Жените не разбират.

Моите са с забавен старт и въртят през нощта

Безмислен разговор.
Трудно е да се пере а много лесно е да се сменят гуми.

Аз всичко си правя.  Казах и преди.

Пак стигнахме до мене.

А въпроса беше изрично подчертан като общ.

И пак стигнахме до мъжете.
Защо?

Въпроса беше много ясен.
Какво Вие мислите че е нормално да правите?

Пак се почна ама то мъжете еди кво си.

За това ви казвам че е безсмислено и така е в повечето теми.

Само Рокстар май прочете какво питам.

Сериозно ли питаш пълнолетни индивиди без умствени дефицити какво е нормално да се прави?

Хубавото е, че дали ще си с мъж или не, и какъв ще е той, в наши дни зависи основно от жената. Има мъже, които грам не си мърдат пръста, но и жени, които го играят жертва. Ама той мъжът ми нищо не прави, все трябва всичко аз и т.н. Никой никого не кара насила да заживява с някого, че и да се размножава от същия този лош мъж.

Аз си правя всичко сама, за себе си и за детето. Не ми тежи, даже ми е приятно. За друг, обаче, айде нЕма нужда. Ей това ме тригърваше. Несправедливостта. Аз да се гърбя докато някой си цъка на телефона и само дава акъл как по-добре да съм го правела, че да не съм се товарела. Товарела съм се, щото не съм можела да се организирам и да възпитам детето. Хахахха пълна идиотия... Е, организирах се, де. Олекна ми. Воала.

Веднага съм готова да поема смяната на гумите и маслото, в замяна на цялата домакинска работа у дома. Ама да ви кажа, няма желаещи. Така, че я делим, за да ни е приятно и на двамата, и за да имаме време един за друг.

Неволята ме е научила да си сменя  гумите на автомобила сама.Обаче е празно да се прибираш сам😔

Не е, разбира се. Затова и винаги съм се чудила на мъжете, които се страхуват от пералнята.

Като бях малка гледах как майка ми след работа хвърчи от едно на друго, без да сяда. Пуска пералня, през това време започва да готви, после започва да глади/сгъва предишната, пак към печката, следва простиране, почистване след готвенето, ако има някъде прахосмукачка да се пусне, а то с деца винаги има, разтребване на неща, които не са си по местата и т.н. През това време баща ми или беше на бира с приятели, или е пред телевизора, защото такова беше мисленето тогава - мъжът трябва да си почива след работа. Само ще уточня, че тя ставаше в 4 ч., за да стигне до градината, в която беше учителка, защото в нашия град места нямаше и беше с 30+ деца в група. Подобно беше положението и при родителите на приятелите ми. Разбира се за грижи за децата пак жените бяха отговорни. Гледах, гледах и не го разбирах. Детският ми мозък така и не можеше да схване как може един здрав мъж ще седи, а крехката му жена няма да подвива крак. Много тогава се наблягаше на кавалерството и че жените са крехки. Вратата трябва да им отварят, стол да държат като сядат, палтото за обличане и т.н. И веднага в главата ми изникваше приказката за лисицата, която подпира облака... Нямах никаква идея, че разбиранията на хората ще се променят през годините, но знаех едно - никога няма да живея така. Бях готова да остана сама, но не и да живея така. Може би изхождам от собствените си усещания. Никога не бих оставила човека до мен да сложи всичко на гърба си, а аз да чакам нещо да падне 2 пъти в годината.
За късмет срещнах голямата си любов много рано и той има абсолютно същите разбирания като мен. Каквото има за правене - прави се. Когато бяхме без дете и сега като е голямо си избираме по-любимите, аз предпочитам простиране (или сушилня), сгъване, подреждане, той е шефът в кухнята. За чистене и двамата. Но всичко е според ситуацията, естествено че ккато детето беше малко няма да го оставя гладно или когато той има някакъв ангажимент. Както и той няма да ме чака, ако види, че кошът за пране е пълен.
Като по-млади имахме повече желание за хобитата и - на него колата, на мен преправяне на мебели. Но си ги планирахме, когато имаме възможност. Сега примерно за смяна на гуми си ги кара в сервиз. Минава преди работа, пие кафе и си гледа в телефона, докато ги сменят и продължава. Не го е използвал като причина този ден да не пипне нищо вкъщи. Аз примерно миналата година реставрирах вратите вкъщи. Ами планирах си времето, така че успея и с ежедневните задачи. Жената като измие прозорците, което е извънредно спрямо битовизмите, пише ли ги "дъждовни" следващите 3 месеца?
Дори не знам как може да се сравни нещо, което отнема 1-2-3 ч. и после с месеци знаеш, че си в пълна почивка след работа и друго, което ежедневно гълта по минимум час, след като се прибереш и искаш да опънеш малко гръб.
Но както обича да казва мъжът ми - "Не е луд тоя дето яде баницата, а тоя дето му я дава"

Като съм сама цапам много по-малко.
Готвя по-рядко и в по-малки количества.
Свободното ми време е само за моите хобита и мен.

