Къща на село - необходимост, мода или набутвация?

Финансов.
Цените в София се повишиха, наемите също и пред младите семейства се изправя дилемата да се тъпчат в кутийка на края на града с децата или да вземат подобно решение, купуват къщи за по 40-50к, децата са на въздух, единият или двамата имат поне ден хоум офис, инвестират в реиновация на къщата и двора още 50-70к и така прекарват десетина години, докато децата станат тинейджъри. Тогава се сменят приоритетите, обичайно и доходите са различни и се стига до следваща стъпка.

Не можеш да живеят само заради едни финанси. Това само не е живота.

Което си е право, на цената на апартамент в София, може да си вземеш доста хубава къщичка около София.

Ще споделя и нашият мотив. Когато детето ми беше малко исках къща с двор, защото не ми се "обикаляха"  улиците и площадките. Да има свобода без да се налага специално да излизам. Тогава не го осъществихме и се бях отказала, но мъжа ми не. Той искаше свое място и когато ни попадна това, което ни устройва, го купихме без да се замисляме. Но нашето място е на 7 км. от града. Не живеем там, но всяка вечер лятото сме там.

Болна тема за мен...
ММ много иска къща в близост до София.
Сега е намерил една, с двор, около 250К, на 30 км. от Сф и ме побърква да я вземем.
Иначе имаме апартамент в столицата и работим там, но той иска да е като вилна къща на село и като се пенсионираме да се преместим.

Не го разбирам това с къщата и вечното изтъкване, че в София се пътува по час. Ами нали стигаш до София за 20 мин. и после още час до където трябва. Не е моето това, вечно в колата, нерви, път.
По-добре едно мезонетче, крайно или единствено на етажа и нито съседи чуваш, нито те интересуват. Пък на терасата си направи двор, ако това те вълнува.

Не е по-добре да живееш в тъпкан мръсен, дори и централен квартал на София, и да стигаш за 20 мин.
Ако стигам за 30 минути и живея в спокойно, красиво място, в което мога да се лендзя, както си искам гола и се пека дибидюс, да съм изолирана от човешки досади като шум и "ама искам само една такса за чистачка" и си имам пари, защо да живея в панелното блокче. При условие, че се събуждаш морава, слънце трева, спокойствие, правиш си кафе, не виждаш дебили от блока.
Кое не ви прави разлика?

Ми то и сега можеш.

е, чак в такава пустош нямате ли разни мечки, вълци, кърлежи ...

Искам всичко да ми е на една ръка разстояние и колата да я ползвам само за извън градски пътувания. Не желая да се качвам в кола ежедневно. Искам с един клик всичко да ми е на вратата, ако ми се счупи тирбушона за вино в 23 часа, за две минути да имам друг от денонощния магазин отсреща. Искам денонощна аптека на 5 минути пеша и вендинг автомат за детска кухня в магазина отсреща.
Може би става въпрос и за различни стандарти. Сам човек, с доходи, без нужда да ходи ежедневно на работа и без деца е едно. С деца съвсем друго.
Като заключение, според мен, къща извън града е подходяща за хора, които имат много свободно време, нямат деца и обичат да плуват в басейна и да се пекат голи. Имат градинар. Може и деца, и личен шофьор.
Според мен къща извън града за работещи на заплата хора, с деца е крайно неподходящ избор.

Зависи деца до каква възраст. Има една възраст в която не им е достатъчно да претичват със съседчето улицата боси и със старите си панталонки и да целят в баскетболния кош.
Не им стига и на мама дzен културата да баят над марулите да не ги полазят голите охлюви.
Тогава родителя или става на такси или децата се махат.

