Е как да не е екстремно яденето на туршия с Бейлис? - Публикувана: 5 окт. 2024, 23:39 ч.
- Последно мнение: 7 дек. 2024, 19:07 ч.
Кое е най-смахнатото нещо, което сте правили импулсивно?
Е как да не е екстремно яденето на туршия с Бейлис? 
Е, някак сме оцелели.
И тук не говорим за настина екстреми - парапланеризъм, делтапланеризъм, скокове с парашут, бейс джъмпинг, разни фрий катерения, алпинизъм без осигуряване, разни Анапурна, Еверест, К2 и прочие.
И тук не говорим за настина екстреми - парапланеризъм, делтапланеризъм, скокове с парашут, бейс джъмпинг, разни фрий катерения, алпинизъм без осигуряване, разни Анапурна, Еверест, К2 и прочие.
Сега ме подсети, че съм се катерила без осигуровка по едни варовикови скали (около Черепиш) и понякога съм се държала за някое коренче или тревичка за да не падна. И това в ранна пуберска възраст.
Е, някак сме оцелели.
И тук не говорим за настина екстреми - парапланеризъм, делтапланеризъм, скокове с парашут, бейс джъмпинг, разни фрий катерения, алпинизъм без осигуряване, разни Анапурна, Еверест, К2 и прочие.
И тук не говорим за настина екстреми - парапланеризъм, делтапланеризъм, скокове с парашут, бейс джъмпинг, разни фрий катерения, алпинизъм без осигуряване, разни Анапурна, Еверест, К2 и прочие.
Аз започнах отношения с ММ на едно от изброените.
От гореизброените всичко съм правила, но не е било импулсивно.
Другото ясно.
Това имам предвид - https://en.wikipedia.org/wiki/BASE_jumping
Смахнато, ама не много импулсивно- пътувахме на стоп. С ММ бяхме още гаджета и изтървахме влака Варна- Шумен. И хайде на стоп. Един ни закара до Каспичан. Втората кола, която спря, беше пълна с цигани. Като казвам пълна, петима циганина приятно усмихнати. Викат, мятайте се, ще се сместим. Ми... сместихме се. Оставиха ни на един от входовете на града, никакви проблеми. Излязох и направо се свлякох на земята, когато ме пусна адреналинът. ММ се хили като тиква. За безопасността на 7 човека в петместна кола няма да говоря, да речем, че преди 30 години нямаше такова движение и никой не следеше за колани
И смахнато и импулсивно - гонихме някакъв влак за Пловдив с прекачване. Бяхме няколко човека и тичахме през релсите. Аз - последна. Чак като настъпи суматоха и видях идващия влак се освестих къде съм. Това направо още ми настръхва косата като се сетя. Приятеля ми ме хвана и ме издърпа почти в последния момент. Сама нямаше да успея.
Също с него сме вървяли през нощта в 3-4 часа в напълно тъмна гора. Около 20 мин. Може и около половин час пълна тъмница. Тогава нямаше телефони да осветяваме.
Също с него сме вървяли през нощта в 3-4 часа в напълно тъмна гора. Около 20 мин. Може и около половин час пълна тъмница. Тогава нямаше телефони да осветяваме.
Също с него сме вървяли през нощта в 3-4 часа в напълно тъмна гора. Около 20 мин. Може и около половин час пълна тъмница. Тогава нямаше телефони да осветяваме.
Също с него сме вървяли през нощта в 3-4 часа в напълно тъмна гора. Около 20 мин. Може и около половин час пълна тъмница. Тогава нямаше телефони да осветяваме.
Сетих се за една дивотия, която не точно съм "правила", а ми се наложи.
Значи влязох в Зимбабве със сингъл ентри виза, с идеята да се поразходя из Хараре и Вик фолс и после леко да продължа през Замбия и Малауи негоре към Танзания.
Та така, във водопадите Виктория се разходих, полетях първия ден с хеликоптер, на следващия ден исках да ги видя и през перспективата на Замбия, откъдето са по-красиви. Хубаво, минах спокойно границата по моста към Замбия, изкарах си деня там, прибирам си се привечер по дъждобранче, паспорт и фотоапарат и се оказва, че нямам виза да се върна. Шок! А вече яко се стъмва, по тези ширини мракът пада внезапно, а и там границата "затваря" по някое време, не помня в колко, но отваря в 8 на следващия ден. Нямах и пари. Един случаен испанец ми помогна, жив и здрав да е!
После като минахме границата (бяха 3 броя случайните испанци, но които се натъкнах) , граничарите ни посъветваха да хванем по "дясната пътека" към селото, защото на лявата спяли лъвовете.
Та беше едно дъъъълго пътешествите, на гробовна тъмнина, как се стъпва, като само 1 човек с 1 мизерен телефон осветява пътя през саваната...
Поне е незабравим спомен
(пътувам сама)
Значи влязох в Зимбабве със сингъл ентри виза, с идеята да се поразходя из Хараре и Вик фолс и после леко да продължа през Замбия и Малауи негоре към Танзания.
Та така, във водопадите Виктория се разходих, полетях първия ден с хеликоптер, на следващия ден исках да ги видя и през перспективата на Замбия, откъдето са по-красиви. Хубаво, минах спокойно границата по моста към Замбия, изкарах си деня там, прибирам си се привечер по дъждобранче, паспорт и фотоапарат и се оказва, че нямам виза да се върна. Шок! А вече яко се стъмва, по тези ширини мракът пада внезапно, а и там границата "затваря" по някое време, не помня в колко, но отваря в 8 на следващия ден. Нямах и пари. Един случаен испанец ми помогна, жив и здрав да е!
После като минахме границата (бяха 3 броя случайните испанци, но които се натъкнах) , граничарите ни посъветваха да хванем по "дясната пътека" към селото, защото на лявата спяли лъвовете.
Та беше едно дъъъълго пътешествите, на гробовна тъмнина, как се стъпва, като само 1 човек с 1 мизерен телефон осветява пътя през саваната...
Поне е незабравим спомен
(пътувам сама)