Кое е най-дребнавото, необичайно или странно нещо, заради което сте отрязвали някого?

Амиии то за това сме мъже.
Според мен ако жена хареса мъж спира с изискванията.
Ако не го хареса ще измисли причина.
Или е висок или е нисък.
Аз не го мисля.
Не може да харесваш на всички.

Изненадвате ме с негативните мнения за срещи в парка. Специално за първо виждане, среща през деня на оживено обществено място е най-безопасно.

Също така, ако не съм сигурна дали ще има продължение или дали изобщо ще ми хареса човекът, не обичам да ми плащат и черпят и да се чувствам длъжна. Взимаме си по едно кафенце и толкоз.

Отделно обожавам да се разхождам. А и с непознат ми е много по-приятно и несконфузно да ходим рамо до рамо и да си говорим, отколкото да се гледаме в очите седнали на маса като на разпит в районното.

Има си време за всичко. Ако станат нещата, има премного възможности и начини да се тества мъжа, да те черпи, да прави жестове, да те води на вечери и като цяло да се види има ли кожа в играта.

Не става въпрос точно за отрязване, защото аз не съм имала никакви намерения, но на два пъти ми се е случвало едно и също и съм се чувствала доста гадно. Като от всичко останах с впечатление, че ако се държиш окей с определени хора, понякога те бъркат това с тотално различни неща или и аз не знам какъв им е проблемът, честно казано.
Та излизаме един следобед с един приятел, неговата приятелка, още едно познато момиче и един приятел на нашия приятел, който е в България за малко. Като той не е българин, от Македония е, а общият ни приятел има корени там и едните му баба и дядо са от същия град като това момче. Съответно двамата са си близки и се познават от деца. Аз реално тогава се запознах с него и си говорихме напълно само и единствено приятелски. Той вече беше пообиколил и извън София през изминалата седмица и реално му оставаше само следващия ден, после щеше да си пътува обратно. Така се случи, че се уговорихме да се помотаем на другия ден заедно, за да не е сам, защото въпреки че беше делничен ден, аз бях почивка и свободна, общият ни приятел пък си имаше работа и нямаше как. Като това по никакъв начин не е било среща среща.
Видяхме се навън на другия ден, седяхме много време в парка. Той е по-голям, има доста интересна професия и е пътувал на много места по разни конференции и събития, на мен ми беше много любопитно и много говорихме за това, а и на него явно му беше приятно да разказва. По-късно отидохме да хапнем и реално като седнахме вече там, почна с някакви други теми. Пита ме как съм с любовния живот и тн. Аз му казвам, че нямам интерес към темата и не ми се говори особено за това. Той пак в тази насока ме пита някакви неща. Понеже преди това му бях разказала, че мисля да си сменя работата, също и че мисля след като си завърша бакалавъра, да запиша и нещо друго доста по-различно да уча. И той ми вика да не съм си сменяла мнението така и за мъжете. Уот дъ фък. И, абе, още много неадекватности се започнаха тук, но няма смисъл да се разказват. Като на този етап вече разговорът започна да преминава от забавен в началото на деня към абсолютно забил и разочароващ. След това повървяхме още и пак седнахме за малко. Не помня как се стигна до темата, но нещо почна да ми говори как му се танцувало, искаше да танцуваме в парка, аз не. Почна да ми говори как ме било срам. И в един момент тръгна да ме целува. При което аз наистина се шокирах, защото въпреки всичко не съм предполагала, че ще си позволи такова нещо. И се отдръпнах и в началото направо не знаех какво да му кажа. В крайна сметка, го изкарах на шега да не са му сложили нещо в яденето или да се е натровил. После понеже бяхме говорили по-рано да отидем в мола, тръгнахме натам. Като той видя, че ми стана неприятно, и там, докато се мотаехме, имам чувството, че нарочно ми каза нещо как ли щял да ми стои един бански от витрината и пак някакви такива, за да ме дразни. Въобще някакви абсолютно  непровокирани с нищо неща, нямам представа защо и как се стигна да ги говори. Помотахме се още малко вътре и му казах да тръгваме, че става късно, пък и той трябваше на следващия ден да пътува и така. Като се разделяхме накрая се беше намусил, то и аз нямах желание да говоря повече за нищо, общо взето го изтърпях и не си тръгнах по-рано след тези изпълнения, защото се чувствах, че едва ли не съм поела ангажимент, а и въпреки всичко ми беше жал да го зарежа сам през последния му ден в България. Но като се прибрах, се чувствах наистина много гадно от целия ден и даже си и поревах, защото и в този период това ми дойде в повече. По-късно вечерта ми прати някакви снимки от деня, които бяхме правили и ми се извини, ако ме бил накарал да се притесня. Аз го игнорирах това, пожелах му лек път на другия ден и това е. На общия ни приятел впоследствие казах, че сме изкарали окей.
Подобна ситуация, макар и по-умерена започна да се разиграва и на работата ми с друг човек само няколко седмици по-късно. Където обаче агонията беше по-дълга, а въпросният човек, когато разбра, че нямам интерес към него различен от приятелски, започна да се държи пасивно-агресивно.

Затова назад писах, че не всеки разбира от културен отказ.
Предполагам, че всяка жена има по някоя такава история.

Разбира се.
Някой винаги ще има.
Въпросът е не някой, а определен.
//
Има едни простаци дето като им се сепнеш по-рязко да те оставят на мира и се почва – феминистка, мъжемразка, не ти е на нивото, злобарка. Такива много ги обичам за спаринг. После спя като бебе.

