Любители на котки - Тема 200

  • 24 907
  • 767
  •   1
Отговори
# 510
  • Между гори и планини
  • Мнения: 12 319
На приятелка кучето е каракачанска овчарка и така обича бебето. Кучето ме знае от бебе, ни вдигна ли котето, то измяука ли, кучето става готово за бой.
Нашето куче много се обичаше с Биби, сега с Точка. И другите ходят да му подяждат храната.
Лео си е откровено нахален и редовно го ступват, но не му пука особено. Козина у нас не е хвърчала. Ако някой има желание да се бие, отива вън.

# 511
  • Мнения: 15 798
С тъга на сърцето си признавам-сагата свърши. Бети се върна в дома си, след като цяла вечер, нощ и сутрин ни изпояде, изподраска и не спря да мяука, ръмжи и съска, без да има контакт с Мини. Имах желание да й дам шанс, но като нападна и детето без видима причина, вече взех решение. Споделих с бабата и тя ни влезе в положение. Аз имам 3 котки, събираме ги, виждат се, такова чудо не е било. Затворих Мини в детската стая за цялата нощ. На Бети й оставих отворено да си обикаля цялата къща, но не намери спокойствие. Постоянно мяукаше, ръмжеше, беше ме страх да заспя. Както се гали и мърка, така посяга да хапе и драска. Разбирам, че е под стрес, но не мога да рискувам нито здравето на Мини, нито пък на детето. Като добавим и че ме няма по цял ден… Сигурно ще ме обвините и ще сте прави, и на мен ми е тъжно, но мисля, че така е най-добре. Бети за сега ще остане в апартамента, за по-нататък не знам. Не искам Мини да е затворник в собствения си дом, нито детето да не смее да излезе от стаята си. Ето я дребната стопанка:

И в офиса си имам другарче:

# 512
  • Мнения: 3 358
Съжалявам че ще го напиша, но снощи взехте котето и днес го връщате. Върнах се да прочета съветите, които ви дадоха за сближаване на котките. Въобще какво направихте, за да свикнат двете котки една с друга? То не става да донесеш нова котка в къщата, да я пуснеш при другата и да станат първи приятелки. Трябва да се подходи с мисъл. А когато решихте да вземете новата котка знаехте, че имате в къщи друга котка и дете, нали. Така изведнъж да осъзнаеш, че виждаш ли новата котка е звяр и застрашава детето. Наистина не разбирам. По-добре за котето да си намери друг стопанин, където да се чувства спокойна.

# 513
  • Мнения: 15 798
Голяма част от съветите ги приложих. Пусках едната котка в едната стая, другата в друга. После обратното. Храни се от купите на Мини, ходи в нейната тоалетна. Галех я, радвахме й се всички, но тя ни напада. Детето ми обожава всякакви животни и не е направила нищо, с което да провокира нападение. Ако нямах бебе коте вкъщи, щях да й дам шанс да свикне с нас и обстановката, но при това положение ми се струва невъзможно. Уточних и че съм от 9 до 18 на работа, днес детето не е на училище и се страхува да стои вкъщи, а се налага всеки ден по 2 часа да е сама. Няма начин.

# 514
  • Между гори и планини
  • Мнения: 12 319
Може би това е реалната причина да искат да я подарят, но алергия звучи по- добре. Аз не те съдя. Комфорта и микроклимата в един дом е много важен и не може да се диктува от една котка. Колкото и стресирана да е, за мен такова поведение също е неприемливо. Всички които осиновяваме животни знаем, че са под стрес. Обикновено се снишават, а не агресират.

# 515
  • До морето...
  • Мнения: 420
Докато прочетох какво е писала Anyyyone, същото нещо ми мина през ума като мнението на Доня.Според мен склонноста към агресивно поведение е причината хората да искат да се разделят с котето.Разбира се може и да грешим,но имам това усещане от написаното дотук.Нормално е да е изплашено и несигурно котето в напълно нова обстановка, но описаното поведение наистина звучи зле.
А най-важното е в един дом обитателите да се чувстват спокойни.

# 516
  • Между гори и планини
  • Мнения: 12 319
Аз призовавам да не съдим фанатично никой който е решил да не задържи коте. Всеки си знае живота , достатъчно е дори желанието за помощ. Не съдя желанието Арчо да се даде за осиновяване, все пак не е нс улицата и ако беше там досега можеше да не е жив.
Не съдя и връщането на сивата красавица. Такова фанатично вменяване на вина е много неприятно.

