Avocado, честито бебче, да е живо и здраво. 
Успех на останалите чакащи, стискам палци всичко да мине възможно най-леко.
Слагам в скрит текст повече подробности за моето второ раждане, на който му е интересно.
Успех на останалите чакащи, стискам палци всичко да мине възможно най-леко.
Слагам в скрит текст повече подробности за моето второ раждане, на който му е интересно.
Скрит текст:
Както споделих, изтекоха ми водите в 2:30 през нощта, нямаше как да се обърка. Беше като едно силно “пук” и като се изправих потече достатъчно количество вода, за да ми намокри бельото и пода, докато стигна до банята. Почти веднага след това започнаха контракции, първо леки и постепенно се засилваха. Към 5 часа вече казах на ММ да будим детето и да я водим при бабата. Не бяха като по учебник тези контракции, а много начесто (под 10 минути в началото) и кратки като продължителност. Аз се опитах да спя преди 5, ама с такава честота на контракциите не ми се получи. Болката беше 5/10 към този момент, така че си казах, че има време.
Към 6 часа отиваме вече в дежурен кабинет, защото аз съм с изтекли води и контракции, които стават по-болезнени и начесто. Пуснаха ми запис, видяха се и на записа контракциите, обаче нямаше никакви следи от изтекли води нито по бельото, нито след преглед за разкритие, който показа, че шийката е високо и разкритието е едва 1 см. Пратиха ме да си ходя вкъщи и да дойда след два часа към 8:30-9, когато имах и час за тонове по план. Към 8:30 вече болката ми стана 8/10 и контракции все така кратки и начесто. Викам си, сигурно нищо не се случва, до този момент са минали само 2 часа от първия ми преглед за разкритие. Звъннах на моя доктор, ама явно съм представила ситуацията много леко и лежерно, защото той ме посъветва да отида на тонове и после да ме види. Викам си, бая ме боли, ама щом така ми е казал. Едвам стигнахме до болницата, много ме болеше по пътя, ама стискам зъби и дишам тежко в колата. Отивам на тонове и казвам на жената там, че имам контракции и може малко да стресна другите жени там. Обърнах се наляво за записа и за 20 минути имах 4-5 силни контракции. Жената на тоновете ми вика “а, ти нямаш контракции на записа, явно е фалшива тревога, това надали са родилни контракции, подготвителни сигурно.” Аз направо скочих и викам “кааааак, няма шанс да не са, нещо не се отчитат на апарата”. И в тоя момент си казах край, ако това не са контракции просто ще искам секцио на момента или да ми пускат система, упойка и да се приключва. Отивам при ММ супер притеснена и едва не легнах във фоайето от болки, казах му моля те, ако нямам разкритие сега и ако ми кажат още да чакам, измоли им се да ме приемат, просто не издържам вече и няма да издържа да си ходим до вкъщи и обратно. Болките са начесто, 8/10-9/10 като сила. В кабинета на доктора имах 2 или 3 контракции само докато ме види за разкритите. И бам, изненада 4-5 см за два часа съм направила. Направо така се зарадвах, питах веднага може ли упойка. Качиха ме в родилна зала и докато дойде анестезиолога и докато ми сложи упойката вече е минал още един час с контракции. Слагат упойката, отпуска ме много добре и след сигурно 30 минути вече бях готова да напъвам. В 11:40 вече бях родила. Даже се притесних, че ММ няма да дойде навреме, не го бяха викнали още. Ако знаех, че толкова бързо ще направя пълно разкритие, честно казано щях и без упойка да успея. Ама до последно си мислех, че ще се забавят нещата. Т.е от 6 часа до 11 бях стигнала до 10 см. Напъните бяха 30 минути, като цяло лесно излезе, без разкъсвания и всякакви други екстри.
Към 6 часа отиваме вече в дежурен кабинет, защото аз съм с изтекли води и контракции, които стават по-болезнени и начесто. Пуснаха ми запис, видяха се и на записа контракциите, обаче нямаше никакви следи от изтекли води нито по бельото, нито след преглед за разкритие, който показа, че шийката е високо и разкритието е едва 1 см. Пратиха ме да си ходя вкъщи и да дойда след два часа към 8:30-9, когато имах и час за тонове по план. Към 8:30 вече болката ми стана 8/10 и контракции все така кратки и начесто. Викам си, сигурно нищо не се случва, до този момент са минали само 2 часа от първия ми преглед за разкритие. Звъннах на моя доктор, ама явно съм представила ситуацията много леко и лежерно, защото той ме посъветва да отида на тонове и после да ме види. Викам си, бая ме боли, ама щом така ми е казал. Едвам стигнахме до болницата, много ме болеше по пътя, ама стискам зъби и дишам тежко в колата. Отивам на тонове и казвам на жената там, че имам контракции и може малко да стресна другите жени там. Обърнах се наляво за записа и за 20 минути имах 4-5 силни контракции. Жената на тоновете ми вика “а, ти нямаш контракции на записа, явно е фалшива тревога, това надали са родилни контракции, подготвителни сигурно.” Аз направо скочих и викам “кааааак, няма шанс да не са, нещо не се отчитат на апарата”. И в тоя момент си казах край, ако това не са контракции просто ще искам секцио на момента или да ми пускат система, упойка и да се приключва. Отивам при ММ супер притеснена и едва не легнах във фоайето от болки, казах му моля те, ако нямам разкритие сега и ако ми кажат още да чакам, измоли им се да ме приемат, просто не издържам вече и няма да издържа да си ходим до вкъщи и обратно. Болките са начесто, 8/10-9/10 като сила. В кабинета на доктора имах 2 или 3 контракции само докато ме види за разкритите. И бам, изненада 4-5 см за два часа съм направила. Направо така се зарадвах, питах веднага може ли упойка. Качиха ме в родилна зала и докато дойде анестезиолога и докато ми сложи упойката вече е минал още един час с контракции. Слагат упойката, отпуска ме много добре и след сигурно 30 минути вече бях готова да напъвам. В 11:40 вече бях родила. Даже се притесних, че ММ няма да дойде навреме, не го бяха викнали още. Ако знаех, че толкова бързо ще направя пълно разкритие, честно казано щях и без упойка да успея. Ама до последно си мислех, че ще се забавят нещата. Т.е от 6 часа до 11 бях стигнала до 10 см. Напъните бяха 30 минути, като цяло лесно излезе, без разкъсвания и всякакви други екстри.