Точно Боховците ги гледам от самото начало и ми бяха супер интересни.
Обаче там като дойдат децата ще се нахендрят стабилно, защото няма среда и няма нищо за тези деца там в това тяхното село.
Селото им е само с възрастни хора.
Ще ги карат до Ловеч всеки ден и за всяко нещо занимания или дейност, градина и училище ще се пътува до града.
Мони даже беше казала, че обмисля домашно обучение когато имат деца.
При тях разстоянието е малко, но все пак.
Лора и Халил, Камелия и Петър-всичките съм ги гледала и доста романтични и идеализирани се представят нещата.
Защото реално заблуждават хората, че от всяка точка може да се работи. А не е така.
На село ням работа и това е безспорен факт.
Реално Мони и Цеци така и не казаха с какво се издържат на село, който и да ги пита тези със селските канали никой не отговаря пряко на този въпрос.
Съжалявам, но няма как да бъда убедена, че монетизирането на видеата докарва стабилни доходи или продаването на стари сервизи, книжки, дневници за организацията на градина или правенето на мехлеми със съмнителни съставки.
Специално Бохотата изглеждат като хора, които се задоволяват с малко, и водят скромен начин на живот.
Такива са им представите и това ги устройва.
За мен не са честни и Цецо работи нещо друго, не мога да си представя иначе как се издържат на село.
Лора и Халил са ми неприятни някак си, не ми допадат като хора. Там пък е тъмна Индия какво работят.
Ако мъжете са ИТ или със стабилна професия, която могат да практикуват от вкъщи иди дойди. Тогава го разбирам.
Но тези хора за мен няма как да се издържат само от каналите си, защото ремонтите все някога приключват и в един момент няма какво вече да снимат. Това е много временно.
Дразни ме и това, че Боховците яко просят спонсорства, макар и така по тънкия начин и гледат по всякакъв начин да изкарват пари от канала си за да не работят друго.
Като цяло ги харесвам и в началото много им се радвах.
Обаче за мен послъгват като казват, че доходите им са само от канала.
Такива безлюдни села, в които живеят гореспоменатите семейства са ми голямо не, защото няма базови неща, дори лекар читав няма, нито аптеки.
За мен решението е село, което е много близко до град.
Място където има училище, болница, аптека, градина, читалище, базови неща за нормален културен, социален живот, магазини и всичко необходимо.
Такива села на майната си с по 100,200 жители са за баш авантюристите.
Защото каквото и да си говорим всичко приключва когато децата станат тийнове.
Тези деца няма къде да учат и няма къде да се развиват.
Сега, има го моментът, в който тези хора са преценили кое им е важно и как искат да живеят живота си, и не им тежи да пътуват(чувала съм го от доста хора, свикнали са).
Всичко зависи кое ти е важно.
Ако истински искаш живот на село и си си преценил с какво можеш да направиш компромис чудесно.
Обаче не можем да отричаме и негативите, защото си ги има.
За мен идеален вариант, който е при нас-къща на десет минути от малък град, на няма и час от столицата и живеем в града.
Когато искам си ходя в къщата и това е.
През другото време съм в града.
Не бих живяла никога в град от калибъра на София или Пловдив. Но и в село като Брястово не бих се забутала.
Аз съм винаги за златната среда😊

Знаеш ли как се издържат? Сигурно родителите им помагат финансово. Последно време установих с изненада, че на доста 25+ годишни хора родителите им дават все още пари (някои си позволяват по-висок стандарт, други даже не бачкат). Та и тези може да са така..

Той градът ако е малък, с възможност за къща с двор, на мен лично село няма да ми трябва. Това ще ми е селото.
200 човека население не е работа. Аз затова писах горе, че в единственото село в нашия регион, с което имам нещо общо като произход, не бих се набутала точно по тая причина, макар че иначе ги тача тия неща за паметта за корените, т.е. имам сантимент към местата, с които родът ми е свързан. Ще си търся друго, по-голямо, в същия регион, а може и малък град. Като второ, помощно място за живот, разбира се, в никой случай не като основно.

И аз им се чудех на Лора и Халил какво работят. Те явно имат жилище в София и предполагах, че някаква дейност извършват там.
Не са ми неприятни нито те, нито останалите, дори се кефя, че ги има. Но ако не отговарят на въпроси, това хвърля сянка върху искреността им, да.

П.П. Хората все пак не са паднали от Марс да не се сещат, че от всяка точка може да се работи само определен вид работа. Но не е да няма такива видове.

И аз се радвам на такива хора.
Но и има неща,което не им допадат.
Е, те щом имат жилище в града, значи са пишман селяни. Да не ги мисля, имат си и друго жилище, отскачат и до там.
Ами аз съм в град от селски тип, обаче след около два месеца ще се местя в апартамент там.
Тук предимно са къщи, но за нас това беше решението да имаме наше жилище и да сме отделно от всякакви роднини😊
Към днешна дата всеки ми досажда с въпроса, как така от къща ще идеш в апартамент. Еми ей така. Дилемата ми е никаква. Къщата си ме чака и ще живея и на двете места.
За мен няма по-важно от това да имаме наше самостоятелно жилище и да сме отделно.
Но тук не се мисли така, много е провинциален манталитета и е важно да е къща пак макар и със свекъри.
Ама това е друга тема.
За мен на първо място е да имаме наше място,  оставено от нас, лично наше си, та имам други мотиви да се местя.И си ги признавам без никакво притеснение.
Даже като почнат да ми досаждат със злобни и ехидни подмятания "ама как така ще живееш в апартамент" им отговарям в прав текст, че искам свое място и да съм сама с мое отделно семейство и с никой да не се съобразявам и веднага млъкват 🤣