В България имаме майчинство, което първата година си е колкото една заплата. Така че рядко жените са домакини без никакви доходи.
- Публикувана: 16 окт. 2024, 20:36 ч.
- Последно мнение: 6 дек. 2024, 20:46 ч.
Как обичат мъжете?
Знаеш ли какво ми каза мъжа ми като исках да остана вкъщи с бебо и той да ни издържа с неговата средностатистическа американска заплата - “Ще ни е много трудно да си позволяваме нашите барбекюта и партита, ако спреш на работиш!”
Значи не е било невъзможно, но той си искаше барбекюта и партита, на мен ми беше все тая за тях, но пък обичам сигурността в банката, та продължих да блъскам.
Значи не е било невъзможно, но той си искаше барбекюта и партита, на мен ми беше все тая за тях, но пък обичам сигурността в банката, та продължих да блъскам.
Разбира се, че жените винаги са работили, но работа, която вършиш за благото на семейството си в натура, не се облага с данъци.
Ако единият работи, а другият гледа деца, готви, чисти и т.н. държавата няма как да се навре и да ти го брои за доход, който да облага.
А като почнат да работят и двамата навън срещу пари, а вече за децата се плаща на детегледачка или частна градина, за яденето се разчита на ресторанти и полуфабрикати, а за чистенето се вика чистачка, държавата казва охоо, ама ти сега дължиш данък на дохода си (а пък увеличените ти разходи не се приспадат).
Това е много добре за държавата и тези, които я управляват, а за хората по-добре ли е било отпреди, не знам.
Вярно, че сега хората си позволяват повече играчки и джунджурии, но ако ги питаш по-щастливи ли са, отговарят НЕ - особено жените.
Има много работи писани по този въпрос, ето един пейпър и абстракта му:
By many objective measures the lives of women in the United States have improved over the past 35 years, yet we show that measures of subjective well‐being indicate that women’s happiness has declined both absolutely and relative to men. The paradox of women’s declining relative well‐being is found across various datasets, measures of subjective well‐being, and is pervasive across demographic groups and industrialized countries. Relative declines in female happiness have eroded a gender gap in happiness in which women in the 1970s typically reported higher subjective well‐being than did men.
Интересно, че допреди 1970те, когато жените в САЩ рядко са работели извън къщи, са били по-щастливи от мъжете. А след това като масово са натискали да тръгват на работа, стават по-малко щастливи от мъжете.
Дето се вика, внимавай какво си пожелаваш, че да не вземе да ти се случи.
Ако единият работи, а другият гледа деца, готви, чисти и т.н. държавата няма как да се навре и да ти го брои за доход, който да облага.
А като почнат да работят и двамата навън срещу пари, а вече за децата се плаща на детегледачка или частна градина, за яденето се разчита на ресторанти и полуфабрикати, а за чистенето се вика чистачка, държавата казва охоо, ама ти сега дължиш данък на дохода си (а пък увеличените ти разходи не се приспадат).
Това е много добре за държавата и тези, които я управляват, а за хората по-добре ли е било отпреди, не знам.
Вярно, че сега хората си позволяват повече играчки и джунджурии, но ако ги питаш по-щастливи ли са, отговарят НЕ - особено жените.
Има много работи писани по този въпрос, ето един пейпър и абстракта му:
By many objective measures the lives of women in the United States have improved over the past 35 years, yet we show that measures of subjective well‐being indicate that women’s happiness has declined both absolutely and relative to men. The paradox of women’s declining relative well‐being is found across various datasets, measures of subjective well‐being, and is pervasive across demographic groups and industrialized countries. Relative declines in female happiness have eroded a gender gap in happiness in which women in the 1970s typically reported higher subjective well‐being than did men.
Интересно, че допреди 1970те, когато жените в САЩ рядко са работели извън къщи, са били по-щастливи от мъжете. А след това като масово са натискали да тръгват на работа, стават по-малко щастливи от мъжете.
Дето се вика, внимавай какво си пожелаваш, че да не вземе да ти се случи.
Щастието, поне в този смисъл, е въпрос на съотношение очакване/реалност. Когато една жена очаква да се омъжи, да има семейство, да се грижи за дом и деца, а мъжът съотвтено да работи и движи мъжките неща - тя получава това (което принципно не е много трудно) и си е щастлива. Това са били очакванията на поколения и поколения жени. За какво да са нещастни, като друга възможност не са имали дори в главите си?
Когато вече пред нас се отваря възможността да бъдем самостоятелни, образовани, преуспяващи, уважавани, красиви и нататък - бих казала хиляди възможности и модели, към които всяка жена вече е свободна да се стреми, но съвсем не всяка ги постига - ножицата между очакване и реалност се разтваря, т.е. ставаме по-нещастни. Вече сме в битката наравно с мъжете, само че жонглираме и с куп добавки - остатъци от "домакинския" исторически период, а и психологически сме лишени от мъжката непоколебима самовлюбеност, която на вас помага да се съхраните душевно. Та затова така.
И все пак повечето жени предпочитат свободата пред кротуването и примирението.