# 517
  • Мнения: 3 358
Не става въпрос за фанатично вменяване на вина, а за вземане на осъзнато и отговорно решение. Когато вече имаш една котка в къщи трябва да подготвиш така срещата с новата котка, че да се чувстват спокойни и двете, както и останалите членове на семейството. Прочетох поста на Бу, която описа много изчерпателно как да се подходи, за да могат двете животни да се сближат. И не ми казвайте, че опит от една вечер е достатъчен.
Естествено че животно ще е стресирано. Взели са го от къщата му, където всичко му е познато, много добре знаете че котките са териториални животни, и са го отвели на съвършено непознато място с непознати хора. Ако вас ви завлекат на чуждо място как ще реагирате? Ще мъркате от щастие сигурно. И как решихте, че котката е агресивна?  Тук освен благото на хората трябва да се обърне внимание и на котката. Това не е плюшена играчка, която да разнасяме насам натам, а е живо същество.

# 518
  • Между гори и планини
  • Мнения: 12 319
Ето за това говоря. Знаеш ли какво и как са направили, за да даваш такива упреци? Не си била там, не знаеш.
Същото е и към Ване - ама задръж котето, не го давай, имаш перфектен дом, пък аз искам като теб, а не мога, задръж го.

# 519
  • Мнения: 3 358
Нали това казвам, че една вечер не е достатъчна, за да се сближат животните. Моля да се четем с разбиране. И недей да ме сравняваш с призивите към Ване за задържане на нейното коте. Не съм я призовавала аз към това, защото много добре осъзнавам нейната ситуация.

# 520
  • До хладилника, който обичам
  • Мнения: 24 318
Действително иска повече време за свикване на животните. Понякога 2-3+ седмици, и може да се наложи всичко отначало, ако не тръгне както трябва. Аз отделих седмица за присъединяване на Цура (плюс седмица преди това с изпратено одеяло с миризмата ѝ) и Маца пак не я хареса. Минка над седмица, може би десет дена, и въпреки това пак не беше супер безоблачно в началото с Цура. Но има и котки, които не могат да съжителстват с други животни. Който е осиновявал от приют в чужбина (просто защото имам повече наблюдения от тях) е виждал как за някои котки пише, трябва да е единствена котка, не понася кучета и т.н.
По принцип вярвам, че и такива животни могат да свикнат с други котки, но може да отнеме цяла вечност.
Сивата хубавелка може да е агресивна от страх, да е болна и никой да не е проверил преди, от болка да реагира с агресия. Може просто да е хипер чувствителна. Може да ѝ трябва повече време, успокояващи феромони, плавно запознаване с хората в семейството... Кой знае.
Щом anyууone няма възможност, дано скоро си намери любящ дом.

# 521
  • София
  • Мнения: 36 021
Дано не изхвърлят котето на улицата.
И Кити е агресивна понякога – както си вървиш може да се вкопчи в крака ти със зъби и нокти, просто защото минаваш покрай нея, но това е положението. Абсурдно ми е заради нещо такова да я махам.

# 522
  • Между гори и планини
  • Мнения: 12 319
А не вярвам да го хвърлят. Изглежда породисто, а такива лесно си намират дом. Малките, болните и бездомните не ги иска никой.
Аз в апартамента не бих имала повече от две. Дори и да се обичат. В къщата максимално мога 4.
Може би малко прибързано са я взели Елизабет, но е било от любов. Като не става, не става. То и между го и котката също си трябва химия.

# 523
  • Мнения: 2 325
Рядко се взима осъзнато и отговорно решение, а дори и да се вземе такова, после пак може да има изненади.
Първата котка, която взехме.. преди почти 20 години... беше големичка, на 4-5 месеца и беше живяла навън, в една конна база. Много красива, със сребристо-сини очи, беше разкошна. Е какви ли не шансове й дадохме, това същество ни побърка. Ходеше и пикаеше по леглата ни нарочно, за отмъщение. Еми, върна се там откъдето дойде. Явно си искаше свободата и си я получи.
Кучката я взех напълно осъзнато и отговорно, точно доберман исках. Обаче ако знаех само, че доберманите са толкова въртоглави и инати кучета, никога ама никога нямаше да я взема. На почти три години стана, живота ни скъси както казва ММ.. е, не  се кротна и това е. От време на време ми идва да я стисна за врата, да я метна в колата, да я заведа вдън гори тилилейски и да я пусна там, щото напълно си го заслужава. Simple Smile
Арчо Мускетарчо го взех импулсивно, беше въпрос на оцеляване на котето. Но призиви да го оставя не ща. Имам си достатъчно грижи на главата, повярвайте ми. Така през екраните не си личи, в мрежата всичко е идеално, забавно и щастливо. Ама не е.
Хайде да не се обвиняваме, а да си помагаме. Затова пишем всички, за да получим подкрепа и съвет, а не да се съдим. Нали Simple Smile

# 524
  • Мнения: 15 798
Благодаря ви! Аз бях убедена, че ще има упреци и съм на ясно, че прибързах. Обясних вече ситуацията, не мисля да се оправдавам повече. Спасили сме 3 котки от улицата, кучето ни също е осиновено, тъй като не го искаха. Правим каквото можем, за да помагаме. В случая нямам тази възможност.

Общи условия

Активация на акаунт