Любители на котки - Тема 199

Шкодаааааа  

Чуднаааа! Таня, да ви донесе голям късмет - беше мъничко живо "парцалче".

То не пречи котанка таласъмчева да си има няколко имена. Те и без това котките не си разпознават името, само стопаните им се забавляват

Не съм съгласна. Всички си знаят имената с изключение на Преслава. Тогава докторът я записа така (беше блъсната на пътя за Прослав). Оставихме името, но не намерихме някаква подходяща галена форма. Наричаме я по най-различни начини. Затова донякъде Гери ми харесва. Кратко, звучно и лесно запомнящо се е. Мисля, че ще го научи бързо.

Знае си името, и още как.

Изтървах темите през лятото, връщам се есента
Чудесни снимки сте качили!

Съседското дете много съвестно гледаше котките лятото, от камерата на вратата го виждах всяка сутрин и вечер да идва да ги нахрани, пусне и прибере. Но не е пазил Минка да не изяжда храната на Цура и положението е станало доста трагично: Минка, която от малка е супер лакома, сега е просто ламя, ама ламя, ви казвам. Пауч мокра храна изгълтва за 20 секунди плюс 10 секунди облизване на купичката. Гребка сухи гранули изчезват за под минута. Тъпче се, без да гълта, след което избутва Цура, която яде с нормално бавна скорост, и докато другата се огледа, изчезва и нейната храна. И на тегло е качила, тя си е по-висока и едра, но сега е видимо по-дебелка в талията. Така че физически се налага да ги пазим и да изхвърляме Минка в коридора, докато Цура се наяде. И взех купички за бавно хранене - ей, голяма мъка се оказа. За ден се научи да вади гранулите с лапи от препятствията на едната, която явно е по-подходяща за мокра храна, но единствено така яде по-бавно (и даже така пак се наяжда преди Цура).

Взех им ново котешко дърво, което веднага одобриха. Редуват се да спят в трите възможни места за лягане, бият се, разменят се и пак откъртват. Най-горното легло е с дебела възглавничка, ще им сложа допълнителни одеялца и на двете хралупки - въпреки че са добре подплатени, няма да навреди. Много стабилно дърво, хареса ми, и белият цвят е много приятен.

Със захлаждането леглото на радиатора става все по-привлекателно.

Моята Мая не си знае името,или пък се прави . Капризна е от към ядене,че и ината.Има три купички с храна- риба с нещо си пауч,пилешко филе -аз го варих и гранули пуешко .Тцъ,никое не иска.Добре е,просто ако предният ден е яла нещо,на другият ден не го иска пак.В хладилника ли съхранявате отворените паучовете?Не изяжда цял,а не го иска в един ден еднакво,та трябва да отварям различни и да ги съхраняват.Ако са студени проблем ли ще е? Ето я злоядата и капризна госпожица..

В хладилника държа паучовете в редките случаи, в които остане, но преди даване слагам долния край за малко в съдинка с гореща вода - да се поотпусне желето, пък и по-приятно е на вкус, ако съдя по човешките консерви.

Моите си знаят името, защото са тренирани да идват, като ги викам вечер. Котките по-скоро реагират на интонацията и звуците, т.е. дали ще викам Минке или Маслинке, ако е с правилния тон и ударенията на звуците падат на правилните места, ще реагира. И всичките ми котки знаят, че са "котка" - много е смешно да се наблюдава как реагират - наострят уши, размърдват се, даже да спят, като чуят, че говорим за "котката".

Точно това имах предвид. Дали ще му извикам Сивче, Маймунчо или Сиваков, той пак идва. Пробвала съм да ги викам когато блеят някъде, не реагират. Ако кажа Пис-пис, веднага се обръщат. Ако кучето спи и кажа тихо Зара, веднага вдига глава и ме поглежда. Затова и аз си мисля, че реагират на тона ни и по него се ориентират. Или просто аз не успях да науча за 20 години нито една котка.

По-скоро имах предвид, че реагират на сходно звучащи думи също, или поне моите поне не реагират на случайни думи, даже да са с примамлива интонация. Но дали ще кажа с правилния тон и напев Минка или Сланинка, както е научена да ѝ 'изпяваме' името, като я викаме, на нея ѝ звучи правилно (в нейния случай гласът ни се повишава на първата сричка и леко проточва в края на името ѝ, "Мин-кее", и мисля, че това разделяне на думата на две и "еее" в края е, на което обръща внимание най-вече.
Котките уча на името да идват с храна, и двете са добре мотивирани от лакомства и не им отне дълго да свикнат да идват с тичане. Те излизат по съседските дворове и въпреки че никога не са далеч, искам да имам начин да ги викам, като трябва да ги прибера. После обвързах вечерния час за хранене с пауча с мокра храна, за който умират, и без грешка заковават в очакване.

Това че няма новини е добра новина.
Лекарят каза, че няма да звъни и да ме притеснява. Ще звънне само в краен случай.
Днес ми звънна моят вет. Беше в операция и не беше с мен в другата клиника. Аз се притесних, че той ми звъни с лоши новини. Казах му, че съм го оставила на лечение.

Казах на синът ми да мине през клиниката, защото учи от другата страна на улицата. Днес обаче го болял корема и се прибра по-рано. Ще му кажа утре непременно да отиде.

Чухме се преди малко с собственичката на павилиончето до блока. Една съседка разправяла наляво и надясно за Йори колко болен и заразен бил, пък аз колко пари съм била дала.
Ми имала съм, дала съм. И пак ще дам.
Сигурно и на ММ може да каже колко пари съм дала. Не, че той няма да види в банкирането си

Идиотка. Най-обичам да ми прави сметка на парите. Днес съм с обратните впечатления - уговарям оглед за квартира и жената ми обяснява колко ще е хубаво за котките, че има вътрешен двор, от който няма как да избягат (изпробвано с котарака на щерка й). Стискайте палци

Дано има добри вести за котарачко 🥰
Клюкари винаги е имало и ще има, премести си китката 😉
Аз да се похваля, че Чери и Клео снощи спаха гушнати

Знаех си аз, че той е една голяма душа ❤️

При мен пълен провал. като събрахме котетата оня ден, моето след 4 часа път, Гришо и той след час път в кола, 4 човека около тях, и двамата се наежиха и захъскаха.
Съответно сестра ми веднага прибра малкия и това беше.
Страх я е, че Тео ще го изяде ли, убие ли, не знам, но нямаха шанс да опитат поне да обитават апартамента заедно. А много ми се искаше....
И сега се редуват, единия е затворян в стая, другия е на свободен режим в останалите и обратно.

Стискам палци на болното коте за чудо и бързо оздравяване.

п.п. малкия Гришо ми се струва много наплашено коте. При всеки шум се свива, подскача... така го взехме и все още е така, не знам защо. Тео не е бил така. Освен това продължава да търси да суче и суче плат, каквото там намери.

Кой знае какво е преживяло горкото 😥
Биби и Памук бяха много малки като ги намерихме, спяха в поза Ян и Ин и си смучеха козинката на коренчета за комфорт.
Иначе дайте време, баткото може да ръмжи, хъска, но най много лапа да удари. Разбира се контролирано от вас. Разделени няма да свикнат един с друг. При нас също има ръмжене от страна на Точка, но ще свикне. Че няма да се обичат е ясно,  но ще се толерират. Любов, топло и храна има за всички.