Кое е най-смахнатото нещо, което сте правили импулсивно?

Наскоро, както си карах по Цариградското и реших да ида до Пловдив. Само налях бензин и се понесох.

Една вечер съвсем импулсивно се записах в едно кално предизвикателство, а аз съм човек, който мрази студ, дъжд, кал, сняг и зима въобще. На другата сутрин сама се учудих да акъла си и дори си помислих да се откажа. След 3 месеца, не само отидох, но и се пристрастих и така за година и половина от тогава досега имам вече 5 такива, а след 2 седмици ми предстои още едно. Последното беше най-тежкото в което съм участвала- Hell and back. 9 км трасе през което ме стреляха снайперисти, гмурках се във вана с ледена вода, пълзях под мрежа с електрошок, плувах в студеното езеро, катерих се по стени, мрежи и въже, газих в кал до кръста и ми хареса.
До ада и обратно. 🔥

Импулсивно се записвам на разни курсове, после се отписвам импулсивно.

Много странно. Нищо не правя импулсивно. Може би най-импулсивното беше как напуснах една работа, но пак беше мислено няколко месеца. Бе къф човек съм начи!

Еми какъв човек. Нормален.
Повечето сме така.
Не може да не мислиш. Малко е скучно така, но практично.
Тоест скучно.

Единственото импулсивно за което се сещам в момента е - купуването на маратонки 🤯🤦. Имам над двадесет чифта , но като ми хареса нещо и не мога да заспя. Та , последно поръчах снощи в 2 часа. А уж цял ден гледам за ботуши за детето , така и не ѝ избрах 😁😁

Ахахах! Колко познато! 😄

precious*, уау!!!

Ходихме до Белоградчишките скали и на връщане гледам табели към София и към Видин, викам я вместо към къщи - към Видин. Не че съм мечтала за Видин, просто имаше табела сочеща към него. Купихме си четки за зъби от супера и зарядно за телефон от китайския мол във Видин, на другия ден просто си обух бельото наобратно от чистата страна 😄 Веднъж умирах от скука в петък следобед в офиса, от уизеър ми пратили мейл с оферти, грабнах билет до Букурещ за същата вечер, не че съм мечтала за Букурещ, просто за там имаше билет за след няколко часа и връщане в неделя. Имам много случки да тръгна за някъде и да се озова другаде. Приех предложението за брак на мъжа си 2 месеца след запознанството, след месец забременях и на сватбата вече бях бременна в 6ти месец. Най-хубавите неща, които са ми се случили, са били резултат на импулсивни решения, обаче откакто имам деца съм много по-ограничена в приключенията. В работата си също съм такава, а работя във сериозна финансова институция. Колегите ми са свикнали да чуват в отговор "защото звездите така ми го говорят", че и да ми се доверяват.

Миналата пролет резервирах ритуалната зала за лятото за сключване на брачен съюз с ММ след 23 години съвместен живот без брак. Не трябваше да го убеждавам, веднага се съгласи. Тъкмо бяхме зажадняли за купон, добро парти се получи, както ние си знаем.

Не е най-смахнатото нещо, което съм правила, но е последното за момента.
Сега стоя срещу тях и им се чудя.

Два пъти започвах да чета поредицата онлайн и двата пъти не ми хареса.
И както си стоя една вечер миналата седмица, нещо ми щракна и си застрелях портмонето.

Преди доста години бях във Велико Търново и минавам през Стамболовия мост. Гледам насъбрали се разни хора. Били екип за бънджи скокове. Много кибици имаше. Малко ентусиасти. Викам си какво пък. Айде. Подписах там каквито декларации се подписват и ме вързаха. Заставам от външната страна на парапета и се държа. Вече почна да ме хваща шубето, когато се насъбра още по-добра тълпа и си казах, че няма връщане. Джаснах се и летейки надолу си викам "Ей ся ква глупост направи" и тая пуста вода много бързо се приближаваше. Прааас и увиснах, ама пък тръгнах на горе. Викам не се отрепах надолу, ей ся ще се размажа във моста.
Голямо шубе беше. Пак добре, че си бях с кафеви гащи.
Помня, че като ме издърпаха много време след това ми трепереха краката.
Там се запознах с едно момче и той каза, че съм надала родилен вик.

