В плен на детето си

Възможно е, но дори да е имало някаква тревожност у децата, не е била патологична, не е избивала  на болест, защото не е била непрекъснато подклаждана от неадекватни  родители, самите те плод на едно деградирало общество. А обратно - децата бяха по принцип обгрижвани и насърчавани в развитието си. При един безотговорен родител, другият е оставал отговорен и обичащ. А при това дете и двамата са абдикирали.

Депресията е феномен на задоволените общества, като термин я внесохме удобно, и създадохме и депресирани хора. За депресирано дете дори не се говореше.
Депресията е плод на на задоволените общества и най-вече на тотално разместване на човешките ценности по  ред причини.

Не съм съгласна. Дори съм такова дете. Имаше и други. Съученици какви неща са разказвали... Депресия е имало винаги, още Хипократ е писал за нея преди 2500 години, наричали са я меланхолия и са я обяснявали с преобладаване на черна жлъчка в тялото, т.нар. хуморна теория. Съжалявам, но това, което пишеш не само не е вярно, но е и обидно.

Наивница на средна възраст,
уважавам твоето мнение, както и всяко друго. Меланхолията е едно, депресията съвсем друго. Всеки пише това, което мисли.
В Милано имаше година, когато беше увеличен на 280 % прием на едно психолекарсгво при деца. Просто бяха обикаляли училищата от първи клас нататък (първи и втори) с въпросник с подвеждащи въпроси, така много майки поддадоха. И меланхолията или друго стана депресия. Изведнъж скок на 280 %.

Не съм обидила никого, поне не съм имала такива намерения. Ако някой се чувства обиден, извинявам се.
Желая на авторката да намери най-доброто решение за детето, и за себе си.

Имаше много потиснати деца тогава, които нито успяха, нито създадоха семейства. Но това е друга тема.

Именно - не се говореше. Не означава "нямаше".

Никой едно време не е влачил децата по психолози и не е пускал теми за помощ. Това дете от темата щеше да изяде шамарите при "изрод" и никой нямаше да разсъждава откъде го е чуло, телефони нямаше, че да звъни безкрай и майка му щеше да прави секс на воля. Като цяло децата бяха много по-неглижирани откъм емоционални потребности. Сега пък се залита в другата крайност. Стига сте драматизирали, нормална житейска ситуация - развод, нова къща, нов мъж, ново бебе. Чак пък толкова охкане за горкото дете, ще кажеш, че животът му е свършил.

Общество, в което това е нормална житейска ситуация, отдавна си е заминало!

Така ли, има общества без разводи? Интересно, не бях чувала за такова. Някакви племена ли са, или какво?

Имам усещането, че хората които най-малко са се сблъсква ли с някакъв проблем, най-категоричните мнения дават и най-много се изживяват като съдници....което е доста глупаво...имало е тревожни деца, на някои им се е  обръщало внимание, на други не. Аз пак имам пример в обкръжението си:  50+ дама, винаги тревожна и страхуваща се от всичко да края на живота си. Била е такава от дете, но никой естествено нито е разбирал нито се е опитвал да помогне, в семейство на три сестри, тя беше средната. Когато порансах, започнах да разбирам от къде и идват проблемите....друга позната на моята възраст, в периода 10-13 години развива страхотен страх от конкретна ситуация, с нея много е говорено, опитват се да и помогнат, в крайна сметка израства този период и сега е пълноценен човек и майка.
Така че хората, които сте имали късмета да не се сблъскавате с този проблем, (нито пък сте се развеждали), имайте малко уважение и престанете с тези смешни квалификации и фаталситки залитания. Обществото нито си е заминало, нито пък идва края на света. Обществото се променя, проблемите се променят, и решенията които се търсят също се променят и начина по който се обсъждат, също се променят.
Детето в момента минава през такъв период, в последствие най-вероятно ще го израсне, важното е да бъде най-малко болезнено за него и за семейството му, защото когато някой вкъщи не е добре, всички страдат, за това майката се чувства като в "плен", защото явно има очаквания да си вземе живота в ръце, но в момента е невъзможно.

Аз съм на 45, една съученичка беше дете на разведени родители. Оставили я на баба и дядо и изчезнали. Възрастните хора я отгледаха сами. Всичко е имало по всяко време.

Не става въпрос за разводи.
Естествено, че това е нещо, което се случва.
Но толкова големи промени, които в никакъв случай, не са в полза на детето, не ка нормална житейска ситуация.
Не и на 11 години, на 40 години - вероятно са прекрасна промяна, след такива борби за голямата любов. Но 11 години?
И една майка да е готова с цената на всичко да постигне нейното си щастие? И да се оплаква, че детето пречи на това.
Не знам, но не мисля, ме много жени в брак, биха си казали, че ако се развеждат така ще мислят. Нормално. И много от тях, ако стигнат до развод, няма да бързат да не изпуснат живота.

Да, майката да влезе в манастир - това ще успокои детето. Впрочем виждам изгледи това момче да стане домашен насилник после към жена си. Ще има да я дебне и проверява по същия начин, вероятно и ще й говори така. Пък вече и като има физическата сила на мъж... не знам кво ще става.

И аз така ги виждам нещата, Лори. Но това вече беше казано. От страници се мели едно и също.

Само, че тогава на децата не се обръщаше внимание и на никой не му пукаше особено за тях. Малко бой и да мълчи там. После четем, как такива деца прекъсват връзките си с родителите си, завинаги. Щото е било много хубаво.
Имах съученичка, която замина на обучение, някъде по Америките. И не се обади повече на родителите си. Жива, здрава, оправя се и не ги потърси. Ореваха света, но съм сигурна, че са съвсем наясно защо така се случи.

Ами майката да тръгва на психолог и после да заведе и детето на психолог. Ако иска да имат нормални взаимоотношения, да вземе да се погрижи за детето си. Няма кой друг. Иначе ще си живеят в сегащната драма и толкова.

Във всяка тема пращат на психолог, направо са манна небесна! Всяка абитуриентка - новата Ани Владимирова🤣