-40 хиляди евро.

Тези, които имат собствен имот в града, имат възможност да го запазят и паралелно да купят вила, са съвсем друга бира.

# 109
  • Мнения: 19 561
Магдена, не, къщата е на село, което е на шест км от града.
И аз искам всичко да ми е близо.
За мен просто друг вариант няма.
И то ми е на буквално десет минути всяка точка и в града и в селото също.
Не съм шофьор и това не ми е от глезалък, а ми е много важно.
Така съм израснала и за мен е огромно удобство.
Не искам да ми отнема половин час да стигна до работа или училище(детска градина).
Не искам метро, автобуси и да ида на другия край на града ако ми трябва нещо.
Времето си не искам да губя в предвижване от точка до точка.
Две години пътувах по 70 км в посока за работа до София.
Ми не, мерси. Никакви пари не са ми по-важни от здравето, спокойствието и това да си гледам детето в спокойна среда.
Всичко е до навик. Аз така съм израснала.
Ако бях софийско дете нямаше да знам друго и нямаше да ми е проблем.
Но понеже десетина години съм живяла в София,гостувам редовно и в града на мъжа ми(който ми е много любим, но далече) и просто съм видяла кое ми харесва, кое не, как мога да живея и как искам най-вече да живея.
След време с ММ като остареем бихме се преместили в неговия град.
Техните са в къща от няколко години.
И да ви кажа, на главен път е и е по-шумно от в града🤣
Някога живот и здраве като стегнем това жилище имам ли възможност ще си купя нещо малко на морето, една стая повече не ми трябва.
Аз и в голяма европейска столица, най-лъскавата и хубавата няма да мога хора, честно.

А мен ме плаши повече, че селата замират, големите градове са претъпкани, задушаващи и все по-неприветливи и грозни.
Жал ми е селата, че пустеят.
Не го намирам за нормално и не смятам, че е плашещо, че хората искат да живеят по селата.
Кое му е плашещото? Ние сме селски народ, аграрна и селскостопанска държава.
Или поне били сме.
Не е ли по-жалко, че хубави малки градчета и села затъват и хората са принудени да идат другаде?
Не е ли по-важни да се оправи държавната политика, да имаме селскостопанство,ние сме държава с дадености затова, да има работа и в другите градове, а не само е трите най-големи?
Много често разсъждавам над тези въпроси. И все повече ме е яд на времето, в което живеем.
Защото няма начин да няма начин нещата да се променят.

Последна редакция: сб, 28 сеп 2024, 12:36 от Caroline_Bingley

# 110
  • София
  • Мнения: 295
И аз като Тина и Делта12 съм разглезена в това отношение. Всичко необходимо ми е наблизо, направо изпадам в ужас ако се наложи да ходя за нещо по-далеч от 5мин. Имам всичко необходимо около мен. Също съм разсеяна и все нещо забравям и би ми било ужасен дискомфорт да знам, че забравя ли нещо, то няма и как да го получа след това или трябва да чакам другия ден. Но всеки се нагажда според зависи. Ако се наложи, може би бих се мобилизирала и в другия вариант, тоест човек свиква. Но то си е до хората. Има хора ежедневно пътуват до работните места до 2ч отиване и толкова на връщане. Живеем в София, малка е, представете си един голям коспополитен град, където е хаос. Такива хора, които са ок с подобни условия ще ги видите и на по-безлюдни плажове, по кемпери, по забутани местенца и те нямат проблем с това. Аз им се радвам, защото това е голяма свобода. Ние, които сме свикнали по лесния начин, определено изпитваме огромен дискомфорт в такива ситуации. На мен ми затвориха клона на близката банка и сега трябва да ходя на 15 минути от къщи и постоянно мрънкам. Има хора, които сменяват по няколко транспорта, за да отидат някъде. И определено им се възхищавам за това. Както се казва - дупе знае 2 и 200.

# 111
  • Мнения: 1 117

А мен ме плаши повече, че селата замират, големите градове са претъпкани, задушаващи и все по-неприветливи и грозни.
Жал ми е селата, че пустеят.
Не го намирам за нормално и не смятам, че е плашещо,че хората искат да живеят по селата.
Кое му е плашещото?
Не е му по-жалко, че хубави малки градчета и села затъват и хората са принудени да идат другаде?
Не е ли по-важни да се оправи държавната политика, да имаме селскостопанство,ние сме държава с дадености затова, да има работа и в другите градове, а не само е трите най-големи?
Много често разсъждавам над тези въпроси. И все повече ме е яд на времето, в което живеем.


