Любители на котки - Тема 200

✯Madison✯ , страхотен е! Много ми харесва! Жив и здравичък и много да ви радва!

Не знам дали не сгрешихме,като показахме на Хари,че има и друг свят навън!
Можеше да си живее вътре,да си гледа през прозореца и въобще да не разбере за тревата и дърветата.
Сега се моли постоянно и непрекъснато на входната врата,стои по половин час без да мръдне на прозореца,жали се,жали се,че чак сина ми се изказа,че сме сгрешили. Сравнява го с котката на неговия приятел(персийка),как никога не е излизала навън,а е на около 7 години. Не знам.......как ще е,как да постъпя,какво да го правя?При всяко излизане наше,се шмугва и тича надолу по стълбите. Някой ден ще го изпуснем и няма да се върне.А сигурно е и нещастен вътре😔Къде сбърках?

Съжалявам, но и аз мисля, че сбъркахте. Няма как да покажеш вкуса на свободата и после да искаш да седи зад 4 стени.
Когато Чери си счупи крака, трябваше поне седмица да стои у дома. Лято, жега, ние сме затворили къщата и се варим. А умникът само чакаше някой да отвори вратата, дереше по прозо. И накрая ветеринаря каза - пускай го, той ще се пази. Успяхме пряко сили да го държим само 2 дни.

Аш биеше ключовете на външната врата.
Бягал е по стълбите... до 1ия етаж и мазето. Ако стигне до външната врата на входа и някой отвори - ще зачезне.
Бягствата обаче са рядкост.

Балконът на хола ни е остъклен и децата излизат на него, с присъствие (комарника няма да издържи на скок). Дъщеря ми им беше давала сушен дроб и оставила бурканчето на перваза. Аш го бутна вчера, случайно, капачката отлетя и той яде на воля. Днес го бута два пъти, нарочно. Но този път не се отвори. Оникс и Дейзи седят отдолу, а той небрежно побутва - "Да ми нахраня аз, че мама не се сеща"

И цял ден ми скача на главата и гърба. Използва стола ми за трамплин. Щот не се задържа при мен, само прелита. Вечерта обаче ми скочи на ръката и ме одра. Естествено без да иска.

Искам да си взема рибка Телескоп.
Толкова са грозни, че чак сладки Момъкът от магазина обаче каза - аквариум поне 100 литра. Много аквариума нещо ми се събират.

Благодаря 🥰

Извеждали сме го не повече от 5 пъти,ако сега спрем да го извеждаме,може и да забрави.

Показали сте свободата, няма да забрави. Имате ли вариант да го гледате в къща с двор?


Земетресение не сме усетили. Нита аз, нито котките. И по-добре

"Ти нещо отваряш ли ми се?!?"
Че даже и ме "наплю". За повече убедителност

Имам позната която си водеше котарака на екскурзия до село. Пуска го - той играе и си го прибира за в града. Постепенно започна все по трудно да го прибира, докато накрая котаракът не остана на село. Хем опитомен, хем полудив.

Няма как на село ,баща ми има котка.
А и идеята е ние да си го гледаме и обичаме.Той ще си хареса на село и после няма прибиране.
Тук ще си стои с нас,птвреме навреме може да го изкарваме,а може и да опитам да го накарам да забрави.

Непоисканият ми съвет е, ако ще е апартаментна котка, да не го пускате повече. Защото в един момент просто ще се шмугне през отворената врата и ще изчезне.

Не знам дали щеше да ми се получи, ако живеех на по-горен етаж, но от моите няма някой, дето да е паднал от прозореца и да не е намерил вратата за вкъщи после. От малки бебета до едри котаци са ми падали от прозореца. Самото падане не е опасно, но реакцията след това...
Дори Джери успя да падне и изкара през лятото една разгонена седмица навън, разучи какво е дъжд, вятър, буря, листа, наразгони се и се прибра, като условието беше да го храня, през това време, за да не хойка да търси и храна, а и да го браня от други разгонени котараци. В следсвие сменихме и комарниците.
Котките са изключително умни и се ориентират изумително, особено след преминато обучение (например, разхождане с повод). Запомнят всичко те - разстояние, форма, миризма, шум... Просто някой път желанията им не съвпадат с нашите.

Поми, внимавай какво си пожелаваш, защото вселената слуша и изпълнява мечти и желания
Иначе съм готова да ти ги пратя всички... трите котки и болния доберман, само синът е малко големичък за дете Шегувам се!
Истината е, че вече се побърквам, особено сутрин се чудя кой от всички е най-гладен, него да нахраня. Почвам с големите две, Арчо врещи от стаята, честно няма такива писъци, все съм гледала котета. Докато му нарязвам пилешкото, пристига и кака Зара, щото как така всички ще ядат, пък тя не.
И аз яхвам метлата. И така всяка сутрин летя с метлата. А се оказва, че ядовете на някого са мечти за друг. Какво нещо е животът...

В предишната ни къща Мишето случайно откри вкуса на свободата. Просто скочи един ден от прозореца на спалнята. И започна всяка вечер да излиза. Веднъж я спасявах от съседски котки, които я биеха, много се беше уплашила тогава. Цели два дни не посмя да излезе. После излизаше и през деня, но за кратко и се прибираше. Като сгазиха Белка, която иначе не напускаше двора, реших, че Мишето повече няма да излиза навън. И й спрях достъпа до спалнята или затваряхме прозореца. Но не е настоявала да излезе, примири се. В новата ни къща не е пускана въобще на двора. Веднъж беше избутала комарника и излязла. Синовете ми я викали и тя се "обадила" от съседна пристройка. Сама се е показала и сама се е прибрала вкъщи, ходейки пред тях. Отвори ли се прозорец, тича като пощуряла, много усеща, когато има отворен. Но просто си стои, слуша шумовете и гледа. Не "плаче", не настоява да излезе. Но тя е и много страхлива, та еднократното бягство явно й беше достатъчно. Сега съм сложила сандъчета със земя (цветята ги уморих ), които подпират мухарниците и не може да ги отвори. Но определено й харесват външните шумове и й е интересно. В новата къща плюс е вторият етаж. Само една стая ни е оправена и Мишето често прекарва деня си там. Цяло лято беше отворена вратата към терасата и лежеше на прозореца. Хем я пече слънце, хем слуша звуци откъм улицата. Много й харесва да се въргаля на циментовия под на етажа. Като застане пред вратата на първия етаж, я питаме: "навън ли отиваш"? Вторият етаж й е двор на нея.

На една приятелка котката е паднала от втория етаж, няколко дни я търси. Добре, че сме в малък град и няма кучета.
Котарака на майка ми поне два пъти е падал от втория етаж също. Първо път още бях ученичка, както гледаше през прозореца, подпрян на вързаните саксии, така пластмасата поддаде ,  чу се ПРАС! и ходих в тъмното по нощница да го търся. При последното си падане беше счупил челюст, която зарасна на криво и вече можеше да се храни само с пасирана храна.
Аз се моля всеки път когато пътуваме и се прибираме, всички котки да ни чакат. Когато си ги видя и се успокоявам, въпреки че при нас няма голямо движение извън туристическият сезон.