Какво се случва ПРЕДИ менопаузата? Да споделим и да обсъдим. Тема №30

О, да, стресът безспорно е в основата на повечето здравословни проблеми. Него се опитвам да боря, но ми е трудно. От малка съм много емоционална и чуствителна, но без да го изразявам външно. Това ме товари страшно много. Напоследък ме изнервят всякакви простотии от рода неправилно паркиране, шофиране и липсата на съобразителност у хората. Липсата на справедливост. Все неща, които не мога да променя. Та, с тях се боря. В работата някак започнах да се променям, да се примирявам и нервите поспаднаха.  

Алкохолът също го спрях. Преди си пийвах всяка вечер вино или бира. Едно време и концентрати, но ми се отпи. Пиехме доста- все по партита и купони...по 2л концентрат до сутринта си заминаваше. После се усетих, че наблягам на лек алкохол, но ежедневно...а лятото през отпуската и целодневно. Дори нямам нужда от компания за да си сипя и да си пийвам. И това спрях. Започнах да си правя вода с лимон (да е нещо с остър вкус), силен ментов чай, маточина ( за успокоение, сама си бера билките) и така започнах да спирам пиенето след работа.  Е, зимата, когато съм премръзнала, няма да спра да слагам по капачка ром в чая. Това е нещото, което обожавам!

За салатите вечер- и аз съм го чувала това. Вредно било, защото ферментират и подуват. Както и плодовете. Ако са зеленчуци, трябва да са гриловани или леко сготвени.

В тази връзка, сега съм започнала да правя зеленчуци с диво ферментиране...т.нар. сурова туршия, мисля (поправете ме, ако бъркам, никога не съм правила туршии). Заливам зеленчуците с вода и сол, и се чака.  Много е полезно, а то се оказа и лесно, и вкусно. Само със солта не се разбираме, но ям по малко. През няколко дена ферментирам в един буркан и всички си хапваме от него.

Магдена, и аз съм от род на столетници, но със сигурност условията, в които живея, храната, която ям и работата, която работя няма да позволят един ден децата ми да кажат, че са от род на столетници. Моята баба казваше, че бедите на всички хора идват от часовниците.

И аз никога не съм пушила, а вино и друг алкохол почти спрях да пия, защото определено не ми се отразява добре. Само понякога, като излезем навън или ако мъжът ми реши да пием една чаша червено (двамата заедно). И той не е по пиенето, тъй че нямам дразнители.

Абсолютно вярно.
Алкохола го спрях, защото искам да изглеждам сутрин добре и да ми е комфортно на стомаха, не да живея до сто години. то пази боже до сто - немощ, старост, болести, глухота. И там си трябва умереност - до една разумна възраст!

Аз цял живот алкохол съм пила само по купони и навън или вкъщи, ако имаме гости. Мъжа ми и той не е по пиенето, така че никога не сме сядали вкъщи двамата да пием. В последните месеци обаче започна да се променя това и то от моя страна. Я вино ще ми се припие, я ракия или уиски. По съвсем малко пием, но ми е много странно това желание. Явно този период е непредвидим в много отношения...

Много точно казано. Ето и статия по въпроса за ползите и вредите от алкохола за менопаузата.
https://www.lechitel.bg/newspaper.php?s=12&b=779
Знам, че 100-150 мл червено вино е полезно за регулирането на хормоните

Ако е заради танина, можеш да си го набавиш като ядеш грозде. Т.е., без алкохол. Иначе добре звучи, но аз бяло вино предпочитам, по малко.

Да ама стеса да се елиминира трудно...всеки ден е толкова забързан, пълен със задачи и тн...

И аз забелязах, че ми се припива, познайте кога  малко уиски или червено вино. Явно за нервите.

Чай, истински билков пия почти всеки ден по чаша.

