При мен наборът харчи повече от как си. Тя не пие газирано и всякакви подобни напитки и гледа да не яде бургери, пици и подобни боклуци. Те всъщност са по-голямото финансово перо през деня за съжаление. Тя пък през два дни е на рожден ден и нон стоп купува разни подаръци. Абе харчат си децата, но да са живи и здрави и ние покрай тях и да изкарваме достатъчно. Аз се опитвам да ги уча, че не може всичко което видят и пожелаят ще го получат на момента. Уж са разбрани. Рано или късно получават желаните скъпи прищявки, но гледам да са по повод предимно. Изобщо не са наясно, че съм получила някаква помощ от социалните за да имат претенции към тях. Вчера пак поръчвах за голямата някакви атласи и сборници и блок А3, който винаги забравям да заредя в началото на годината.
- Публикувана: 2 окт. 2024, 10:39 ч.
- Последно мнение: 5 ноем. 2024, 12:06 ч.
Осмокласници 2024/2025 - тема 3
Моят син не си позволи никога за петте години в това училище (две от тях в Ковид де) да отиде по анцуг. В дните с ФВС до последната седмица на 12 клас носеше в раницата бяла тениска, гуменки и спортно долнище. Изгради стил с риза и панталон с ръб - да не казвам кой му ги глади 
Адмирации, aniK!
При повдигнатия въпрос за носене ризи, младежът отвърна "Мамо, да я караме по-кротко и стъпка по стъпка"
.А вкъщи не е като да не се носят ризи от мен и от баща му, и то на ежедневна база. И в неговия гардероб винаги има поне 2-3 ризи, сако, официален панталон. Винаги е било така, още от първата му година. Семейството ни има традиции на важни поводи мъжът ми и децата да са официални, а аз - с рокля.
Сега обаче риза и сако носи на първи и последен учебен ден
. Човекът все гледа да му е удобно .Аз обаче си имам таен план да му правя повече комплименти, когато е по-елегантен и така да му повдигам самочувствието и суетата, дано сработи
.Обаче като ви чета колко неща знаете за училище, приятели, учители и изобщо за живота на децата си, направо ми се реве от завист. Нищичко не знам. Нито какво учат, нито новите; приятели, нито нещо за учителите.
Nelika, у нас всяка вечер на вечеря правя "разпит" как е минал деня. И на двете ми деца. И е така още от детската градина. А те като си кажат какво са правили в часовете, почват да се отпускат и да споделят и за интересните за тях неща - игри, приятели ит.н. Питам всякакви подробности и така свикнаха да разказват.
Ако твоето момиче не разказва, защо не опиташ ти да й разказваш за твоя ден? Така може, малко по малко, да се отпусне и тя да споделя.
мисля, че е до дете. едното ми, примерно, с ченгел трябва да изваждам думите от устата му. Другото - още не ме е видяло и почва да ме залива с информация и впечатления. Третото е някакъв междинен вариант )
) 
Korali, точно това започнахме да правим още от първа група в градината. Мъжът ми го беше прочел някъде. Първо ние си разказваме деня, после тя. Правеше го, но години по-късно разбирахме някакви неща, които не ни беше казвала. Другите деца нямаха нужда от въпроси, всичко си разказваха. Тя не. А иначе е много честно дете. Не ни лъже, но просто не споделя. Идеална е за довереник на тайни. Малката не е такава. Тя повече разказва. Абе до дете си е. Моя мъж нищо не казваше на родителите си (добре дошло за мен), таи си всичко и сега, а аз съм точно обратното, казвам си и майчиното мляко.
И наборът най-вероятно не знае за тези 300лв. Поне аз не съм му казвала.
Джобните са му 25лв на седмица. Казва, че му стигат. Все още не излиза често с приятели. В тези случаи му давам отделно. Като зачести излизанията, сигурно ще увеличим джобните, но ще
съкратим тези за излизанията. Иначе е доста пестелив.
И на него думите му се дърпат с ченгел от устата, но понякога покрай другите вкъщи се отпуска и споделя туй-онуй. Част от вчерашния разговор беше:
- Как мина по еди-кой-си предмет?
- Не знам.
- Ти нали беше на училище?
- Да
- Е, как мина?
- Не знам.
Поне вече свикнах на този отговор и в крайна сметка вчера се посмяхме.
Джобните са му 25лв на седмица. Казва, че му стигат. Все още не излиза често с приятели. В тези случаи му давам отделно. Като зачести излизанията, сигурно ще увеличим джобните, но ще
съкратим тези за излизанията. Иначе е доста пестелив.
И на него думите му се дърпат с ченгел от устата, но понякога покрай другите вкъщи се отпуска и споделя туй-онуй. Част от вчерашния разговор беше:
- Как мина по еди-кой-си предмет?
- Не знам.
- Ти нали беше на училище?
- Да
- Е, как мина?
- Не знам.
Поне вече свикнах на този отговор и в крайна сметка вчера се посмяхме.
През компютъра, Google акаунта, като се знае паролата на акаунта разбира се , без телефона да е във вас , само през компютра е достатъчно. Инак ако телефона е у вас, знаете парола и т.н.то е ясно. Идеята беше , ако се налага отдалечено да търсите приятелка на детето ви , за да звъннете, нещо ако се тревожите, не можете да се свържете с детето, издирвате номер на приятелка ..такива работи.... на нас ни се наложи като си беше забравила телефона в мола и нямахме връзка с нея ...
ни можеш да я проследиш, нито да й звъннеш.. та издирвахме с коя приятелка е и кой е телефона на тази приятелка... през гугъл акаунта влизахме да ровим из Контактите й.. така се наложи и има начин
ни можеш да я проследиш, нито да й звъннеш.. та издирвахме с коя приятелка е и кой е телефона на тази приятелка... през гугъл акаунта влизахме да ровим из Контактите й.. така се наложи и има начин 
Ще се включа в темата като майка на осмокласничка. Кога бях 8 клас, кога вече имам дете в 8 клас...