А смятате ли, че 10-12 къщи в селото, купени от хора, работещи ИЗВЪН селото ще го развият като населено място, колкото и луксозно да са направени? Майка ми е израснала в град от селски тип и мога да кажа, че част от чара на малкия град се криеше в това, че хората са работили в самия град, заедно, на едни и същи места, заедно са отглеждали децата си. Условия за това е имало, защото така е действал социализмът - развила ли са се такива микрорайони с идеята да има всичко там. Сега има няколко луксозни къщи на отшелници и няколко расторанта - и какво от това? Градът е трагедия, запада, няма никаква инфраструктура, когото и да съм водила всеки пита - какво ми хареса изобщо в този град. Нали и държавата трябва да направи нещо за тези населени места, да привлече хора да се заселят там. Какво като двама-трима души с частни бизнеси живеят на село и търчат за всяко важно нещо до града? Ще промени ли това нещата или просто двама-трима души ще дишат по-чист въздух и това е.

# 112
  • Мнения: 18 597
Израснала съм в къща с двор в центъра на града, всичко административно, културно и битово ни е на един хвърлей - не бих си го причинила, ако имам избор. Цялата грижа по къщата и двора е безумна загуба на време, а с годините и натежава. Ако се комбинира и с допълнителен път до града, освен пътя в самия град, напълно се губи ползата от евентуално по-ниската цена.
Създаването на селища винаги е следвало удобство и сигурност - вода наблизо, някакъв естествен природен релеф, горичка да си събереш дръвца, такива неща. Днес същото преследване на удобство и сигурност някои се мъчат да го изкарат признак на елементарност и мързел, от които трябва да те е срам, а всъщност е дефиниция на регрес.
За каналите в тубата, вероятно пари се изкарват, но много ми беше харесало изказването на една влогърка от САЩ за техните влогъри с ценностите и селските къщи. Нещо в духа на - не си мислете, че ще станете като тях, те са създали своя бранд и са милионери; вие обаче няма да бъдете и ще страдате.

# 113
  • Мнения: 19 561
Хич не им се възхищавам на тия с трите вида транспорт.
Съжалявам ги, защото това не е живот, това е физически много изтощително и си признавам, че не съм от тия дето ще го издържат.
Въпрос на навик е. Но не всеки може да го изтърпи. Пробвах се, не можах да издържа на такъв ритъм живот.
На запад пътуват по два часа и живеят в провинцията на спокойствие, тях също не мога да ги мисля.
Делта няма да го развият съботно-неделните селяни селото.
Аз не говоря за тях.
Аз говоря за истинско възраждане на селата, за каквото си мечтая.
Не за приходящи събота и неделя населяващи ги.😊

# 114
  • Мнения: 1 117
Ами...Каролин, много се надявам да има възраждане, но надеждите ми да се случи все повече умират. София, че е претъпкана - претъпкана е, но и Варна вече не пада по-долу. Иска ми се да се оползотворява цялата територия, но да не е от няколко случайни заселници, вдъхновени от Бохо лайф Grinning

# 115
  • Мнения: 19 561
Обичам Варна. Много ми е любима.
Не я познавам добре и вероятно представата ми е романтична.
Подозирам, че не бих живяла там в блок конкретно.
А и никога няма да забравя как веднъж обикаляхме центъра един час да паркираме.
Че ние в София толкова не сме обикаляли.

# 116
  • Мнения: 22 658
Нека да е мързел целогодишното редовно водоподаване и наличието на електричество дори, когато вали дъжд, в топлофицираното жилище. Също и пешеходният достъп до спешно отделение, денонощна аптека, Н броя добри детски градини и училища, специализирани магазини и т.н. Нека да съм мързелива, на мен така ми е много добре.

# 117
  • Мнения: 12 221
Аз не мечтая за възраждането на българското село, съжалявам. В смисъл, не съм лицемерка да си живея в града и да чакам някой друг да се прецака и да ходи да възражда селото. Щото то малко така се получава. Времената не са вече същите, всичко се развива. Никой не иска да ходи да копае от сутрин до здрач на нивата и да ходи с козите по баирите. Много романтично звучи, но ако ти е ежедневието няма да ти е така весело. Израстнала съм на село, най-хубавите ми години, защото съм била дете, но дядо и баба се скапваха от работа и грижи по двора, градината и стопанството. Щото то това е селото... нали не си представяте Кока Кола да отвори хъб в Долно Камарци и хората да си ходят там на работа на хладно в офиса и после да се прибират в спретната си селска къща..

# 118
  • Мнения: 19 561
Ама защо да се прецаква? Нали и на село живеят хора? Нали и там трябва да има живот.
Ами някои хора това си искат.
Нашето село е голямо. Има толкова много млади хора, живеят си в семейните къщи,всичко си имаме, деца се раждат и тук.
Хората не искат да живеят другаде.
Но и ти си права, защото много се работи на село. Като израстнал тук го казвам.
Баба ми и дядо ми се спукваха от работа.
И сега баба ми вече едва върви, има си болежки, ама не се спира да си чопка нещо по двора и градината. Начин на живот.

# 119
  • Мнения: 12 221
Тези деца, родени в селото няма да останат да живеят там като пораснат Simple Smile като вкусят от живота на големия град и всички яки неща, които предлага... иначе няма лошо, важното е всеки да се чувства добре. Просто коментирам, че в дневшно време възраждане на българското село няма как да има в истинския смисъл.

Общи условия

Активация на акаунт