Когато вече пред нас се отваря възможността да бъдем самостоятелни, образовани, преуспяващи, уважавани, красиви и нататък - бих казала хиляди възможности и модели, към които всяка жена вече е свободна да се стреми, но съвсем не всяка ги постига - ножицата между очакване и реалност се разтваря, т.е. ставаме по-нещастни. Вече сме в битката наравно с мъжете, само че жонглираме и с куп добавки - остатъци от "домакинския" исторически период, а и психологически сме лишени от мъжката непоколебима самовлюбеност, която на вас помага да се съхраните душевно. Та затова така.
И все пак повечето жени предпочитат свободата пред кротуването и примирението.
Да, доста младо и наивно е момичето, видно романтизира мъжете в главата си. Ще се сблъска с реалността, включително тази на форумните мъже, които не искат да се включват в домакинството и смятат, че жената има право на дързостта да работи, само ако първо си е свършила всички останали "женски" задължения, например 
Иначе хубаво звучи казаното от нея за домашните задължения, просто тук не съм видяла такива ентусиасти.
Птица, това да имаш изисквания към нещо не е манипулация. Но ще ти припомня мнението ти в някоя тема, в която става дума за социален натиск към жената - например, за броя сексуални партньори
Иначе хубаво звучи казаното от нея за домашните задължения, просто тук не съм видяла такива ентусиасти. Птица, това да имаш изисквания към нещо не е манипулация. Но ще ти припомня мнението ти в някоя тема, в която става дума за социален натиск към жената - например, за броя сексуални партньори
Ако мъж изисква бъдещата му жена да ходи облечена като монахиня, дали пак ще бъде обиковено изискване? Лъвице, изискване е мъжът да е висок над 1.90 /примерно/, ама ти да решаваш какво да прави с парите, за които той, а не ти, се е трепал и си е давал здравето, не е и няма как да бъде изискване. Ако не вярваш, представи си, че ролите са обърнати и мъж ти казва за какво да отива заплатата ти, а после ми кажи, че това е изискване и е съвсем в реда на нещата!
П.С. Припомняй каквото решиш! Нямам проблем с това!
Гледам един сериал, високобюджетен с една серия седмично, 10 серии в сезон, сега е сезон 2 - Lioness.
Мацката е "black op", с 2 деца, мъжът малко по-възрастен пичага, поел цялото домакинство и гледане на децата, че тя постоянно отсъства. Интересна динамика, не знам как се издържа.
То си е до хора, но някакъв баланс да има и "присъствие" сякаш е най-добре за щастлив живот.
А кой ще изхвърля боклука, готви, чисти, няма значение. И двамата.
Мацката е "black op", с 2 деца, мъжът малко по-възрастен пичага, поел цялото домакинство и гледане на децата, че тя постоянно отсъства. Интересна динамика, не знам как се издържа.
То си е до хора, но някакъв баланс да има и "присъствие" сякаш е най-добре за щастлив живот.
А кой ще изхвърля боклука, готви, чисти, няма значение. И двамата.
Сериалите не ги гледай - то в цялата поп-култура, вкл. ТВ, книги, филми, социални мрежи - налагат този модерен наратив на силната жена. То не че няма такива жени - има. Но те се привличат от мъж, още по-силен от тях, а не запасал готварската престилка. Няма как да са щастливи с такъв мъж, докато те правят милиони, измислят изобретения, побеждават врагове и въобще покоряват света.
Виж, обратното не важи - тука все викат, ако един мъж е много успешен, умен, борбен, пробивен, с какво ще му привлече вниманието една неамбициозна жена? Ама в живота се наблюдават много такива примери. А на обратното поне аз не съм бил свидетел.
Виж, обратното не важи - тука все викат, ако един мъж е много успешен, умен, борбен, пробивен, с какво ще му привлече вниманието една неамбициозна жена? Ама в живота се наблюдават много такива примери. А на обратното поне аз не съм бил свидетел.
Интересно, че допреди 1970те, когато жените в САЩ рядко са работели извън къщи, са били по-щастливи от мъжете. А след това като масово са натискали да тръгват на работа, стават по-малко щастливи от мъжете.
Дето се вика, внимавай какво си пожелаваш, че да не вземе да ти се случи.
Дето се вика, внимавай какво си пожелаваш, че да не вземе да ти се случи.
Скрит текст: 
Голямо щастие ще да е било... Но пък като гледам как се променя кривата, май не иронично, а наистина по-добре, че са си пожелали другото и им се е случило. Скрит текст:
Щастието е относително. Те и Степфордските съпруги бяха много щастливи, ама аз не ща да ме обичат точно така...
Например, ако през 70-те жената е била щастлива мъжът ѝ да покрива разходите и децата да се водят негови само по документи, сега положението е много по-различно. Вече може да се видят ползите от това детето да расте под грижите на двама родители и е съвсем нормално да се определи като неудовлетворена и не особено щастлива, ако баща им ги игнорира, щото "това не е мъжка работа". Но причината за това не е в жените, а в мъжете, при което водещото са комплекси и мързел.