Това накратко примери. Мъжът ми участва в много неща и не се оплаквам от него, но обективно, дори разпределени между двама, задълженията ми са повече, отколкото като бях сингъл и имам по-малко свободно време.

Колата лично си я карам за смяна на гуми и масло. Около мен един мъж не ги върши ръчно тези работи.

Какво значи роля? Ние сме хора и всеки човек има различни умения и възможности, които не са вързани за половите му органи. Разпределяме се според тях. Ако някой смята, че ролята на жената е да се грижи за всичко по домакинството и децата, вече предложих мъжът да я подплати финансово и имотно, каквото следва да е неговата "роля" в тези обстоятелства, ама тая идея винаги среща голям отпор от мъжкия пол.

И аз мисля така.
В номрално семейство няма как жената или мъжа де е жертва.
Всеки прави каквото може най-добре.

За това ме изненадват повечето теми. Където жените са роби изтерзани перачки.
Въпреки че откриха, че съм с умствени деформации ми е интересно.
Да интересно ми е какво една съвремена жена си мисли че е нормално да прави.
За мъжа знам че той нищо не прави. Безмислено е пак да се почва.
Не искам да обсъждам отговорите.
Всеки си знае.
Но съм любопитен. Пък може и да е от деформацията.

Може да има разлика в очакванията на мъжа и жената !!!

В един идеален свят, може би ама в обикновения не виждам как може да стане. При нас например мъжът ми прави всичко добре, на мен в началото само ремнонтните дейности ми се получаваха. Признавам си, перфектно би ми било веднъж в годината да се занимавам с любимите неща, а през другото време някой да прави всичко. Ама няма как да го допусна, защото уважавам човека до себе си. Запретнах ръкави и се научих на всичко. За ежедневните неща няма такова нещо като не мога. Най-лесно е за всичко да кажа - не мога, но не съм дете, а възрастен човек. Порастването носи привилегии, но и отговорности. Всеки не може, моженето идва с опита. Еднствено желание е нужно, а то се поражда естествено, когато обичаш човека до теб и те радва това, че има начин и за двамата да има време за почивка.

"За това ме изненадват повечето теми. Където жените са роби изтерзани перачки."

Няма какво да те изненадва - кой както си постели е.

Не се сърди, човече, прекрасни постове. ❤️

Точно това е и моето разбиране. Ако един човек оставя другия да се гърби с всичко, моето заключение е, че не го обича. Не мога да си представя да изпитвам любов към някого и същевременно да нехая, че изнемогва. Знам, че в много семейства е популярен модел (и в повечето случаи всичко пада на плещите на жената, която и работи, защото трудно се живее с един доход), но ей на, не мога да го проумея. В моите очи не е любов това. В любовта (а пък и в човещината) си причиняваш дискомфорт, защото искаш на другия да му е хубаво.

И аз мисля, че всичко трябва да става естествено.
Другото ми е непонятно.
И няма как да сработи.

Няма как ако обичам жената да я оставя да се мъчи.

Много ми хареса твоята тема.
Първо защото ... и аз мисля така.
Второ защото споделяш твоя личен опит.

Аз си признавам. Остана само да НЕ мога да спилтам прическата на дъщерята.
НЕ се научих и това си е. Ама то и косата и е до колене.
То си трябва више за това.

Но много мъже го правят, а твърдят, че обичат тази жена.
Аз честно, все съм си мислела, че това са редки изключения - единия да се гърби главно. Но като гледам около мен - колежки, познати и някои приятелки - ми не е толкова рядко. Обаче с каква любов говорят за тези мъже... акълът ми не го побира, как и любов вирее в такива несправедливи отношения.

Тайно си мисля, че много хора са неспособни да обичат истински. Знам, че звучи грозно и цинично. Но същата реалност и аз наблюдавам...