Не знам дали е било така, знам само две неща:

1. Бях в депресирана тийнеджърка. След скока, се почувствах по-жива от всякога и нямаше и следа от тъга.

2. Втори път това няма да го направя.

Кое е най-смахнатото нещо, което сте правили импулсивно?  - приех, да стана директор.

Прибирайки се от плаж виждам покрай пътя делтапланер и си помислих " защо да не полетя", както се бях засилила по едно надолнище такива спирачки ударих...
Попитах и готово, а вече горе си мисля " от тука ако паднем, нищо няма да остане от нас", летим над морето и е ужасен студ,  но съм адски щастлива.
И други импулсивни решения имам с височини, завършили със синини обаче, вече не рискувам.

Обеца на пъп, на език, бягане от вкъщи, последното импулсивно нещо, което направихме с ММ ми беше продажбата на  жилището ни , което аз много харесвах и обичах и решихме, че ще строим къща. Как, защо и откъде дойде тази идея никой не помни, но както си живеехме добре, така започнахме да си изнасяме багажа, продаде се супер бързо и дори не осъзнах каква голяма промяна ме очаква.

Аз да попитам - темата за най-смахнатото нещо, което сме правили ли е, или за което сме си мислили? Защото ми стана любопитно - къде са тези самолети, за които можеш за половин час общо да си купиш билет, да отидеш до летището, да минеш чекирането и вече да се качиш в самолета? И къде са тези тандемни делтапланери, които могат да излетят от полянка край пътя? Второто е възможно само ако става въпрос за парапланер (от висок бряг) или мотоделтапланер. Първото - само ако имаш частен самолет и частно летище. Или си президент на държавата, така че можеш да спреш всички останали полети, за да ти се осигури писта с предимство за излитане на правителствения самолет 😁

По темата - парашутните, бънджи и B.A.S.E. скокове са ми рутина, не ги броя за нещо импулсивно... Имаше период от живота ми, в който няколко месеца безцелно кръстосване на пътищата на автостоп също беше нещо обичайно... Като става въпрос за импулсивна постъпка, сещам се за един 4-дневен автостоп през зимата, при около -10 градуса. Обажда ми се една приятелка от София, която следва в Търново:
- Що не дойдеш, вдругиден съм на изпит в Търново, да ходим заедно на стоп? И донеси един пакет цигари "hi-lite", че тук няма.
Излизам на изхода за магистрала "Хемус", десетина часа автостоп от Варна и съм в София. Отивам у въпросната приятелка, звъня и ми отваря майка и.
- Мариана?
- Ами тя тръгна преди няколко часа за Търново...
Преспивам в един блок с парно в коридора (това става в началото на демокрацията, когато входовете не се заключваха и в коридорите на министерските блокове имаше парно) и на следващия ден хващам стоп за Търново. Пристигам след няколко часа и почвам да обикалям приятели, да звъня по телефона и да разпитвам:
- Мариана?
- Не сме я виждали, сигурно си е тръгнала обратно.
Преспивам у приятел (в Търново нямаше блокове с отопляеми входове) и на следващия ден - стоп обратно до София. Все пак, нося и пакета "hi-lite", трябва да я намеря да и го дам Отивам пак у тях и пак - майка и:
- Мариана?
- Ами тя не се е върнала още от Търново.
Споменавам на ум женицата в репродутивен аспект, замъквам се до любимия блок в "Мусогеница", придърпвам няколко изтривалки до парното, завивам се със стопаджийската хавлия (по това време "Пътеводителя..." го знаехме наизуст и никой не тръгваше на автостоп без голяма хавлия) и преспивам. На четвъртия ден, напълно омерзен, се прибирам на стоп до Варна, мокър и премръзнал, след 1500 км автостоп, носейки в джоба си пакета цигари.