Например, ако през 70-те жената е била щастлива мъжът ѝ да покрива разходите и децата да се водят негови само по документи, сега положението е много по-различно. Вече може да се видят ползите от това детето да расте под грижите на двама родители и е съвсем нормално да се определи като неудовлетворена и не особено щастлива, ако баща им ги игнорира, щото "това не е мъжка работа". Но причината за това не е в жените, а в мъжете, при което водещото са комплекси и мързел.
По време на режима на Франко в Испания са били забранени разводите. Веднага, след като предава богу дух и режимът му пада (70-те) , настъпва вълна от разводи и то при уж видимо щастливи семейства и то по инициатива на жените. Голямо щастие ще да е било. Хората са били винаги еднакво нещастни или щастливи, просто е имало периоди, по време на които, не е било хич на далавера да разкриваш истинските си чувства и емоции, особено ако си жена.
Предполагам, че и през 70-те в Америка и през 2024 в България има жени, които искат да бъдат домакини и се обриват от мисълта да запалят колата и да отидат на работа, да им се карат шефове, да се разправят с клиенти, след това да пътуват един час до вкъщи, стрес, извънредни часове, обучения, проверки, неприятни колеги... Ще си позволят по-малко глезотии, отколкото с две заплати, ама то пък една заплата - ще работят на минимална някъде и като платят обяд, кафета и гориво по-добре да си пекат кекса вкъщи. На една позната много й е скучно, защото е свършила всичко до обяд, пък няма с кой да пие едно кафе в делничните дни и затова по цял ден гледа сериали. А да ходи на спа, на басейн, на шопинг мъжът не може да покрие с едната си заплата. Животът на моята позната преминава в минаване с прахосмукачка, пране, готвене три пъти седмично, правене на маски, оправяне на маникюр и педикюр вкъщи, гледане на филми и сериали и чакане на мъжа й да се прибере от работа.
И през 70-те и през 2024 има жени, които си плюят в пазвата като я слушат, а други й завиждат.
И през 70-те и през 2024 има жени, които си плюят в пазвата като я слушат, а други й завиждат.
Ясно, Крис. Реших да вкарам "контраст" малко.
Манди, тази динамика ги устройва твоята позната и мъжа й явно.
Няма и лошо - прибира се господинът, сядат, вечерят, чаша вино, секс, раздумка, какво по-хубаво? Планиране уикенда къде да се мръдне, или нещо друго.
Други са динамични и искат кариера, постоянно да правят нещо. Зависи и на каква възраст са, и какви са им целите в живота. Едно е на 25, друго 40+ и двамата.
Повечето искат спокойствие и нормална връзка.
Оставям настрана модерно-изопачените отношения на съвремието.
Манди, тази динамика ги устройва твоята позната и мъжа й явно.
Няма и лошо - прибира се господинът, сядат, вечерят, чаша вино, секс, раздумка, какво по-хубаво? Планиране уикенда къде да се мръдне, или нещо друго.
Други са динамични и искат кариера, постоянно да правят нещо. Зависи и на каква възраст са, и какви са им целите в живота. Едно е на 25, друго 40+ и двамата.
Повечето искат спокойствие и нормална връзка.
Оставям настрана модерно-изопачените отношения на съвремието.
Скрит текст:
Не „допреди 70-те“, а „през 70-те“. Уточнявам го, защото още по-интересното в изследването е графиката на самоубийствата. Тя показва, че пикът при жените е именно през този период.
Голямо щастие ще да е било... Но пък като гледам как се променя кривата, май не иронично, а наистина по-добре, че са си пожелали другото и им се е случило.
Щастието е относително. Те и Степфордските съпруги бяха много щастливи, ама аз не ща да ме обичат точно така...
Например, ако през 70-те жената е била щастлива мъжът ѝ да покрива разходите и децата да се водят негови само по документи, сега положението е много по-различно.
Голямо щастие ще да е било... Но пък като гледам как се променя кривата, май не иронично, а наистина по-добре, че са си пожелали другото и им се е случило.
Щастието е относително. Те и Степфордските съпруги бяха много щастливи, ама аз не ща да ме обичат точно така...
Например, ако през 70-те жената е била щастлива мъжът ѝ да покрива разходите и децата да се водят негови само по документи, сега положението е много по-различно.
Вече може да се видят ползите от това детето да расте под грижите на двама родители и е съвсем нормално да се определи като неудовлетворена и не особено щастлива, ако баща им ги игнорира, щото "това не е мъжка работа". Но причината за това не е в жените, а в мъжете, при което водещото са комплекси и мързел.
Може ли някакви индикации (бих написал "насоки", но вероятно бгмамите предимно англофонки няма да ме разберат) за местата където могат да се видят тези т.нар. "ползи" ? Щот аз не виждам такива. Че и деца не виждам вече.
Че даже оставѝ ме мен, да кажем увит съм с червен флаг (знаме на български
). Ама и политиците не виждат деца вече, та се налага да вадят мъртви души за да понапълнят избирателните си списъци. Препоръчани теми