Алкохол от доста години ми е по поводи и събирания само, далеч преди да се замисля за премено и подобни.
Установих си го отдавна че имам ли дори мъничко алкохол в системата, не спя добре. Да, може да ми се доспи по-лесно което при мен си е проблем по принцип... обаче после сънят ми не е качествен.
И това елиминира почти напълно дори пиенето на половин до една чаша вино на вечеря от време на време. Любимата ми бира пък съвсем само по празници остана заради ИР. Някакъв друг вид питие пък е съвсем на високосна да ми се допие - толкова рядко, че ако се случи си го позволявам и не си го слагам на сърце
Но и какъвто и вид да е, освен че е в символични количества, бих го изпила просто защото харесвам вкуса и аромата, а не защото има алкохол в него... алкохолът дори ми е неприятно да го усетя че започва да ме засяга. А особено откакто минах на режим преди няколко години, съвсем съм отвикнала точно с вкусове да си угаждам.
Не ме разбирайте погрешно - храната която ям си е вкусна и питателна, не съм типичната "жена на диета" дето гледа гладно и тъжно Но когато искам да си угодя или да се поглезя, определено първият ми избор не е да сложа нещо в устата си за целта.
Храната е за друго и избягвам в ежедневието си да я асоциирам с нещо за удоволствие или с награда.
Изключение от това ми е само сутрешното кафе - не за събуждане, а за кеф и с кеф изпито, там вече ставам груба ако някой ми наруши спокойствието докато му се наслаждавам Но и то е само част от ритуала който съм си създала, ако си наумя и с чаша хубав чай бих правила същото.

Това последното може да звучи като нещо дребно, но по отношение на стрес и прочие никак не е маловажно. Много ми беше допаднало едно изказване по повод на започване на деня с време отделено само за себе си. Беше поставено като - преди да започнеш да се раздаваш на другите - семейство и работа, първо да дадеш на себе си.

Натка, и аз съм така с кафето, от години. Ставам рано така или иначе и без значение какво ще правя през деня после, гледам да имам минимум един час, в който съм само аз и чаша с кафе. Времето си е само за мен и ми е важно. Мъжа ми и да се събуди, си знае и не ме закача, кучето спи и не мърка, а аз си "намествам чакрите" на спокойствие. Това ми е любимото време от деня.

Щом сова като мен е по-склонна да стане по-рано за да не се лиши от това... Изключително малко неща могат да ме накарат доброволно да стана по-рано сутрин, камо ли редовно. Важно е, пък.

И аз съм от тези, ставащи час по-рано. Първо беше само за кафе. После този час стана час и половина и в него вместих и тренировки. Домашните са научени да кротуват, ако са будни и да не ме занимават с нищо!

*stella, Режим има от лекаря вътрешни болести и от кардиолога. В общи линии без червени меса. Без плодове. Може понякога берита и киви. Без сладко(аз не обичам, но той да). Без хляб. Сега взимам кето от Лидъл. Въглехидратите на минимум. Може понякога картофи. Готвя с червен и черен ориз. Зеленчукови супи ядем доста напоследък. Леща също. Общо взето вариант на кето-то. Но не съвсем драстичен. Трябват ни упражнения. Там сме малко мързеливи, но се стараем.
Имах някъде таблица от кардиолога, ако я намеря ще я кача. Имаше нещо и за ядките. Мляко, млечни на минимум, безлактозни му взимам на него, че и това му влияе. Аз съвсем не мога да ги ям пък. А бе, старая се да мисля, защото няма много варианти и бързо омръзва. Но има резултат в изследванията при него и той вече не мърмори, че е гладен. Пак е гладен, де, но примирен.

На мен това време сутрин с кафето също ми е жизнено важно. Иначе няма да отида до тоалетната . И ще съм крива цял ден. Само че, на мен ми стига половин час. Ако отделя цял, хваща ме "саклет" (идея нямам какво буквално означава тая дума, знам я от баба ми).
 Но аз с възрастта станах такава припряна и все бързам и все имам чувството, че изпускам нещо, че закъснявам... Сутрин ставам с чувството, че животът минава без мен Разпознавам се на 100 % в Заека от Алиса
Преди няколко години не бях такава.

- Как върви живота?
- Животът си върви, без мен. Аз съм на работа.