Нормално е някой да се обърка в сигналите на другия. Става ненормално обаче ако продължава в дадената посока след като му е казано "не ме интересува"

Хммм, на пейка в парка е кофти, защото като пиеш бира няма къде да пишкаш. Пък и бира без мезе не върви. Пък и аз бира не обичам. Предпочитам вино, ама в парка на пейка нЕкак си не върви... И е странно.
В момента съм се зарибила по едно суши на едно заведение и като излизам с приятелка все там ходим да пием бяло вино и да ядем суши. Часове заминават в приказки... Струва ми се идеално и за среща, който ходи по такива.

Абсолютно, особено на млади години.
Много мъже разчитат погрешно сигналите на жените и ако се случи една жена да си поговори с тях, недай си боже да покаже, че разговорът ѝ е приятен, те веднага го приемат като друг вид интерес и се пробват да я вкарат в леглото си и то по най-дърварския начин.
Geri2000 явно е младо момиче и още не се е сблъсквала с такива ситуации, щом се учудва как така човекът се е пробвал. В такива случаи се реагира още при първия намек – твърдо показваш, че нямаш интерес, защото клинченето, опитите да откажеш по-деликатно и да не го обидиш водят точно до обратното – той става още по-настоятелен. Мъжете не схващат намеци, с тях „право куме в очи“.
Абе, ще се научите...

В парка на среща ми се вижда освен неудобно и неуважително , че не може да положи малко усилие .

Явно не си от София, Майче.
Има си в парковете еко тоо-та, а в Борисова прекрасна тоалетна (едно от евала-та неща на Фандъчето, че възстанови и оправи тоалетната там).
Божке, що джинове, вино и бири сме изпили по пейки на групови и с любимия срещи.
Не ме кефи да съм постоянно "на маса". Ни крачета можеш да опнеш, ни да се поразтъпчеш малко. В заведение не повече от 2 часа, после ме хваща съклета.
Не е проблем среща на пейка. То си проличава след 3 изречения кой какво го стяга или влече.

Не съм.
И при нас има Еко ама там посмъртно не влизам. По скоро в някой храст ще отида отколкото в Еко. Всъщност като излизам с детето по парковете си плащам в заведенията за ВЦ. Ама то е заради детето, защото иска в парка и бла бла. А по избор не бих отишла там да се виждам с приятелка или някой си. Абсурд да се напрегна толкоз, заради някой различен от детето ми. На мене трябва да ми е удобно и комфортно. Аз съм кифла и по-малко няма как да съм, а и не искам.
Снощи сме смяхме с една приятелка, дето ме кани на някакво събитие... Ама като каза, че се спяло на палатки и викам "ай в другия живот"

Парк, музей, изложба, кафе с градинка или тераса, чайна, коледен базар -- според мен перфектни локации за първа среща.

По темата: Такива, дето водят на вечеря от първия път, са ми правили лошо впечатление и често вървят с един специфичен маниер. Тежкареят; плащат демонстративно; поливат се с водопад от парфюм; държат се покровителстващо и самодоволно; обясняват ти как стоят нещата от живота; впечатляват се от и се опитват и теб да впечатлят със супер криндж неща като марката уиски, реколтата на виното или фламбирания десерт, като невидели, каквито реално са; избират тузарски според тях ресторанти, а всъщност са или пенсионерски, или мутро-барокови, или някакъв друг ерзац; накрая може и някоя пура да извадят, та съвсем да затвърдят кринджа... Дон Казичене. Мне.

Като станем двойка, тогава вече очаквам ресторанти, че и някое Мишелинче от време на време, ако чергата позволява. Но очаквам и културата и светския опит, които този лайфстайл изисква.

Да, има неразбиране за бохемството.
Малко е ганьо маниер – ний тук баровци ли сме, ако не седнем в ресторант и не поръчаме поне за 100 кинта. И после и снимчоци, ако напускаме по социалките и сме пушка.
Всеки, както го разбира.
И в гурме ресторанти ходя, и на пейки. Други са ми критериите за хората.

Ми моят мъж ме покани на среща на дюнер, но поне ми го плати, та се радвам ). Любимият му ресторант е турски долнопробен ресторант в града. Но честно казано, в този период бях излизала по какви ли не скъпи и префинени фюжън ресторанти и получавала подаръци от мъже, които по една или друга причина се оказваха неподходящи за мен, та бях свикнала хич да не гледам на романтичните жестове сериозно. Но в интерес на истината, и сега като ще е от общия бюджет, съм орязала всички ресторанти, дори турския ). От време на време му предлагам да отида на среща с някой да заведе мен и децата на нещо засукано, както по време на безгрижния ми ергенски живот, но той не позволява.

Моя приятелка беше в сериозна връзка (3+ години), когато й се появи един кандидат. Като видя, че с нея няма как да стане към този момент, разпита за абсолютно всичките й приятелки (вкл. и за мен) дали са свободни. Дори за приятелките лесбийки. Споменава се женско име и оп - Пенка търси ли си мъж? Както ми беше симпатичен, рязко ми опротивя.

Било шега иначе.

Не ми е лесно. Отблъскват ме както тези, които са с един километър изисквания за повърхностни (според мен) неща, както и тези, които хич не подбират, важното е просто някаква женица да има в картинката. Всъщност вторите са ми по-противни доста.