По въпроса с парите и давам на седмица 50 лв. Освен при нужда за нещо повече. Искам сама да си разпределя бюджета. Често го харчи преди петък, но предимно, за да купи продукти да сготви нещо. Поне 2 пъти седмично готви тя по нейна инициатива. На училище почти не се храни. Проблем, който не мога да преборя. Все няма време или не е гладна, или не се врежда на лавката.
По въпроса с парите и давам на седмица 50 лв. Освен при нужда за нещо повече. Искам сама да си разпределя бюджета. Често го харчи преди петък, но предимно, за да купи продукти да сготви нещо. Поне 2 пъти седмично готви тя по нейна инициатива. На училище почти не се храни. Проблем, който не мога да преборя. Все няма време или не е гладна, или не се врежда на лавката.
Не използваме приложения за следене, представям си ако мен ме следят- все пак човек не трябва да израства, свиквайки, че е нормално някой да го следи. Дори не бъркам в личните му вещи без позволение. Но- искаме с баща му всичко да знаем. Успяхме да го убедим, че когато сме в течение на случващото се, можем да му дадем правилен съвет и всички да реагират адекватно при ситуация. Държим с ММ по време на хранене - без телефони, а след това споделяме всеки на кой как е минал денят. Аз искам да знам за всичко в училище- приятели, учители, отношения, изпитвания, домашни, оценяване, физическо, нормативи, състезания, олимпиади…всичко. Уморително е, но съм по-спокойна, отколкото да се залъгвам, че на 13-14 год. децата са големи. Ами не са големи. Ако бяха големи, нямаше да подписваме всякакви декларации като родители- щяха сами да се оправят. Напротив- мисля, че сега и до 18-19 год имат най-много нужда да бъдат напътствани, да има контрол, защото лесно се излиза от правия път. Сега, когато се мислят за “големи”, оставени са да действат самостоятелно, но нямат нашия опит за правилна преценка и правилно решение.
Не се и надявам да знам всичко. Но не защото "децата са големи", а просто защото аз самата не си разказвах всичко на родители. Даже и почти нищо не съм им разказвала, като се замисля И от децата по принцип очаквам всякакви изненади. При нормални отношения се надяваме всичко да е наред и това е. Следене не съм практикувала досега, нищо че вече имам две пълнолетни деца. Но не се заричам, че няма да ми дойде до главата. Животът е шарен.
Едното ми дете не ми е създало нто една грижа през първите си 18 години. Не помня да съм й скарала дори за нещо. Не е имало за какво. Но колко деца са такива... не са много
И от децата по принцип очаквам всякакви изненади. При нормални отношения се надяваме всичко да е наред и това е. Следене не съм практикувала досега, нищо че вече имам две пълнолетни деца. Но не се заричам, че няма да ми дойде до главата. Животът е шарен.Едното ми дете не ми е създало нто една грижа през първите си 18 години. Не помня да съм й скарала дори за нещо. Не е имало за какво. Но колко деца са такива... не са много
От както има телефон, на него има инсталиран ФемилиЛинк. Още в началото му обясних какво може да се вижда в приложението и е съвсем наясно с това - и през ум не би ми хрумнало, да го шпионирам (същото се отнася и за дъщеря ми,разбира се).
В стаите им не влизаме без да почукаме/без позволение и въпреки че всеки от нас знае паролите на останалите, не вярвам на някой изобщо да му хрумне, да вземе чуждо устройство (да влезе в чужд акаунт) - доверието е нещо, което, според нас, е изключително важно за оптимални взаимоотношения! Така възпитаваме и децата.
Аз също, както и баща им, когато пътуваме някъде, споделяме местоположението си с всички в семейството - една идея по-спокойно сме така.
В стаите им не влизаме без да почукаме/без позволение и въпреки че всеки от нас знае паролите на останалите, не вярвам на някой изобщо да му хрумне, да вземе чуждо устройство (да влезе в чужд акаунт) - доверието е нещо, което, според нас, е изключително важно за оптимални взаимоотношения! Така възпитаваме и децата.
Аз също, както и баща им, когато пътуваме някъде, споделяме местоположението си с всички в семейството - една идея по-спокойно сме така.
Напълно съм съгласна с i_nenova. Не мога да си представя как ще следя някой. Както има една приказка: По-добре да не се дебнем, че ако се дебнем, ще се хванем. А като се хванем, ще трябва да се тепаме (това в кръга на шегата). Ние, ако не сме изградили доверие помежду си, със следене нищо няма да постигнем. Децата тепърва ще минават през различни периоди, ще се променят много в следващите години. Дори и споделящите ще спрат да споделят. И ние просто трябва да останем спокойни, подкрепящи и да се надяваме, че няма да тръгнат по лош път.
Някой нагоре беше писал, че детето му не яде такива боклуци като пица и бургери. И аз искам да се възмутя. Пицата е не само едно най-големите постижения на човека, но е и изкуство. Храна и за тялото, и за душата.Последното като което може да се окачестви, е боклук. Бургерът също може да бъде гурме храна. Да, тежка и калорична храна, но не е боклук.
Някой нагоре беше писал, че детето му не яде такива боклуци като пица и бургери. И аз искам да се възмутя. Пицата е не само едно най-големите постижения на човека, но е и изкуство. Храна и за тялото, и за душата.Последното като което може да се окачестви, е боклук. Бургерът също може да бъде гурме храна. Да, тежка и калорична храна, но не е боклук.
Препоръчани теми